всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 147 ГПК

Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е след изтичане срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, устно в първото съдебно заседание да бъде въведено правоизключващо правата на ищеца материалноправно възражение за осъществено придобивно основание, легитимиращо ответника като собственик и как следва да процедира съдът, с оглед защитата на насрещната страна, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с тълкувателно решение №1/2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 4, решение №56/28.06.2016 г. по т. д. №3591/2014 г. на ВКС, първо т. о., решение №50006/26.01.2023 г. по гр. д. №1722/2022 г. на ВКС, четвърто г. о., решение №50191/26.04.2023 г. по гр. д. №2624/2021 г. на ВКС, четвърто г. о.?
Подлежат ли на доказване факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото?
Въззивният съд може ли да приеме за доказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване?
Длъжен ли е въззивният съд да се ограничи единствено до оплакванията, въведени с въззивната жалба, в хипотеза като настоящата, при която не се касае нито за приложение на императивна материално-правна норма, нито за случай, в който съдът следи служебно за интересите на страните?
Кои са основанията да се приеме, че праводател на страна по делото е дал неформално съгласие за установяване на териториални предели на собствеността според фактически изградени постройки в два съседни имота?
Допустимо ли е вътрешното убеждение на съда да бъде изградено въз основа на решение, постановено по друго дело или същото следва да е обосновано с увереност, че определени правнорелевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност?
Трябва ли съдът да изложи мотиви как е достигнал до фактическия и правния си извод за наличие на съгласие?
Задължен ли е въззивният съд да назначи експертиза при въведено с жалбата оплакване, че делото не е изяснено от фактическа страна поради това, че изготвената експертиза е непълна и че първоинстанционният съд, нарушавайки принципа на равнопоставеност и съдопроизводствените правила, не е изпълнил задълженията си по чл. 195 ГПК?
Допустимо ли е да откаже допускане на повторна експертиза с мотива, че заключението, изслушано в първоинстанционното производство, не е оспорено, когато са налице оплаквания за неговата непълнота и съществува необходимост от допълнително изясняване на релевантни факти чрез специални знания?
Дали в хипотезата на изграждане на незаконен строеж в чужд имот, вследствие на което съгласно чл. 148, ал. 7 ЗУТ е въведена строителна забрана за извършване на ново строителство, се пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост?
Съразмерна ли е на нарушението исканата защита по чл. 109 ЗС, изразяваща се в премахване на част от постройка, изградена в неговия имот, когато това би довело до премахване на сградата, собственост на ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Относно задължението на въззивния съд да обсъди прието на основание чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК във въззивната инстанция доказателство, за съществуването на което страната не е могла да узнае до подаване на жалбата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли конституционно право на едно лице да бъде дерогирано с договор между други две лица и дерогирането на конституционното право води ли до неимуществени вреди?
Дали има в нашето право надлежен законов коректив и защита на това конституционно право?
Дали този правен принцип, ако бъде установен, е проведен правилно от съда на първа и втора инстанция?
Дали въобще деца на такава възраст, малолетни, следва или може да бъдат подлагани на разпит от възрастни без специализирана подкрепа и дали процедурите за „подкрепа на Американския колеж с констатациите на приобщения по делото протокол от съвета на Декана, срещу съдържанието на който сме изложили надлежно възражение за автентичност, авторство и истинност в неговата едностранност, представлява непозволено вмешателство в живота на моето семейство и посегателство върху моята чест, достойнство и добро име, отново конституционно гарантирано право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, когато е налице отсъствие, непълнота или неточност на дадените на страните указания, както и неправилно разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти? (По искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При липса на подписано допълнително споразумение /анекс/ дължи ли се на изпълнителя заплащане на допълнително извършени СМР по договор за строителство, когато е установено тяхното реално извършване, приемане и експлоатиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата промени, които съществено променят по-големия имот, а именно образуването на два нови поземлени имота с нови идентификатори;
Следва ли съдът да обсъди всички възможни варианти и законови способи за извършване на делбата, вкл. тези посочени от страните;
Изключението визирано ВКС за изнасяне на имот на публична продан, поради което е и изключение, с приоритет ли е пред способа за заплащане с пари на дялове и възлагане на цял имот на един съделител;
Може ли съгласието на съделители /да останат в съсобственост/ да бъде мълчаливо, т. е. да не се изисква изрично писмено тяхно съгласие, още повече че въпреки указанията на съда за становище по иска, те не са изразили такова, за да бъде възможно приемането от съда за валидно на желанието им за оставянето им в съсобственост;
Създава ли правна несигурност противоречаща на правото на ЕС и на правовата държава решение на първоинстанционен съдия, отменящо дефакто решението на друг първоинстанционен съдия от същия ранг и съд и води ли това до недопустимост на решенията на първоинстанпионния и на въззивния съд потвърдил го;
Следва ли да се даде превес на способ за извършване на делба, при който в резултат на натрупаните разноски съделителите ще бъдат осъдени да заплатят многократно повече за дела си отколкото биха получили по друг способ, при който получават дела си в пари. Справедливо ли е това за тях и постига ли целите на закона всеки съделител да получи максимално близо до стойността на дела си /след приспадане на разноските/, след като в резултат на разноски не само че реално не получава нищо, а е осъден да плати разноски някому /такси на съда или на друг съделител/;
Налице ли е дискриминация в изолирани решения на ВКС по отношение на всички съделители, в които решения не се допуска групиране по колена ако има трето лице в съсобствеността, а не само наследници.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички представени и неоспорени доказателства? Допустимо ли е съдът да обоснове решението си единствено на твърдения на ответника и на представени от него писмени доказателства, които са направени и представени по делото след приключване на двойната размяна на документи по търговски спорове и след настъпване на преклузията по чл. 370 ГПК и чл. 373 ГПК? В производства, насочени към попълване на масата на несъстоятелността, синдикът, конституиран като задължителен съищец, представлява ли „трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и направени от него оспорвания относно достоверност на датите на частни документи следва ли да се опровергават от страната, която ги е представила по правилата на този текст? Допустимо ли е съдът да обосновава решението си въз основа на писмено доказателство, което не е представено в оригинал според хипотезата на чл. 183, ал. 1 ГПК? Допустимо ли е въззивният съд служебно да се произнася относно частична нищожност на сделка, когато се касае за нищожност, обоснована от привидност на сделка, без никоя от страните да е въвела такова възражение или твърдение в отговора на исковата молба и в същия срок не е представила доказателства в тази насока? Допустимо ли е съдът да се произнася относно частична симулация на договор, когато не са въведени такива твърдения от страните и съдът с доклада си не е уведомил страните, че ще се произнесе по този въпрос служебно? Представлява ли оспореният предварителен договор начало на писмено доказателство за наличие на симулация и достатъчен ли е да се установи безспорно наличието й?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли целият обект на потребление на клиента да е неправомерно присъединен по смисъла на пар. 1, т. 13 ДР ПИКЕЕ, за да е приложима нормата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, или същата намира приложение и при установено неправомерно присъединяване на част от вече правомерно присъединен обект на потребление?
Следва ли експертизата да бъде обсъдена наред с всички доказателства по делото и съдът да изложи мотиви защо възприема, или не възприема заключението й?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

12345 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела