чл. 20 ЗЗД
Чл. 20. При тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли да служи като разписка за предаване на определена сума договор, от съдържанието на който е видно, че при подписването му не е ясно как ще бъде предадена сумата – в брой или по банков път?
Ако в един договор не е посочена банкова сметка, по която да бъде извършено плащане, означава ли това, че плащането е извършено в брой, ако в договора е посочено, че плащането на сумата се извършва при подписването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че анексите към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, съдържащи израза „купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс“, представляват разписка за получено плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД и имат обвързваща материална доказателствена сила, без да се тълкува цялостното съдържание на документите съгласно чл. 20 ЗЗД и без да се обсъдят събраните по делото доказателства, включително заключенията на съдебно-счетоводната експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 153 ГПК, чл. 155 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 165 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 77 ал. 1 ЗЗД, чл. 77 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли да се допусне увеличение на размера на иска и изменение на иска в производството по търговски спорове при невъзможност за подаване на допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК поради неизвършена процедура по размяна на книжа, породена от неподаване на отговор по исковата молба?
Налице ли е едновременно изменение на основанието и на петитума чрез добавяне на нови допълнителни СМР и увеличение на размера на исковата претенция по чл. 372 ГПК?
Допустимо ли е едновременно изменение на основанието и на петитума по чл. 372 ГПК?
Допустимо ли е при допълнително основание по чл. 372 ГПК чрез добавяне на нови допълнителни СМР да се направи увеличение на исковата претенция?
Налице ли е недопустимо изменение на иска чрез добавяне на нови допълнителни СМР или с оглед правната норма на чл. 372 ГПК се първоначалната искова молба евентуално измененение на исковата молба?
С увеличение на иска прави ли се изменение на петитума на исковата молба?
С добавянето на нови допълнителни СМР прави ли се изменение на петитума на исковата молба?
При едновременно изменение на основанието чрез добавяне на нови допълнителни СМР и увеличение на размера на иска, но без промяна на осъдителния петитум, налице ли е недопустимо изменение на иска?
Недопустимо ли е изменение на иска при промяна на основанието чрез добавяне на още допълнителни извършени СМР и увеличение на размера му?
Съставлява ли увеличението на размера на исковата претенция, което не е довело до промяна в предмета на искането, пречка за изменение и на увеличението на размера на предявения иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустима ли е „корелация“ между определените от работодателя командировъчни на ден с размера на допълнителните възнаграждения и променя ли се в този случай характера им от командировъчни на възнаграждение за труд? Работодателят може ли да определи по-нисък размер от определения в Приложение 3а НСКСЧ? Може ли съдът да задължи прилагането на правна норма по отношение на субект, който е изключен от нейния обхват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително свидетелските показания на двете страни, като изложи конкретни мотиви защо кредитира едни и не кредитира други показания, или може да отхвърли показанията на свидетел само въз основа на общото съображение, че същите не са подкрепени от други доказателства? Обхваща ли преклузията по чл. 370 ГПК във връзка с чл. 367, ал. 1 ГПК възраженията на ответника, основани на факти, които съдът е длъжен да съобрази служебно при преценка основателността на иска, включително възражението за неизправност на кредитора като елемент от фактическия състав на претенцията за неустойка? Дължи ли изпълнителят по договор за изработка неустойка за забава, когато забавянето се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен - отказ да заплати такси към трети лица, необходими за изпълнението на договора, и липса на съдействие за провеждане на административни процедури? При договор за изработка, когато работата е предадена с недостатъци, констатирани в двустранно подписан приемо-предавателен протокол, но възложителят не е упражнил правата си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД - не е поискал поправяне в определен срок, не е уведомил изпълнителя, че ще извърши поправката за негова сметка, и не е развалил договора - може ли да претендира неустойка за забава за периода след съставянето на протокола? При тълкуване на договорна клауза, предвиждаща удължаване на сроковете при забава от страна на административен орган, следва ли понятието административен орган“ да се тълкува съобразно действителната воля на страните по чл. 20 ЗЗД, така че да обхваща и лицензирани оператори на обществени услуги (като електроразпределителни дружества), изпълняващи публични функции при присъединяване към мрежата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 370 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 92 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
От кой момент тече срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 120 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 181 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 240 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 ЗЗД, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 69 ал. 1 ЗЗД, чл. 69 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 84 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли да се кредитират и допустимо ли е да се кредитират свидетелските показания на свидетел – съпругата на ответника, който е купувач по предварителен договор за покупко-продажба на имот, ако впоследствие се представи друг предварителен договор със същия предмет, същия имот, същия продавач, същите параметри, на който свидетелят се е подписал като купувач заедно със съпруга – ответник?
