всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК

Обжалване с частна жалба
Чл. 274. […] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При заведени осъдителен иск и отрицателен установителен иск, между едни и същи страни, които искове имат за предмет едно и също вземане и които се намират на една и съща фаза на производството в първа инстанция, следва ли да бъде спряно производството по осъдителния иск, ако отрицателният установителен иск е заведен пръв?
При произнасянето на съда относно идентичността на предмета на отрицателен установителен иск за мораторна неустойка и осъдителен иск за мораторна неустойка следва ли да се съдържа произнасяне за периода, за който се претендира същата мораторна неустойка в двата иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Ефремова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е по реда на поправка на ОФГ съдът да отменя правните последици на влязло в сила определение за прекратяване на производството спрямо конкретен ответник /в случая С. Р./, което не е било обжалвано от ищеца в законния срок?
Може ли нормата на чл. 247 ГПК да служи като правно основание за изменение на волята на съда, обективирана в диспозитива, след като срокът за обжалване на първоначалния акт е изтекъл и той е породил стабилитет на прекратяването?
Допустимо ли е правилото на чл. 247, ал. 1 ГПК, че поправка на ОФГ може да се извърши по всяко време, да служи за служебна отмяна на влязъл в сила преграждащ акт и за възобновяване на делото срещу изключена от процеса страна?
Представлява ли очевидна фактическа грешка подмяната в диспозитива на името на надлежна страна (жив ответник - С. Р.) с името на починало лице, ако първоначалният акт е бил резултат от преценката на съда за неизпълнени указания от ищеца?
Налице ли е ОФГ, ако замяната на името в диспозитива води до коренна промяна на правните последици - от окончателно прекратяване към възобновяване на производството?
Представлява ли промяна на волята на съда (а не ОФГ) замяната на името на ответник, който е един от наследниците, с името на общия наследодател, когато актът е мотивиран от неизпълнение на указания за представяне на удостоверение за наследници и конституиране на същите /в случая Ж. Р., освен С. Р. - ответник/ дъщеря има и други две дъщери/?
Може ли процедурата по чл. 247 ГПК да служи за саниране на процесуални пропуски на ищеца (неизпълнение на указания по чл. 129 ГПК) и за служебно възстановяване на преклудирани права за водене на делото?
Допустимо ли е съдът служебно да подменя страната в диспозитива, за да поправи собствените си пропуски по управление на делото, като по този начин нарушава принципа на равенство на страните?
Представлява ли съществено нарушение на чл. 247, ал. 2 ГПК постановяването на акт за поправка без съобщаване на проект на страните, когато с това се засягат придобити от тях процесуални права?
Допустимо ли е съдът да извърши поправка на ОФГ в закрито заседание, без да съобщи на страните и осигури правото на писмена защита на страната, по отношение на която поправката създава неблагоприятни правни последствия?
Налице ли е противоречие с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато по реда на ОФГ съдът отстранява грешки, които са резултат на негови неправилни правни изводи или преценка на доказателствата?
Допустимо ли е чрез поправка по чл. 247 ГПК да се извършва подмяна на субектната страна, което съгласно практиката на ВКС надхвърля техническия характер на поправката?
Нарушава ли съдът принципа на десезиране, като ревизира акт, по който правораздавателната му власт е вече изчерпана спрямо конкретния субект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато е оказана безплатна правна защита и съдействие на основание чл. 38 ЗАдв при определяне размера на адвокатското възнаграждение кой нормативен акт следва да намери приложение - Закон за адвокатурата или Закон за правната помощ?
Може ли съдът при определяне на адвокатското възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв да не вземе предвид материалния интерес по делото и да присъди минимално възнаграждение, само позовавайки се на признанието на иска от страна на ответника?
При недобросъвестно процесуално и извънпроцесуално поведение на ответника, може ли съдът да присъди минимално адвокатско възнаграждение само на база направеното признание на иска?
Може ли ответникът да иска изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК, когато е направил признание на иска, но не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК?
Каква преценка следва да направи съда при определяне размера на адвокатското възнаграждение за 1 час реално извършена работа така, че да отговаря на пазарните условия, предвид това, че България е член на Европейския съюз, еврозоната и съобразно размерите на средната работна заплата в България и Европа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е съдът, при наличие на спор между страните относно обстоятелството налице ли е пълна идентичност на процесните сметни претенции за подобрения с претенциите, предявени пред друг състав на районния съд, което производството е приключило с влязло в сила прекратително определение поради отказ от иск, за изясняване на това обстоятелство да назначи съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса?
Напълно идентични ли са претенциите за подобрения, предявени пред два различни състава на районния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Подлежат ли на касационно обжалване определенията, постановени по реда на чл. 402 ГПК в производството за отмяна на обезпечение на бъдещ иск?
Възможно ли е присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК, включително по частни жалби срещу определения по този ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви са задълженията на първоинстанционния съд, в случай че констатира противоречие или неяснота между изложените в исковата молба твърдения и формулирания от ищеца петитум?
Длъжен ли е съдът да даде изрични и конкретни указания по чл. 129 ГПК, когато от исковата молба не може да се извлече по безспорен начин липсата на правен интерес или когато фактическите твърдения не са изяснени в необходимата степен, преди да пристъпи към прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК?
Длъжен ли е съдът да извърши служебна правна квалификация на предявения иск като положителен установителен за собственост, когато фактическите твърдения в исковата молба установяват персонална симулация по чл. 33, ал. 2 ЗЗД и ищецът се легитимира като действителен приобретател на прикритата сделка, независимо от конкретната формулировка на петитума?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Ако не е вписано подлежащото на вписване в търговския регистър обстоятелство по чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ, че ex lege е прекратено участието на съдружника в ООД при обявяването му в несъстоятелност с влязло в сила решение на съда по несъстоятелността, при липса на друг път за защита на основното право на останалия единствен съдружник в същото ООД – членственото право, същият разполага ли с иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за защита на това свое право, когато не се твърди първоначална порочност на вписването, а само че впоследствие е отпаднало основанието за него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?
При направено своевременно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, обвързан ли е съдът да ползва като ориентир посочените минимални размери на адвокатски възнаграждения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

123803 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела