чл. 118 ГПК

е поставен - „Разполага ли с право да обжалва решение по чл. 126, ал. 3 ТЗ лице, което към датата на предявяване на искането за отмяна на решението на ОСС изключването му като съдружник, е изключено като съдружник от същото дружество с предходно решение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, което решение на ОСС не е било отменено с влязло в сила съдебно решение?“, като се твърди, че разрешението на въпроса за активната процесуална легитимация на ищеца е в отклонение от практиката на ВКС, съгласно която тя е абсолютна положителна предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото, изключва неговата допустимост, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Позовава се на решението по т. д.№1068/2016 г. на Второ т. о. и цитирананата в него практика - по т. д.№269/2009 г. на Първо т. о., по по т. д.№500/2009 г. на Второ т. о., по т. д.№379/2009 г. на Второ т. о. на ВКС.