Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а за останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а за останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
За приложението на чл. 52 ЗЗД, за проверка на съответствието му с разясненията, дадени в т. ІІ от ППВС №4/1968 г., където е прието, че понятието “справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Относно съдържанието на понятието „трети лица” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК? (По иск срещу „Мирела” ООД да заплати на основание чл. 403, ал. 1 ГПК имуществени вреди вследствие на наложена възбрана върху ателие, изразяващи се в платена неустойка по договор за посредническа поръчка и анекс към договора.)
Относно приложението на чл. 266, ал. 3 ГПК в хипотезата на констатирано процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразяващо се в позоваване на приета експертиза в досъдебно производство в нарушение на принципа за непосредственост. (По иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от паднала покривна метална конструкция на сграда върху лек автомобил)
1. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено с косвени доказателства и може ли то да се осъществява с всички допустими по ГПК доказателствени средства и в частност може ли увреждането по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, настъпили при падане вследствие на неравности по пътната настилка, да се докаже единствено чрез косвени доказателства, при липсата на преки очевидци на инцидента и отсъствието на очевидци прави ли невъзможно изобщо доказването на настъпилия инцидент; 2. С какви доказателствени средства следва да бъде установено състоянието на пътната настилка при иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, когато ищецът поддържа, че е претърпял травматични увреждания вследствие на падане при движението си по улицата поради наличието на неравности по нея; Как следва да се преценяват свидетелските показания, дадени от близки роднини на страната; 3. Допустимо ли е полагането на трошенокаменна настилка не като временна, а като постоянна настилка на пътищата, собственост на общината; Изпълнено ли е задължението на общината по чл. 11 ЗОС да управлява и стопанисва собствените й улици в населените места в интерес на населението и с грижата на добър стопанин в случаите, когато при отремонтирането е положена не асфалтова, а трошенокаменна настилка по улицата с аргумента за липсата на средства в общинския бюджет; 4. За доказателствената стойност на свидетелски показания относно механизма на настъпване на събитието по иск за вреди по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД претендирани като обезщетение за непозволено увреждане при падане вследствие на неравности по пътната настилка, които показания в тази им част се позовават не на лични впечатления на свидетеля, а на преразказ на споделеното от самата страна (ищец) по делото; 4. За доказателствената стойност на свидетелски показания относно механизма на настъпване на събитието по иск за вреди по иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, претендирани като обезщетение за непозволено увреждане при падане вследствие на неравности по пътната настилка, които показания в тази им част се позовават не на лични впечатления на свидетеля, а на преразказ на споделеното от самата страна (ищец) по делото; 5. Обстоятелството, че ищецът по иск по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД е минавал редовно с години по улицата, на която се е спънал вследствие на неравност, което е причинило инцидента, и друг път не е претърпявал такъв инцидент, при непроменено състояние на уличната настилка през този период, означава ли, че състоянието на улицата е било в съответствие с нормативните изисквания за нея; 6. Липсата на оплаквания на граждани от лошото състояние на пътя оневинява ли съответната община като собственик на пътя да бездейства и да не го поддържа в надлежно състояние; 7. Какъв следва да бъде обхвата на извършената от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал и длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички относими и релевантни за спора факти и обстоятелства?
би довел до отговор на общ въпрос, който касае точното прилагане на закона и развитие на правото, а именно липсата на изрична клауза по договорни отношения за определен вид отговорност освобождава ли лицето, ако същото има вменена отговорност по силата на закон.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
По съмнение за допустимостта на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба – липса на конкретни фактически твърдения, касаещи местонахождението на разрушената част от оградата /в отчуждената част от имота или извън нея/. (По иск на основание чл. 49 ЗЗД срещу Столична община за обезщетяване на вреди, представляващи стойността на увредени растения, находящи се до разрушената ограда, стойността на разрушената ограда и на временната ограда)
Относно приложението на чл. 146, ал. 2 ГПК след отстраняване във въззивното производство на недостатъци на исковата молба, касаещи размера на предявения иск, когато първоинстанционният съд не е указал в доклада по делото, че ищецът не сочи доказателства за размера на иска.
По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени задължения – събрани държавни такси по реда на чл. 35а ЗЕВИ – чл. 35в ЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение №13/31.07.2014 г. по к. д. №1/2014 г. на КС/?
При обявената противоконституционност на чл. 35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемане на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, на какво правно основание се дължи обезвреда на засегнатите лица?