всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 33 ал. 2 ЗС

Чл. 33. […] (2) Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Налице ли е правен интерес за искане за обявяване на относителна недействителност по чл. 76 ЗН в производство извън делба, когато са прехвърлени само част от имуществените права от наследствения имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли възивният съд да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти, за които не сочи доказателства, когато е достигнал до извода, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е възивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?
Длъжен ли е съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите от значение за решаване на делото, да им осигури възможност да посочат фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях, да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна и да изразят становище по тях?
Изключва ли добросъвестността на третото лице по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД основателността на предявен установителен иск за прогласяване на висяща недействителност на договор с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
Вписването на декларация за оттегляне на пълномощно в регистър „Единство", създаден с Наредба №32/29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори изпълнява ли изискването за вписване прекратяване на пълномощието по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД?
При конкуренция между правата на мнимо представлявания по чл. 42, ал. 1 ЗЗД да се позове на недействителността на сделка, сключена без представителна власт, и правата на трето добросъвестно лице, черпещо права от същата сделка при условията на чл. 41 ЗЗД, на кого следва да се признае предимство и как се определя съотношението между двете разпоредби?
Изключва ли защитата на добросъвестното трето лице по чл. 41 ЗЗД възможността мнимо представляваният да противопостави недействителността на сделката по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, когато правата им се намират в конкуренция?
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК- недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба-съдът не е констатирал противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, за да може да конкретизира какво е правното основание- по чл. 26, ал. 2 ЗЗД или по чл. 42 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При упражнено право на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС само от един от съсобствениците, при която съсобствениците са повече от двама, в какъв обем следва да му се признае това право – само съразмерно на притежаваните от него идеални части, или за цялата част, с която продавачът – съсобственик се е разпоредил?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Приложима ли е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза като настоящата, в която съсобственикът на дворното място с договора за продажба се е разпоредил освен с притежаваната от него ид. част от мястото, така и със самостоятелния етаж от жилищната сграда, на която е бил едноличен собственик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Ако ищците са предявили иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и обосновават правния си интерес с това, че този въпрос не е бил разрешаван в предходните искови производства и не бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт, но едновременно с това сочат, че са платили процесната сума от 15 000 лв. в резултат на съдебния спор като продажна цена във връзка с признато в тяхна полза по съдебен ред право на изкупуване, то това противоречие не сочи ли на недопустимост на предявения иск за връщане на сумата съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, защото първо трябва да отпадне с обратна сила признатото право на изкупуване и само след това да се претендира връщане на платените пари? Ако е не, то допустимо ли е да бъде удовлетворен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на платената като продажна цена сума по признатото право на изкупуване, когато самото право по чл. 33, ал. 2 ЗС остане в сила и да остават правни последици, породени от съдебния акт, с който е признато това право?
Допустимо ли е за въззивния съд позоваването в крайните мотиви на решението си на влязлото в сила друго решение по гражданското дело, където ответницата не е участвала, но въззивната инстанция от него прави извод, че задължението на ответницата да върне парите, макар че нито в диспозитива, нито в мотивите на решението такава констатация няма?
Може ли да служи влязлото в сила съдебно решение за оправдание за получаване на парите по искове с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, които са получени като продажна цена във връзка с признато право на изкупуване?
Какво е основанието, което може да послужи за оправдание за получаване на нещо по смисъла на чл. 55 ЗЗД: влязъл в сила съдебен акт или предмет на съдебния спор (5/6 ид. ч. от апартамента)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Дачев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В частта по произнасяне по първоинстанционното решение по чл. 251 ГПК - за преценка съответствие със залегналото в чл. 268 ГПК основно съдопроизводствено правило.
В частта по произнасянето по първоинстанционното определение за оставяне без разглеждане по молбите на ответниците по чл. 33, ал. 3 ЗС - за преценка наличието на пречка за постановяването му в тази част по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, различна от посочената от въззивния съд.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

При анализ на доказателствата по делото и извършените действия, свързани с тяхната оценка и съотносимост към доказателствената теза на страната, в какви граници е допустимо /и изобщо допустимо ли е/ извършване на повторен анализ от въззивния съд на същите доказателства с установяване на противоположни изводи от тези, постановени от първата инстанция?
Доколко магистратите имат свободата да прилагат вътрешното си убеждение върху обективните доказателства, при положение, че приемат, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение, а изразяването на вътрешното убеждение се свежда до „липса на житейска логика и доколко този израз може да бъде възприет като основание за вземане на решение, след като същият е неясен и прекалено общ?
След като за едни и същи доказателства, различните съдебни състави възприемат противоположни заключения, коя трябва да бъде разграничителната линия за обсъждането им по начин, който да не създава предпоставки на страната да възприеме, че е проведен справедлив процес; колко трябва да присъства в едно решение субективното вътрешно убеждение, и независимо че е част от нормативната база, трябва ли да бъде мотивирано, а не да се изрази само като констатация под общата формулировка житейска логика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Недопустимо ли е въззивното решение, като постановено от родово некомпетентен съд, съмнение за което се поражда от посочената от ищеца цена на иска с исковата молба – 30 000 лв., за която цена няма данни да е променяна по реда на чл. 70 ГПК, и от характера на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, който е облигационен иск, а не е иск за защита на вещно право?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

12367 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела