чл. 69 ал. 2 ЗН

във връзка със соченото основание, а са изложени единствено оплаквания за немотивираност на въззивното решение. Във връзка със соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем, съобразно определените на съделителите дялове, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, както и следва ли съдът да се съобрази с направеното от съделител искане по отношение начина, по който следва да се осъществи делбата между тях?“; 2. „Длъжен ли е съдът да се произнесе относно поделяемостта и възлагането в дял на сутеренни и тавански части от поделяемия имот, при положение, че в имота са налице обособени такива части и в решението същите не са възложени в дял?“; 3. „Следва ли при уравняване на дела на един от съделителите, неговата стойност да бъде намалена със стойността на запазеното право на ползване, учредено като тежест върху имота, като по този начин се намалява и целият размер на дела му, определен с решението за допускане на делбата и квотите на съделителите?“; 4. „Следва ли при разпределяне на имота в реален дял на всеки от съделителите, на съделителя с по-голям реален дял да бъде разпределена частта от имота с по-малък реален дял (жилище, реално отговарящо на по-малък дял в съсобствеността) и в допълнение да се възложи постройка от допълващото застрояване (гараж), която в хода на делбата се доказва, че не се ползва от никой от съделителите, с цел да се намали стойността на сумата, която следва да послужи за уравняване на дела?“. В допълнение се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.