Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/. дали обстоятелството, че завещанието е написано на български език и съдържа всички реквизити, изискуеми от Закона за наследството, при положение, че наследодателят владее френски език и може да напише същото на френски език и според изискванията на френския закон, доказва извършен чрез конклудентни действия избор на българското приложимо право по смисъла на чл. 22, пар. 2 от регламента; 2/. допустимо ли е такъв избор да се извършва с конклудентни действия; 3/. ако това конклудентно действие определя приложимото право да е българското, компетентен ли е българският съд да се произнася по всички въпроси за наследяването или по отношение на имотите, които се намират на територията на България; 4/. произнасянето на френския съд по отношение на компетентността предпоставка ли е българският съд да направи отказ от компетентност.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

по същество; при категорични доказателства за липса на средства за заплащане на държавна такса от страна на ищеца, от значение ли е причината за така установената липса, за да се приложи чл. 83, ал. 2 ГПК; длъжен ли е съдът да съпостави размера на предполагаемите държавни такси и разноски в производството с материалното състояние на молителя, който го е сезирал с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК; месечните разходи на молителя съставляват ли обстоятелство, което съдът следва да обсъди при произнасяне по основателността на направено искане по чл. 83, ал. 2 ГПК; при произнасяне по направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството следва ли да се вземат предвид всички относими обстоятелства, които са декларирани от молителя – имуществено състояние, трудова заетост, семейно положение, възраст, здравословно състояние, осигуряване на издръжка, финансови задължения към трети лица.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1. Длъжен ли е съдът да разгледа всяка молба, подадена за защита и съдействие на лични и имуществени права; 2. Следва ли при съмнение в безпристрастността на съда да се подходи формално и да не бъде уважено искането за отвод на съдебния състав; 3. Присъждат ли се разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК на ответник с определението, с което исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК като недопустима. Това процесуално действие на съда (присъждане на разноските) като последващо по чл. 130 ГПК, показва ли преминала проверка за допустимост на исковата молба.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не бил ясен и конкретен, а въпросът за допустимостта на иск за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ законът уреждал изрично в смисъла, приет от въззивния съд в обжалвания акт.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

е задължение на самия касатор, като същият не може да бъде извеждан служебно ВКС от изложените в жалбата или в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

„При наличието на няколко съединени иска по ЗОДОВ и такива искове пряко основаващи се на законодателството на Европейския съюз и общностното право кой е компетентния съд който следва да ги разгледа и кое производството и по кой закон е приложимо?“ и „Когато са налице няколко съединени иска за обезщетение срещу Административен съд, то съставите на последният следва ли да си направят отвод?“. Жалбоподателят счита, че тези въпроси имат значение за

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

относно наличието на правен интерес да се установи нищожност с влязло в сила решение включително срещу съсобствениците, които не са участвали в привидния договор за дарение на процесната идеална част, за преюдициалния характер на този спор по отношение на правото по чл. 33, ал. 2 ЗС, приложимо ли е по аналогия разрешението дадено с ТР №1/2009г по т. д №1/2009г ОСГК и длъжни ли са да зачитат силата на пресъдено нещо на решението лицата, по отношение на които в случая съдът е прекратил производството, има ли действие спрямо всички решение, с което се прогласява нищожност на правна сделка.