чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. последно ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) (Изм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. – обявена за противоконституционна в частта относно думата “съществен” с РЕШЕНИЕ № 4 на КС от 16.06.2009 г.; изм., бр. 86 от 2017 г.) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
[Редакция към ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.:]
(1) (Изм. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. – обявена за противоконституционна в частта относно думата “съществен” с РЕШЕНИЕ № 4 на КС от 16.06.2009 г. ) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
[Редакция към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г.:]
(1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?
Когато представителят на ответника в търговска комуникация е изпратил условията за уреждане на насрещните вземания между двете страни, едно от които е вземането на частния праводател на ищеца срещу ответника, това доказателство ли е за постигнато съгласие чрез размяна на две насрещни волеизявления, т. е. налице ли е търговски договор по силата на чл. 318 ТЗ?
Разменените електронни съобщения между страните (водената кореспонденция от два IP адреса), представляват ли електронни изявления на основание чл. 2 Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и могат ли да служат за доказателство за сключване на търговска сделка, след като съответните страни признават тяхното авторство или авторството им е доказано чрез съдебни експертизи?
Невключването на търговска фактура, изпратена от продавача на купувача по търговска сделка в дневниците за покупки на купувача, може ли да е основание за неплащане на продажната цена от купувача, като така купувачът черпи права от собственото си противоправно поведение?
Получаването на стоки, предмет на търговска сделка, от свързани лица по нареждане на купувача и отказът му да поеме насрещна престация за плащане на продажната цена, задължава ли свързаното лице, собственик на автомобилите и орган по назначаване на водачите към продавача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При липса на представен по делото договор за правна защита и съдействие, може ли същият да бъде заместен от документ за наличие на задължение, а именно данъчна фактура? Издадената от страната фактура представлява ли доказателство за плащане на адвокатския хонорар или само индивидуализира задължението?
При липса на представено по делото извлечение от банкова сметка, на адвокатско дружество, по която да е възможно да се установи, че е получено твърдяното за извършено плащане с платежно нареждане, възможно ли е и допустимо ли е да се предполага от страна на съда, че е налице извършено плащане по договор за правна защита и съдействие?
Необходимо ли е по делото да бъдат представени безспорни доказателства за извършено заплащане, а именно в случай на плащане по банка – за извършена платежна операция, на основание на която сумата да е получена от предоставящия адвокатската услуга, на претендирани разноски за адвокатски хонорар, за да бъде присъден същият?
Относно критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на разумен и обоснован размер на разноските за адвокатската защита, следващи се в хипотезата на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК
Относно определяне на размера на адвокатското възнаграждение при съединени искове.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по съществото на спора и да даде отговор на доводите и възраженията на страните, а не да извършва единствено оценка на изводите на първоинстанционния съд? Представлява ли това нарушение на чл. 236 ГПК и на правото на справедлив процес?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства?
Допустимо ли е въззивният съд да разглежда и приема за релевантни възражения, които не са направени от страната и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало по чл. 6 ГПК? Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по незаявени в жалбата доводи и да приема за недоказани факти и обстоятелства, които не са спорни между страните?
Длъжен ли е съдът при направено оспорване на документ и при поискване на оригинал, първо да установи неговото естество (дали представлява електронен, хартиен или хартиен препис от електронен документ), за да определи приложимите процесуални правила относно доказателствената му сила и реда за проверка на автентичността му? Допустимо ли е съдът да откаже проверка на документ с мотив, че няма хартиен оригинал, без да изиска електронния му оригинал по чл. 184 ГПК и без да назначи експертиза? Неподписаният с електронен подпис оспорен документ притежава ли обвързваща съда сила относно неговото авторство?
Кой носи доказателствената тежест за установяване връчването на преписа от исковата молба и редовното уведомяване в производството по екзекватура – молителят или ответникът? Достатъчно ли е формално твърдение за уведомяване, или съдът е длъжен служебно да изиска и да установи чрез категорични доказателства, че ответникът действително е получил исковата молба и уведомлението за назначаване на арбитър съгласно чл. 117, т. 2 КМЧП и чл. V, т. 1, б. б Конвенцията?
Може ли съдът да приеме, че изискванията на чл. 117, т. 2 КМЧП и чл. V, т. 1, б. б Нюйоркската конвенция са изпълнени единствено въз основа на подадено от ответника становище, без да обсъди направеното възражение за липса на връчване и липса на уведомяване за назначаването за арбитър и достатъчно ли е формалното изпращане на електронно съобщение, ако страната не е могла своевременно да узнае за производството и да организира защитата си?
Какъв е приложимият начин за доказване на надлежно уведомяване по чл. 117, т. 2 КМЧП и чл. V, т. 1, б. б Нюйоркската конвенция в условията на електронни форми на комуникация (имейли, ел. адреси, куриерски услуги)? Кои минимални граници следва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че страната действително е получила препис от исковата молба и е имала ефективна възможност да организира защитата си? Следва ли цифровата или електронната форма на уведомяване да поражда правни последици само при доказано авторство, автентичност и достигнало до адресата съдържание, или е достатъчно формалното изпращане без доказателства за фактическо получаване?
Допустимо ли е съдът да приеме за доказани авторството и съдържанието на електронен документ, който не е подписан с квалифициран или с обикновен електронен подпис, при своевременно оспорване, без да приложи процедурите по чл. 193-195 ГПК и без да допусне съдебно-техническа експертиза? Задължително ли е при направено оспорване и поискване на оригинал представянето на електронния документ на електронен носител по смисъла на чл. 184, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 117 КМЧП, чл. 119 ал. 1 КМЧП, чл. 120 ал. 1 КМЧП, чл. 131 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. 184 ал. 1 ГПК, чл. 184 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. последно ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 6 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Разполага ли лице, което не е съдружник и не е страна по съответното правоотношение, с активна процесуална легитимация и правен интерес да предяви установителен иск за прогласяване на нищожност и/или иск по чл. 74 ТЗ на решение на общото събрание на търговско дружество и/или на сделка, когато твърди, че тези актове засягат пряко или опосредено негови права или законни интереси.
Какъв е редът за защита на съдружник срещу незаконосъобразните решения та ОС на дружество, в което съдружник е дружество, в което ищецът е съдружник, при невъзможност ищецът да бъде сезиран от дружеството съдружник?
Недопустима или нередовна е искова молба, от обстоятелствената част на която се установяват данни за предявен иск, който не е ясно формулиран в петитума?
Следва ли съдът, когато приеме, че в исковата молба не са достатъчно конкретизирани твърденията относно засягането на претендираното право и правния интерес на ищеца, да остави исковата молба без движение и да даде указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, вместо да я върне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Процесуално легитимиран ли е кандидат за член на сдружение с нестопанска цел, което сдружение представлява лицензирана спортна федерация по смисъла на ЗФВС, да иска отмяна на решение на Общото събрание на сдружението, с което е отказано членство във федерацията, при положение, че уставът предвижда такава възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
относно правото на ответник по отрицателен установителен иск, който не разполага с изпълнителен титул за вземането си, да признае същия да основателен, като избегне деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК и достатъчно ли е признанието на предявения иск, за да се освободи ответника от отговорност за разноски, когато сезирането на съда е условие да упражняване на субективно право на ищеца и трябва ли да се позове длъжникът на изтекла в негова полза погасителна давност пред кредитира извънсъдебно?“ Въведена е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК с позоваването на определенията по ч. гр. д.№2062/2018 г. и ч. гр. д. №3063/2019 г. и двете на 4 г. о. на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли съдът да откаже присъждане на разноски при уважен иск, когато не са налице едновременно предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК?
Може ли въззивният съд да приеме, че ответникът не е дал повод, когато последният поддържа в ЦКР данни за изискуемо вземане, въпреки изтекла погасителна давност?
Представлява ли неподаването на коректни данни в ЦКР и поддържането на погасени по давност задължения в регистъра, повод по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е съдът да присъди разноски при уважен иск и приложен чл. 38 ЗАдв или може да откаже присъждането на каквото и да е адвокатско възнаграждение, позовавайки се на чл. 78 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно приложението на чл. 183, ал. 1 и чл. 193 ГПК и доказателствената стойност на ксеро-копие от частен документ, представен от ищеца и оспорен от ответника, чийто оригинал не е представен, и за който е установено, че е унищожен не по вина на страната, която се ползва от него. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото или съдът може да го ползва при постановяване на решението и формиране на фактическите и правни изводи?
По въпроса, свързан с приложението на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ГПК относно доказателствените средства за установяване съдържанието на загубен или унищожен не по вина на страната документ
По въпроса за произнасянето по реда на чл. 161 ГПК при наличие на основанията за такова произнасяне - ответникът е създал пречки за събирането на доказателства, като не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за тяхното представяне. Твърди се произнасяне от въззивната инстанция по въпроса в отклонение от решенията на ВКС по т. д.№1919/2018 и 1892/2017 и двете на 1, т. о. и по гр. д.№2732/2016 на 4 г. о.
По въпроса за приложението на чл. 175 ГПК и как следва да се цени направеното от ответника в отговора на въззивната жалба признание на неизгодни за нея факти
По въпроса за процесуалната преклузия на доказателствени искания, формулирани с исковата молба по реда на чл. 192 ГПК, депозирани преди даването на ход на делото в първото по ред съдебно заседание, както и на такива, направени във връзка с дадени от съда указания за представяне на доказателства, който отново се твърди, че е разрешен в противоречие с цитирана практика на касационната инстанция
За доказателствената стойност на счетоводните записвания, когато редовността на воденото счетоводство не е доказана при твърдение за произнасяне от въззивната инстанция по този въпрос в отклонение от цитирана практика на ВКС
Относно реалния характер на договора за заем и възможността предаването в собственост на заемната сума с основание договор за заем и поемането на задължение за връщането й да бъдат извършени преди материализиране на волеизявленията на страните по договора в писмен документ, както и по материално-правния въпрос за приложението на института на чл. 107 ЗЗД
По въпроса за тълкуването на договора според действителната воля на страните и в контекста на конкретните обстоятелства при сключване на договора, съобразно целта на договора и съобразно принципите на добросъвестността и добрите нрави - чл. 20 ЗЗД
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 107 ЗЗД, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 165 ал. 1 ГПК, чл. 165 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. 183 изр. 2 ГПК, чл. 190 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 194 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 241 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. последно ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 79 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания на пострадалото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните като инстанция по същество?
Допуска ли принципът на служебното начало съдът да прави хипотетични изводи, за които по делото не са налице твърдения, нито е провеждане доказване?
Следва ли въззивният съд да подложи на обсьждане всички доказателства, събрани по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните?
Дължи ли второинстанционният съд произнасяне при оплакване, формулирано във въззивната жалба за неравноправност на договорна клауза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.