обуславящи крайния извод на ПАС са единствено въпросите под т. т. 1.14 и 1.15 от изложението, тъй като за обосноваване извода си, че ответницата се е задължила по договор за заем с ищеца, съдът се е позовал на обективираното собственоръчно от нея писмено изявление за получаване на сумата 100 000 лв. и поемане на задължение за връщането й на 01.12.15г., приемайки същото като частен документ, удостоверяващ неизгодни за страната факти и поради това - ползващ се с материална доказателствена сила, без значение, че не носи подписа, а само името й, написано от нея. Поради това така формулираните въпроси осъществяват общата предпоставка за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК и съобразно указанията в т. 1 ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното от касатора в обосноваване допълнителен критерий по т. 1 на същия член към тези въпроси решение на ВКС обаче не съдържа разрешения, в противоречие с така възприетото ПАС. В същото не е разглеждана хипотеза на съставен от страната частен документ, в който същата се е обозначила като издател само с името си, без да положи подпис, а приложението на разпоредбата на чл. 144 ГПК/отм./ е разглеждано в посока на ограничаване свободата на съда за преценка на доказателствата, задължавайки го да приеме за доказани определени факти при наличност на определени доказателства, т. е. – посочено е, че формалната доказателствена сила, с която се ползва подписаният частен документ, не се разпростира и относно датата и мястото на сключването на договора /обстоятелства, по които в случая не е имало спор между страните/. В контекста на това решение, а и според теорията и практиката на ВКС, разпоредбите на чл. 180 ГПК, респ. чл. 144 ГПК /отм./ установяват правило как съдът следва да цени частен документ, чието авторство е удостоверено с подпис на страната. В случая авторството на документа от 06.03.15г. изобщо не е било спорно, тъй като ответницата изрично е заявила, че е написала текста му и името си под него собственоръчно. Именно поради това и съдът е приел липсата на подпис за обстоятелство, неотразяващо се върху материалната доказателствена сила на документа, предвид удостоверените в него със съставянето му неизгодни за страната факти.