чл. 49 ЗЗД

При твърдения в исковата молба, че взискателят е „събрал дълг, отречен със съдебно решение, налице ли е неоснователно обогатяване или страните изрично трябва да посочат, че е налице такова?
Длъжни ли са страните да посочат правната квалификация на иска, или определянето ѝ е задължение на съда, и трябва ли страната да прави възражения за правната квалификация, или съдът следи служебно за нея?
Може ли съдът да разгледа алтернативни искове, като разгледа различни правни квалификации, при разглеждането на едни и същи факти, или е ограничен до посочването на една правна квалификация, в случай че ищецът изрично не е посочил алтернативни искове?
Преклудира ли се въобще правото на страната пред въззивната инстанция да поиска промяна на правната квалификация и може ли правната квалификация да бъде изменена на въззивна, респективно на касационна инстанция?
Следва ли съдът да укаже на съответната страна в доклада по делото, че в нейна тежест е да докаже валидността на депозирания чек по изпълнителното дело, при условие че валидност могат да докажат единствено банките?
Извършването на публична продан на имущество на длъжника, след надлежно плащане на дълга, незаконосъобразно ли е?
Банковият чек надлежно платежно средство/инструмент ли е в изпълнителното производство и ако е такъв, налице ли е реално плащане, равнозначно на парично погашение в деня на депозирането му по изпълнителното дело (съгласно данъчното законодателство - чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон /ЗДДС/ лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, като фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова, кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип), или е друго имущество - ценна книга?
В кой момент се счита, че е извършено плащането с чека - при депозирането или при последващото му осребряване?
Следва ли съдебният изпълнител при плащане с чек да спре изпълнението, като задържи обезпечителните мерки върху другото имущество, до извършване на осребряването на чека и/или е задължен да признае плащането незабавно?
Качеството на взискателя има ли значение при плащането с чек, с оглед на отказа му да приеме този начин на плащане или поставянето на неизпълними условия - до края на деня заверяване по банковата му сметка на сумата, при условие че обслужването на чекове е част от предмета му на дейност (касателно доказване на вина за увреда на длъжника)?
Има ли право взискателят да откаже плащане с валиден чек, за да насочи изпълнението върху друго имущество на длъжника, доколкото е негово право да избира върху какво имущество да изпълнява при изричната норма на чл. 542 ТЗ, че чекът не подлежи на приемане?