Ако след подписване на предварителен договор за покупко-продажба на имот с участието на брокера, без знанието на последния неговият клиент подпише друг предварителен договор за същия имот и със същата страната, без други изменения, означава ли че това е основание за неизпълнение на задължението на клиента на брокера за плащане на комисионното възнаграждение?
При положение че основанието за сумата за депозит, даден на ръка, е различно от основанието за плащане на комисионно възнаграждение, по което се издава фактура след подписване на предварителния договор, след което комисионното плащане се дължи, задължително ли е да се задържи депозитът и да се иска разликата от сумите за комисионното възнаграждение и от депозита?
Връщането по банков път на дадения на ръка депозит от кандидат-купувача (ответника) с основание на банковия превод връщане на депозит“ равносилно ли е на признаване на брокера за непълно несвършена работа по комисионния договор?
Допустимо ли е съдът да основава фактическите си изводи единствено или преимуществено на показанията на заинтересовано лице – съпругата на страна по делото, която е и страна по спорното правоотношение (представения от ответника „нов предварителен договор)?
Съставлява ли извънсъдебно признание за недължимост на комисионното възнаграждение обстоятелството, че брокерът е върнал получения депозит по договора за депозит, без да извърши прихващане със свое вземане за комисионно възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
1. „Какви са приложимите, съгласно българското законодателство, доказателствени средства за доказване на обстоятелството, че не е осъществено прехвърляне на движими вещи /в конкретния случай зърно/, предвид консенсуалния характер на договора за продажба?”; 2. „Следва ли купувачът да заплати предварително продажната цена, за да му бъде доставена продавана стока?”; 3. „Непредставянето на изискуеми документи от страна на продавач по договор за продажба основание ли е купувачът да откаже да заплати продажната цена по него?” (по този въпрос се твърди противоречие с определение №50012/21.02.2024 г. на ВКС по т. д. №1968/2022 г., II т. о.); 4. „Наличието на подписван приемо-предавателен протокол, представляващ диспозитивен частен документ, задължително ли материализира предаване на стоката, описана в него - при липса на други доказателства за това?”; 5. „Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит доказват ли по несъмнен начин предаването на стоката или доказват единствено възникването на облигационното отношение по фактурираните сделки?”; 6. „Какво е доказателственото значение на счетоводните записвания и на фактурата като документ?” (твърди се противоречие с решение №71/08.09.2014 г. на ВКС по т. д. №1598/2013 г., II т. о.; решение №96/26.11.2009 г. на ВКС по т. д. №380/2009 г., I т. о.; решение №30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. №416/2010 г., I т. о.; решение №211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №1120/2010 г., II т. о.; решение №46/06.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №60140/2016 г., I г. о. и решение №42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №593/2009 г., II т. о.); 7. „Извършването на частично плащане от страна на купувач по договор и неплащането на останалата продажна цена може ли да е индиция за неизпълнение на договорни задължения от страна на продавача?”; 8. „Следва ли съдът да установи действителното съдържание на договорното отношение между страните, прилагайки критериите, приложими при тълкуване на договорите в съответствие с предвиденото в чл. 20 ЗЗД?”; 9. „Следва ли съдът да установи кои документи биха доказали задължението за плащане на извършените доставки; с какви документи може да се установи възникването на задължение на купувача да плати възнаграждение; начина на доказване на извършената доставка?”; 10. „След като един търговец е неизправна страна по договор, може ли същият да търси заплащане на продажната цена по същия?”; 11. „В случай че между търговци се потвърдят задължения, произтичащи от договор за продажба, това следва ли да се тълкува в смисъл, че продажбата е осъществена или следва съдът да направи задълбочен анализ дали договорът е изпълнен и от двете страни?”; 12. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши допълнително изследване на въпроса за документална обоснованост на превоза на стоките - като косвено доказателство, оборващо реално извършване на доставката?”; 13. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и представени доказателства на страните, както и да изложи в решението си мотиви, когато някое доказателство се възприема за недостоверно?”; 14. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните?”; 15. „Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства, или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги пресъздаде погрешно, или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?”; 16. „Следва ли въззивният съд да формира изводите си едва след обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като изложи мотиви по кои доказателства преценката на първоинстанционния съд е правилна или неправилна?”; 17. „Неплащането на продажната цена от купувача представлява ли индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане?”; 18. „Длъжен ли е съдът да се произнесе точно по наведените с исковата молба обстоятелства и в рамките на това, което е навел като възражение по фактите и правото ответникът, или е свободен да преценява основателността на иска без да съблюдава предмета на спорните въпроси, които страните са поставили за разрешаване пред него?” и 19. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въпроси във въззивната жалба въз основа на доказаните съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и доклада по делото?”
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 327 ал. 1 ТЗ, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът да се произнесе в рамките на заявения предмет по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да провери и поправи действията на първоинстанционния съд, извършени в процедурата по отстраняване на нередовност на исковата молба, когато дадените задължителни указания към ищеца, са в отклонение от: изложените правопораждащи фактически твърдения и отправеното до съда искане; правния му интерес за предявяване на разгледания от съда иск?
