чл. 69 ал. 2 ЗН
Чл. 69. […] (2) Всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Следва ли да бъде извършена съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на имот, който реално е поделяем, като броят на делбените имоти е по-голям от броя на съделителите и следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, събрани от първоинстанционния съд и наведени нови обстоятелства във въззивната жалба? 2. След като още с изграждането на сградата са обособени и са изградени отделни обекти и обособяването на жилищата не е свързано с изменение на архитектурни проекти и не е необходимо да се изисква одобрен архитектурен проект, следва ли съдът да изнася имота на публична продан без да обсъди този въпрос? 3. Когато в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти с отделни кадастрални номера, а това е установено с техническа експертиза и те са достатъчно на брой за разделяне между съделителите, съдът следва ли да извърши делбата чрез изнасяне на публична продан? 4. Нарушава ли съдът процедурата, като определя неподеляемост на допуснатите до делба имоти - сгради и земя, без да вземе становището на главният архитект на общината? 5. Съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ЗУТ допуснатия до делба гараж, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение? 6. Член 43 ЗУТ относим ли е за сгради, построени 1962-1963 г.? За да направи извод, че гаража е допълващо застрояване, следва ли съдът да е назначил и приел заключение на техническа експертиза в тази насока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Когато заключението на назначената от съда експертиза не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност, поради което е оспорено от една от страните, длъжен ли е съдът да възложи повторно заключение - чл. 201 ГПК; 2. Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви заключения, когато кредитира едно от тях и отхвърля другоq да мотивира преценката си и да посочи причините, поради които не възприема това заключение; 3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, съгласно чл. 271, вр. с чл. 272, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК; 4. Следва ли заключението на вещото лице да бъде пълно, ясно и мотивирано и да почива на обективни данни /конкретни факти/, които обосновават изводите му.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
относно предпоставките за приложението на чл. 345 ГПК, за значението на понятието „трето лице в същата разпоредба; за необходимостта от субективен идентитет между съсобствениците на имота, посочен в исковата молба и съсобствениците на имотите, посочени в искането по чл. 341, ал. 2 ГПК, за правомощията на съда във връзка с конституирането на всички необходими другари при направено искане по чл. 341, ал. 2 ГПК, както и за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
във връзка със соченото основание, а са изложени единствено оплаквания за немотивираност на въззивното решение. Във връзка със соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем, съобразно определените на съделителите дялове, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, както и следва ли съдът да се съобрази с направеното от съделител искане по отношение начина, по който следва да се осъществи делбата между тях?“; 2. „Длъжен ли е съдът да се произнесе относно поделяемостта и възлагането в дял на сутеренни и тавански части от поделяемия имот, при положение, че в имота са налице обособени такива части и в решението същите не са възложени в дял?“; 3. „Следва ли при уравняване на дела на един от съделителите, неговата стойност да бъде намалена със стойността на запазеното право на ползване, учредено като тежест върху имота, като по този начин се намалява и целият размер на дела му, определен с решението за допускане на делбата и квотите на съделителите?“; 4. „Следва ли при разпределяне на имота в реален дял на всеки от съделителите, на съделителя с по-голям реален дял да бъде разпределена частта от имота с по-малък реален дял (жилище, реално отговарящо на по-малък дял в съсобствеността) и в допълнение да се възложи постройка от допълващото застрояване (гараж), която в хода на делбата се доказва, че не се ползва от никой от съделителите, с цел да се намали стойността на сумата, която следва да послужи за уравняване на дела?“. В допълнение се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в т. т. 1-4 от изложението, на които според касаторите „следва да отговори съдът“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
относно критериите за разпределение на делбените имоти по чл. 353 ГПК въззивното решение влиза в противоречие с т. 5 на ППВС №7/1977 г. (вероятно се има предвид ППВС №7/1973 г.) и решение №78/10.07.2019 г. по гр. д. №1580/2018 г. на ВКС, І г. о., съгласно която съдебна практика, обобщено, при разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, от тяхната стойност не само според цената им, но и според вида и предназначението им.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Дали разпоредбата на чл. 353 ГПК визира всякакви неудобства за теглене на жребий или само такива от правно естество; 2. Приложим ли е посоченият в чл. 353 ГПК способ за извършване на делбата чрез разпределение спрямо имоти, собствеността, върху които е възникнала от факт, различен от наследяването; 3. При противоречие между свидетелските показания може ли съдът да кредитира избирателно само някои от тях или е длъжен да ги съпостави с останалите доказателства, в този смисъл правилно ли е възприел и анализирал показанията на дъщерята на страните; 4. Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди изложеното във въззивната жалба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 110 ЗС, чл. 172 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 34 ал. 2 ЗС, чл. 34 ЗС, чл. 346 ГПК, чл. 348 ГПК, чл. 349 ал. 1 ГПК, чл. 349 ал. 2 ГПК, чл. 350 ГПК, чл. 352 ГПК, чл. 353 ГПК, чл. 57 ал. 2 СК, чл. 69 ал. 2 ЗН
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
допустимо ли е въззивната инстанция да влошава положението на жалбоподателя, като му определи по-висок размер на задълженията, за който размер насрещната страна не е въвела спор чрез жалба или възражение. Въпросът е зададен във връзка с присъдения по-голям размер на сумата за уравнение дела на ответниците по касация и по-висок размер на държавните такси, които са осъдени да платят, което е резултат от определената по голяма цена на делбения имот /с включване стойността на подобренията стойност в нея/ и произтичащите от това по-голяма стойност на квотата от съсобствеността на всеки съделител и цената на разпределения им дял.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
При установен със СТЕ поделяем имот и дадено в този смисъл становище на главният архитект на общината в производство за делба, има ли задължение въззивната инстанция, като инстанция по същество, да укаже на страните необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект, съгласно чл. 203 ЗУТ и да даде срок на страните за това или това задължение е само за първата инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
въззивното решение влизало в противоречие с т. 2 и т. 3 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отделно по въпроса се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност, тъй като съдът приложил закона в противоречие с неговия смисъл, нарушил основни съдопроизводствени принципи и формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
чл. 22 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 273 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 34 ЗС, чл. 348 ГПК, чл. 69 ал. 2 ЗН
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.