чл. 38 ал. 2 ЗАдв

1. Неправомерното и колебливо движение на един участник в движението следва ли да се отчита като начало на възникване на опасността и предпоставящо необходимост от предприемане на мерки с намаляване на скоростта като подготовка за спиране и предотвратяване на ПТП при необходимост?; 2. Как следва да се преценява деянието на водача при настъпили вреди и може ли да се третира като случайно/безвиновно, когато опасността не е възникнала внезапно в опасната зона на спиране, а в един предходен момент, когато той е могъл да възприеме опасността и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това?; 3. Възниква ли и продължава ли да съществува опасност за движение, докато един участник в движението не се намира на определено място в съответствие с правилата за движение и предпоставя ли възникване на задължение за останалите участници в движението да съобразят поведението си и да предприеме мерки за предотвратяване на ПТП; ако тази опасност е възникнала извън опасната зона за спиране възникват ли предпоставки за носене на отговорност?; 4. Длъжен ли е водачът да възприеме като опасност неправомерното движение на друг участник в движението и да предприеме мерки за предотвратяване на ПТП от момента на възприемане на това поведение? По всички тези въпроси, според касатора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №645/26.11.2007г. по к. н. д.№365/07г. на ІІ н. о. на ВКС, решение №8/25.02.1987г. по н. д.№92/86г. на ОСНК, решение №287/01.07.1986г. по н. д.№241/86г. на ІІІ н. о., ТР №28/28.11.1984г. по н. д.№10/84г. на ОСНК. Същевременно се позовава както на т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, така и на т. 3 на същите член и алинея, поддържайки, че отговорът на въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.