Наследствено право

Налице ли е изключен риск, респективно дали процесната клауза за изключението от застрахователното покритие е неравноправна и нищожна или зададен иначе, но в същия смисъл: неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 ЗЗП процесната клауза за изключено застрахователно покритие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Людмила Цолова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 143 ЗЗП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 362 ал. 1 КЗ

Определение №/..2025 по дело №/2024

За възможността за включване в делбеното производство на всякакви искове, предназначени за осъществяване крайната цел на делбеното производство.
За допустимостта на решение по иск за делба, в който е било направено възражение за намаляване на дарение до размер на запазената част на наследника.
Допустимо ли е при делба на наследство да се правят възражения за включване в наследствената маса на парични средства, принадлежали на наследодателя, които са били предоставени от наследодателя приживе на един от наследниците при твърдения от възразилия, че тези пари са били дадени в заем?
Включват ли се в наследствената маса парични средства, принадлежали на наследодателя, които са били предоставени от наследодателя приживе на един от наследниците и в какъв количествен обем може да бъде направено това възражение, или това негово действие е основание за искане на намаляване на евентуално дарствено разпореждане?
Длъжен ли е съдът да разгледа въведено възражение за намаляване на дарствено разпореждане, ако то е направено в условие на евентуалност?
Допустимо ли е да се предявяват в рамките на делбен процес искове, извън изброените в чл. 343 ГПК – изброяването изчерпателно ли е или примерно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №/..2025 по дело №/2024

За разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30 ЗН и в частност, съдът след като даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН с всички нейни елементи (имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличаването на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН; извършените от наследодателя дарения), длъжен ли е да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат?
Страната има ли процесуално задължение да напомня на въззивния съд за доказателствените си искания, които са били отправени своевременно пред първоинстанционния съд, но същите не са били уважени от последния, поради допуснато съществено процесуално нарушение, както и да настоява за събирането им?
Събирането по делото на косвени доказателства от ответника, които не са били оспорени от насрещната страна, респективно не е било провеждано насрещно доказване за опровергаване на съдържащите се в тях индиции, че в оставеното от наследодателя наследство има други имущества и задължения, достатъчно ли е да обоснове липсата на материалноправна легитимация на ищците да предявят претенции по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН срещу надарения, който не е призован към наследяване поради обстоятелството, че те като наследници по закон на дарителя, не са приели наследството по опис по смисъла на разясненията в т. 4 ТР №3/19.12.2013 г. по тълк. д. №3/2013 г. на ОСГК на ВКС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №/..2025 по дело №/2024

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Емилия Донкова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

чл. 227 ГПК, чл. 288 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2024

Напредналото онкологично заболяване, съпроводено с дихателна и чернодробна недостатъчност, както и с болков синдром, невъзможността за самостоятелно обслужване и зависимостта от трети лица, позволяват ли пълноценно да се мисли, разбира, да се планира и решава, да се осмислят и предвиждат последствията от действията, при това в предсмъртно състояние, един ден преди настъпване на неизбежна смърт?
Процесуално допустимо ли е разглеждането на обратен иск срещу трето лице – помагач в производство по обявяване на предварителен договор за окончателен при положение, че основният иск подлежи на разглеждане по реда на особеното исково производство, а обратния иск подлежи на разглеждане по общия исков ред? Ако това е процесуална пречка за предявяване на обратния иск, воли ли това обстоятелство до недопустимост на съдебното решение като постановено при порочно учреден процес?
При фактическо съжителство на съпружески начала, при липса на съпружеска имуществена общност, следва ли да се приеме презумпцията, че този, който плаща, прави това със собствени лични средства? Морално задължен ли е единият от съжителстващите да гледа и издържа другия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №/..2024 по дело №/2024

Длъжен ли е съдът да укаже на вещото лице въз основа на кои документи да изпълни задачата, а ако заключението се базира на документи, неприети като доказателство по делото и страна възрази срещу тяхната достоверност, длъжен ли е съдът да събере тези доказателства и да осигури възможността за оспорването им? Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Пламен Стоев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 25 ал. 1 ЗН, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2024

Граждански процес | Наследствено право | Разноски

Как се разпределят разноските за производството по приемане на наследство по опис между молителите-наследници?
Може ли един от няколкото молители в производството по приемане на наследство по опис да бъде освободен от разноски за това производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Розинела Янчева

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 62 ЗН, чл. 83 ал. 2 ГПК, чл. 83 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2024

Следва ли съдът да проведе процедура по чл. 51 ЗН в хипотезата, при която по делото ответната страна, спрямо която следва да се прилага чл. 51 ЗН, не е установена от връчителя на съда, за да получи книжата по делото, като същите са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и е назначен особен представител и в особената книга за отказите от наследство липсва вписан отказ от наследство от ответника, който е наследник по закон на починалото лице?
В случай на възражение относно приемането на наследството от ответната страна, която се твърди, че е наследник на починало лице, следва ли ответникът, който релевира възражение относно пасивната процесуална легитимация, да ангажира доказателства за извършен отказ от наследство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Определение №/..2024 по дело №/2024

Легитимиран ли е ищец да предяви иск срещу делинквента, респективно застрахователя, когато при непозволено увреждане е починал негов близък член от домакинството, с когото са израснали заедно, имали са изключително силна духовна и емоционална връзка през целия си живот, починалият приживе не е имал свое семейство и други близки освен ищеца, бил е зависим от неговите грижи поради заболяване и ищецът ги е полагал? Явява ли се материалнолегитимиран по делото ищецът да получи обезщетение за смърт, когато неговата сестра е починала в резултат на тежки и несъвместими с живота и здравето увреждания, тя не е имала други близки, освен него, и единствен ищецът се е грижил приживе за своята сестра и преди, и след увреждането до нейната смърт? Дължи ли обезщетение делинквента, респективно застрахователят на делинквента на ищец, който претендира обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпили от смъртта на единствен близък сродник – брат или сестра, в хипотезата, когато те не са имали свое семейство и низходящи наследници и единственият им най-близък е бил сестра, брат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Анна Ненова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 52 ЗЗД

Определение №/..2024 по дело №/2024

С произнасянето на въззивния съд на правно основание, различно от приетото от първоинстанционния съд в неговото решение и при липса на въззивна жалба срещу това решение в такава насока, нарушава ли се косвено и принципа на диспозитивното начало в гражданския процес?
Допустимо ли е, при отхвърляне на главен иск по повод въззивна жалба от ответната по иска страна, и при наличие на предявен евентуален иск, съдът да уважи претенцията по евентуалния иск без да е налице искане в тази насока в хода на обжалването от страните по спора?
При условие, че парични средства, за които се твърди, че са били собствени на починало лице, са получени/преведени преди неговата смърт на друго лице на правно основание, представляват ли тези парични средства част от наследството на починалия и именно като такива наследниците му да могат да ги претендират или тези средства съставляват предмет на възникналото преди смъртта гражданско правоотношение, в което е участвал починалият, при което да могат да бъдат претендирани от наследниците му за връщане, но като встъпили в това правоотношение като страна, в качеството им на наследници на техния праводател?
При наличие в платежния документ на изрично заявено от наредителя на парични средства „основание за извършване на паричен превод, сочещо на договорно основание за този превод, допустимо ли е решаващият съд да обоснове изначална липса на правно основание единствено по пътя на тълкуването и тази му дейност не измества ли волята на страната, респективно да нарушава принципа на диспозитивното начало в гражданския процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.