Подобрения

за наличието на субективния елемент при сключването на първата сделка САС е съобразил, че тя е възмездна, поради което е необходимо както длъжникът, така и лицето, с което той е договарял – „Кафсима Петролеум“ООД, да са знаели за увреждането (при прилагане на чл. 135, ал. 1, предл. второ ЗЗД). Изложил е, че естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане. В случая САС е счел, че от значение е обстоятелството, че страни по сделката са юридически лица, едноличен собственик на капитала и управител на които е едно и също физическо лице – К. А. Пападопопулос. Обединяващо в себе си фигурата на волеобразуващ орган на двете дружества (в качеството си на едноличен собственик на капитала им, който решава въпросите, които са от компетентността на общото събрание на дружество с ограничена отговорност - чл. 147, ал. 2 ТЗ) и на техен волеизяваващ орган (в качество си на управител и законен представител), това лице е знаело, че в деня на извършването на сделката дружеството - продавач има изискуеми публични задължения в общ размер 337 613,96 лв., както и че имотите - предмет на сделката имат твърде значителна стойност и несъмнено биха послужили за удовлетворяването на държавата в бъдещо производство по принудително изпълнение. САС е приел, че коментираните разпоредителни волеизявления са обективно проявление на съзнателното намерение на страните по сделката да постигнат желания от тях правен резултат - длъжникът да бъде лишен от свое имущество, като по този начин да бъде затруднено удовлетворението на кредитора. Съдът е заключил, че при наличието на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма договорът за покупко - продажба, сключен с нотариален акт №138 от 19.04.2019 г. следва да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. „Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане и решаване на въпроса за пълна ревандикация на наследствения ни имот, да изходи от принципите за законност и справедливост (чл. 4 КРБ), за защита на заявеното ни имуществено право (чл. 17, ал. 3 и чл. 56 КРБ), за да не допусне нарушение на Основния закон“; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да осигури правата и свободите, които частните правни субекти извличат от правото на ЕС, и така да обезпечи гарантираните ни права по чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, чл. 1 Допълнителен протокол №1 към същата, както и чл. 1 и чл. 17, т. 1 ХОПЕС - за обективно и справедливо разрешаване на имуществения правен спор“; 3. „Когато владеенето на урегулиран поземлен имот се осъществява без правно основание от трето на съсобствеността лице - ответник по равандикационен иск по чл. 108 ЗС, следва ли то да манифестира пред действителните съсобственици на същия имот /ищци по делото/ намерението си за своене на недвижимата вещ чрез явни действия, като задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност“; 4. „Следва ли в този случай лицето, което е установило фактическа власт върху недвижимия имот с намерението да трансформира държанието му във владение върху цялата вещ, да се ползва от презумпцията за придобивната давност по чл. 69 ЗС“; 5. „Длъжен ли е решаващият съд при разглеждане и решаване на спора за неоснователното владеене на недвижимия имот и неговата ревандикация от трето на собствеността лице, да установи принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, спрямо ид. части на всеки един от съсобствениците; 6. „Как следва съдът да определи обема на правата, които могат да бъдат признати на ищците, в производството по ревандикационен иск, ако към момента на приключване на съдебното дирене давностният срок по чл. 116 ЗЗД не е изтекъл, както за участващите съсобственици, така и за трети съсобственик, който не е участвал по делото“; 7. „Как следва да разреши правен спор за ревандикация, когато е налице конкуренция между две различни по основания права на собственост, легитимирани от спорещите страни с различна по сила нотариални актове за собственост“; 8. „Длъжен ли е съдът служебно да конституира в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС трето лице - съсобственик, който не е взел участие по делото в първата инстанция, с оглед да не бъдат увредени правата и законните интереси на останалите съсобственици - ищци, за ревандикация на имота в пълен обем“; 9. „Допустимо ли е съдът да постанови съдебния си акт, без въобще да изложи мотиви по направените възражения и доводи на жалбоподателя във въззивната му жалба и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно релевантни факти и обстоятелства за основателността и за ревандикацията в пълен обем на оспореното право“. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Пламен Стоев

