чл. 415 ал. 4 ГПК

В хипотезата, че въззивният съд приема наличие на признание за неизгодна за страната факт, длъжен ли е да обвърже това признание само до размерите и обстоятелствата, до където лицето си е признало или следва да проследи границите, до където може да се е разпростряло във времето? След като ответницата признава, че е получавала пари от трудовото възнаграждения на ищеца по нейната банкова сметка, но признава за три месеца, длъжен ли е съдът да уважи искането ни за представяне на извлечение от нейната банка? Още повече, че това искане не е преклудирано и е заявено още пред първоинстанционния съд, а в последствие е послужило като доказателствено искане пред въззивната инстанция?
Ако районният съд приема изцяло отричането на факта, че през банковата сметка на ответницата са превеждани пари на доверителя ми, а въззивният съд приема, че съществува признание на този факт, то възможно ли е да бъде потвърдено съдебното решение при различни и противоположни приети за установени факти? Това по своята същност означава ли, че въззивният съд се е произнесъл по начин в който се разминава обстоятелствената част на диспозитива на решението и ако е така, какви са последствията при това?