Допустимо ли е решение, с което съдът е преквалифицирал предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парично задължение в положителен установителен иск за установяване съществуването на облигационно правоотношение, без да извърши преценка за наличието на правен интерес от воденето на положителния установителен иск с оглед изложените от страните твърдения?
Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад по чл. 146 ГПК и сл., който да отдели спорното от безспорното, да даде указания кои са подлежащите на доказване факти и доказателства и чия е доказателствената тежест?
Длъжен ли е въззивният съд при направено оплакване във въззивната жалба за произнасяне извън предмета на делото и липса на доклад да даде правна квалификация на предявения иск, да разпредели доказателствената тежест между страните и да даде указания относно възможността да предприемат тези процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа наведените във въззивната жалба оплаквания в тяхната пълнота като изложи свои мотиви по всички надлежно наведени доводи и възражения?
Може ли съдът да тълкува ясна договорна клауза и по пътя на тълкуването да измени съществено нейното съдържание /да я тълкува в противоположен смисъл/?
Може ли са се присъди неустойка за забавено неизпълнение /явно се има предвид изпълнение/, когато кредиторът е посочил като основание за прекратяване на договора друго, вкл. пълно неизпълнение?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 267 ЗЗД при изрично договорено между страните, че при едностранно прекратяване на договора от възложителя поради виновно неизпълнение на задължения на изпълнителя, последният възстановява на възложителя получените финансови средства? При изрично договорена реституция следва ли да се съблюдава принципа за избягване на неоснователното обогатяване?
При липса на доказателства за изрично приемане от възложителя на каквато и да е част от предмета на договора следва ли извод за частично приета работа от възложителя?
При възложен предмет за изпълнение - изработка на проект за Общ устройствен план /ОУП/, включващ екологична оценка и оценка за съвместимост може ли да се приеме, че същият е завършен и е налице краен резултат, ако ОУП не е приет и не е влязъл в сила?
Има ли самостоятелно договорено възнаграждение за изработването на предварителен проект на ОУП? Работата може ли да бъде разделена и отделно приета, без съгласуван и одобрен доклад за екологична оценка, ако за него не е договорено отделно възнаграждение?
Предаденият предварителен проект на ОУП, без одобрен и съгласуван доклад за екологична оценка води ли до извод, че изработеното от изпълнителя представлява 80 % от предмета на договора преди неговото разваляне?
Предаденият предварителен проект за ОУП, без в него да са нанесени допълнително поисканите от възложителя допълнения и корекции, води ли до извод, че работата е приета от него и изработеното представлява 80 % от възложеното?
Предаденият предварителен проект за ОУП, без в него да са нанесени допълнително поисканите от възложителя допълнения и корекции и без същите да са отразени в доклада за екологична оценка, както и без да са изпълнени многократно дадените от съгласувателните органи РЗИ и РИОСВ забележки и корекции, води ли до извода, че така изработеното е полезно за възложителя?
При обявена от възложителя процедура за нова обществена поръчка за изработване на ОУП и при неизползване на изработеното от изпълнителя в тази процедура, може ли да се приеме, че то е полезно за възложителя? В този случай възложителят дължи ли възнаграждение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 258 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД, чл. 88 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
По какви критерии следва да се квалифицира договорът като договор за превоз или договор за спедиция, когато страната не извършва фактически превоза, а го възлага на трето лице? Може ли лице, което не е извършило фактически превоза, да се счита за превозвач по смисъла на чл. З67 ТЗ и CMR? При последователни превозвачи по международен автомобилен превоз дължи ли един от тях пълния размер на обезщетението или само част съобразно отговорността си? Следва ли при определяне на правната квалификация на договора съдът да изследва действителната икономическа функция на страната в транспортната операция или квалификацията се определя единствено от формулировката на договорните клаузи? Следва ли съдът да вземе предвид факта, че превозът е извършен от трето лице — последващ превозвач, при определяне характера на правоотношението между страните? Как следва да се разпредели отговорността между участниците в международен автомобилен превоз на стоки, когато превозът е извършен от последващ превозвач по смисъла на чл. 34 и чл. 36 Конвенцията CMR? Дължи ли един от участниците в превоза пълния размер на обезщетението за липсващ товар или отговорността следва да се разпредели между превозвачите съобразно участието им в превоза? Следва ли съдът да приложи специалния режим на отговорност по Конвенцията CMR при международен автомобилен превоз на стоки, когато превозът е извършен чрез последователни превозвачи? Представлява ли съществено процесуално нарушение неизследването от съда на всички релевантни доказателства относно фактическото изпълнение на превоза и ролята на участниците в транспортната операция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.