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

Предстои добавяне

Определение №/..2024 по дело №/2023

са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2024 по дело №/2024

Наследствено право

обуславящ изхода на спора: „При уважен иск за намаляване на дарение на недвижим имот и възстановяване на запазена част на наследник по чл. 30 ЗН, заведен след вписан последвал договор за прехвърляне на вещни права върху този недвижим имот - счита ли се този договор за развален по право с решението за намаляване на дарението или е необходимо предявяването на иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД?“. Твърди, че окръжният съд е приел, че този нотариален акт не е отразен във фактическата обстановка по първ. делото, но е посочил, че независимо от това нямало причина да се счете, че тази сделка е породила вещно -правни последици, доколкото общата наследодателка -М. П. не е имала права на собственост. Излага, че съдът превратно е обсъдил ТР №3/29.11.2012г. по т. д.№3/2012г. на ОСГК на ВКС - втората хипотеза, като е стигнал до извода, че покупко-продажбата на дарения имот през 2016 г. не е пречка ищцата да получи запазената си част от втория етаж от къщата. Според касатора, след като сделката от 2016г. е действителна, то за да осъществи своите евентуални права за възстановяване на запазената си част, ищцата първо е следвало да проведе успешен иск по чл. 87, ал. З от ЗЗД. Следващият въпрос: „Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и се произнесе по всички доводи и възражения на страните?“, касаторът твърди, че е обуславящ за изхода на спора и е решен в противоречие с практика на ВКС в решение №105 от 12.11.2018г. по гр. д. №3109/2017г. на ВКС и много други. Счита, че въззивният съд не е обсъдил възражението, съдържащо се в писмения му отговор, че сделката, обективирана в нотариален акт №64/2016г. е нищожна, тъй като е сключена за цена много под пазарната, както и, че продажбата на чужд имот не е нищожна, в какъвто смисъл е непротиворечивата практиката на ВКС, обективирана в решение №483/15.07.2010г. по гр. д. №991/2009г. на ВКС, определение №349/22.06.2018г. по гр. д. №4035/2017г. на ВКС и определение №186/26.04.2016г. по гр. д. №1192/2016г. на ВКС. По следващия материално-правен въпрос: „Следва ли при определяне наследствената маса по чл. 31 ЗН да се включва имот, подарен на наследника, но впоследствие отчужден?“ се твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС в решение №81/20.04.2012г. по гр. д. №937/2011г. на ВКС. Касаторът посочва, че неправилно в наследствената маса е включен само получения от ищцата с безвъзмездно дарение първи етаж от краварника от 2013г. от 416 кв. м, а не цялото дарение за 602 кв. м., като в същото време съдът е изключил извършеното последващото дарение от 2015г., с което ищцата е прехвърлила учреденото ѝ вече право на строеж за разликата от 416 до 602 кв. м на сина си за построяването на втория етаж. Извършвайки аритметични сметки съобразно така изложените си твърдения, касаторът счита, че запазената част на ищцата е нарушена със сумата от 7094.60/38 880.60 лева, а не както е приел съдът - 10699.73/33015 ид. части от Ѕ ид. части от процесния от втори етаж от сграда във В., [улица].

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №/..2024 по дело №/2023

е в противоречие с решение №126/26.04.2013 г. по гр. д. №357/2012 г. на ВКС, ІV г. о. и решение №5 от 14.03.2018 г. по гр. д. №1030/2017 г. на ВКС, І г. о. ;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №/..2024 по дело №/2023

не кореспондира на фактите и становищата на страните по делото, не обуславя допускане до касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Бонка Дечева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 93 ЗС

Определение №/..2024 по дело №/2023

за задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, както и за съдържанието на мотивите към съдебното решение на този съд и даденото в съдебната практика на ВКС разрешение по него е неминуемо част от предмета и обуславящ решаващата воля на съда по всяко дело. В цитираната от касатора и служебно известна на съда съдебна практика е дадено разрешение, че задължението на съда да изложи мотиви към решението, обективиращи исканията и възраженията на страните и извършената преценка на доказателствата, както и да изведе самостоятелни фактически и правни изводи по спорното материално право, произтича пряко от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. При условията на ограничено въззивно обжалване по чл. 269 ГПК, въззивният съд дължи произнасяне по спорния предмет, след надлежно реализирана самостоятелна преценка на фактите и доказателствата, и след обсъждане на въведените от страните доводи и възражения, като следва да формира самостоятелни фактически и правни изводи, при отчитане на обхвата на въззивно обжалване. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не освобождава въззивния съд от задължението да формира собствени изводи по същество на спорното материално право. Въззивният съд е длъжен да се произнесе и по изложените в жалбата доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в рамките на предмета на въззивна проверка по чл. 269 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №/..2024 по дело №/2023

се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №115/28.10.2016г. по гр. д. №977/2016г. на ВКС, II г. о.; решение №61/07.07.2022г. по гр. д. №1659/2020г. на ВКС, I г. о.; определение №273/28.05.2018г. по гр. д. №3465/2017г. на ВКС, II г. о.; решение №144/02.12.2014г. по гр. д. №1650/2014г. на ВКС; решение №79/05.07.2019г. по гр. д. №3706/2018г. на ВКС, II г. о.; решение №118/11.01.2021 г. по гр. д. №665/2020г. на ВКС, II г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дружествено право | Търговско право

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №/..2024 по дело №/2023

Относно преюдициалността на иска с правно основание чл. 74 ТЗ, представлява ли абсолютна процесуална пречка за упражняване на правото на иск, с правно основание чл. 240а ТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Галина Иванова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за допускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 145 ТЗ, чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 240а ТЗ, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 74 ал. 1 ТЗ, чл. 74 ТЗ

Определение №/..2024 по дело №/2023

в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева