чл. 69 ал. 1 т. 4 ГПК

Налице ли е правен интерес, за който и да е правен субект, и в частност за касатора, да оспори чрез иск валидността и съществуването на едно твърдяно правоотношение, въз основа на което се основават претенциите на заявителя в заповедното производство? Като спорът между страните не е решен със силата на присъдено нещо, след отхвърляне на възражение по чл. 423 ГПК.
Посочената искова претенция, с каква правна квалификация следва да се счита - чл. 124, ал. 1 ГПК или чл. 439 ГПК?
Налице е ли е процесуална възможност, предвидена в ГПК, която при неприето възражение по чл. 423 ГПК, да прегради възможността на твърдения длъжник да ползва общото право на иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, и да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това?
Наличието на твърдение за съществуване на правно отношение от страна на заявителя, което променя правната сфера на длъжника, води ли до наличие на правен интерес у последния да го оспори чрез иск? Освен наличие на влязло в сила съдебно решение, ползващо се със силата на присъдено нещо, налице ли е друга правна преграда за оспорването на това правно отношение чрез иск?
Процесуално допустимо ли е да се препятства общото правило за принципа на състезателност, който е застъпен и от ГПК, чрез предвиденото в чл. 8 състезателно начало?