Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 411 ал. 1 ГПК

Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

чл. 411 ал. 1 ГПК

Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Как се определя компетентността на българския съд съгласно Регламент №1215/2012г. на ЕП и Съвета относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела? (По иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване вземане на ищеца от ответника, който иск първоинстанционният съд е квалифицирал по чл. 145 ТЗ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

е, че уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора (банката) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дария Проданова

Решение №****/**.**.2019 по дело №****/2018

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дария Проданова

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

какъв е редът за реализиране отговорността на държавата за нарушение на Правото на ЕС и в частност приложим ли е редът по ЗОДОВ или отговорността на държавата се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД (обуславящ изхода на спора относно дължимата държавна такса) е налице противоречива практика на Върховния касационен съд - в определение №30/12.01.2015 г. по ч. гр. д. №7269/2014 г. на ІV г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК на процесуалноправния въпрос се отговаря, че искът за отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС) се разглежда от гражданските съдилища по реда на ГПК, а особените процесуални правила ЗОДОВ не се прилагат, а в определение №269/ 08.05.2015 г. по ч. гр. д. №1867/2015 г. на ІІІ г. о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК се приема, че искът за отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС се разглежда от гражданските съдилища по реда на ГПК, но се прилагат особените процесуални правила ЗОДОВ. Противоречива практика по същия процесуалноправен въпрос е констатирана и в определения на 5-члененни състави на ВАС и ВКС, постановени по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, поради което въпросът е поставен за разглеждане в Тълкувателно постановление №2/2015 г. на ОСГТК ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по тълк. д. №1/2015 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Цачева

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

обуславящи крайния извод на ПАС са единствено въпросите под т. т. 1.14 и 1.15 от изложението, тъй като за обосноваване извода си, че ответницата се е задължила по договор за заем с ищеца, съдът се е позовал на обективираното собственоръчно от нея писмено изявление за получаване на сумата 100 000 лв. и поемане на задължение за връщането й на 01.12.15г., приемайки същото като частен документ, удостоверяващ неизгодни за страната факти и поради това - ползващ се с материална доказателствена сила, без значение, че не носи подписа, а само името й, написано от нея. Поради това така формулираните въпроси осъществяват общата предпоставка за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1 ГПК и съобразно указанията в т. 1 ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираното от касатора в обосноваване допълнителен критерий по т. 1 на същия член към тези въпроси решение на ВКС обаче не съдържа разрешения, в противоречие с така възприетото ПАС. В същото не е разглеждана хипотеза на съставен от страната частен документ, в който същата се е обозначила като издател само с името си, без да положи подпис, а приложението на разпоредбата на чл. 144 ГПК/отм./ е разглеждано в посока на ограничаване свободата на съда за преценка на доказателствата, задължавайки го да приеме за доказани определени факти при наличност на определени доказателства, т. е. – посочено е, че формалната доказателствена сила, с която се ползва подписаният частен документ, не се разпростира и относно датата и мястото на сключването на договора /обстоятелства, по които в случая не е имало спор между страните/. В контекста на това решение, а и според теорията и практиката на ВКС, разпоредбите на чл. 180 ГПК, респ. чл. 144 ГПК /отм./ установяват правило как съдът следва да цени частен документ, чието авторство е удостоверено с подпис на страната. В случая авторството на документа от 06.03.15г. изобщо не е било спорно, тъй като ответницата изрично е заявила, че е написала текста му и името си под него собственоръчно. Именно поради това и съдът е приел липсата на подпис за обстоятелство, неотразяващо се върху материалната доказателствена сила на документа, предвид удостоверените в него със съставянето му неизгодни за страната факти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

какъв е редът за реализиране отговорността на държавата за нарушение на Правото на ЕС и в частност приложим ли е редът по ЗОДОВ или отговорността на държавата се реализира по реда на чл. 49 ЗЗД – въпрос, разрешен във въззивното определение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешаван е противоречиво от съдилищата и явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Цачева

Тълкувателно решение №****/**.**.2013 по дело №****/2013

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Влахов, съдия Тотка Калчева

чл. 1 ГПК, чл. 101 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 101 ал. 3 ГПК, чл. 101 ГПК, чл. 102 ГПК, чл. 102 ЗЗД, чл. 118 ал. 2 ГПК, чл. 12 ал. 2 ЗОЗ, чл. 120 ЗЗД, чл. 122 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ЗСВ, чл. 125 ГПК, чл. 125 ЗСВ, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 2 ГПК, чл. 127 ал. 3 ГПК, чл. 127 ГПК, чл. 127 ЗЗД, чл. 128 ГПК, чл. 128 т. 1 ГПК, чл. 128 т. 2 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 13 ГПК, чл. 131 ал. 1 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 139 изр. 2 ЗЗД, чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 141 ЗЗД, чл. 142 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 148 ЗЗД, чл. 15 ТЗ, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 16 ТДТС, чл. 18 ТДТС, чл. 2 ГПК, чл. 20а ал. 2 ЗЗД, чл. 210 ал. 1 ГПК, чл. 211 ГПК, чл. 212 ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 222 ГПК, чл. 226 ал. 1 ГПК, чл. 226 ал. 2 ГПК, чл. 226 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 226 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 233 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, чл. 234 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 241 ГПК, чл. 245 ал. 3 ГПК, чл. 245 ал. 3 изр. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 248 ЗЗД, чл. 250 ГПК, чл. 251 ГПК, чл. 26 ЗОЗ, чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, чл. 274 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ал. 4 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 396 ал. 2 ГПК, чл. 40 ал. 2 ГПК, чл. 40 ГПК, чл. 404 т. 1 ГПК, чл. 406 ал. 4 ГПК, чл. 407 ГПК, чл. 41 ал. 1 ГПК, чл. 41 ал. 2 ГПК, чл. 41 ГПК, чл. 410 ал. 1 ГПК, чл. 410 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 410 ал. 2 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 411 ал. 1 ГПК, чл. 411 ал. 2 ГПК, чл. 411 ал. 2 т. 1 ГПК, чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК, чл. 411 ал. 2 т. 4 ГПК, чл. 411 ал. 3 ГПК, чл. 411 ГПК, чл. 412 т. 6 ГПК, чл. 413 ал. 1 ГПК, чл. 413 ал. 2 ГПК, чл. 413 ГПК, чл. 414 ал. 1 ГПК, чл. 414 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 415 ал. 2 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 416 предл. първо ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 417 т. 3 ГПК, чл. 417 т. 4 ГПК, чл. 417 т. 5 ГПК, чл. 417 т. 9 ГПК, чл. 418 ал. 1 ГПК, чл. 418 ал. 2 ГПК, чл. 418 ал. 3 ГПК, чл. 418 ал. 4 ГПК, чл. 418 ал. 5 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 419 ал. 1 ГПК, чл. 419 ГПК, чл. 42 ал. 1 ГПК, чл. 420 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ал. 3 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ал. 1 ГПК, чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 423 ал. 3 ГПК, чл. 423 ал. 3 изр. 3 ГПК, чл. 423 ал. 3 изр. 4 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 425 ал. 2 ГПК, чл. 425 ГПК, чл. 437 ГПК, чл. 454 ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 455 т. 2 ТЗ, чл. 46 ал. 2 ГПК, чл. 463 ал. 2 ГПК, чл. 465 ТЗ, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 535 т. 2 ТЗ, чл. 535 ТЗ, чл. 540 ГПК, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 7 ал. 1 ГПК, чл. 7 ГПК, чл. 73 ал. 3 ГПК, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ал. 9 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 83 ГПК, чл. 84 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ГПК, чл. 93 ал. 4 ЗГР, чл. 94 ал. 3 ЗГР, чл. 99 ал. 4 ЗЗД

Определение №****/**.**.2012 по дело №****/2011

на материалното и процесуално право, които уточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и разяснени с т. 1 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на са: 1.„Дали при подаване на заявлението с искане за предаване на движими вещи следва да се посочи изрично правното основание в материален и/ или процесуален закон или е достатъчно да се изложат обстоятелства и факти, така както е дадена възможност в заявлението?; 2. „Липсата на договорно правоотношение в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 ГПК сочи ли на липса на основание, като обективно процесуално право на заявителя?”; 3. „Недопустимо ли е заявлението по чл. 410, ал. 1, т. 2 ГПК, ако се иска предаване на движими вещи на основание преддоговорни отношения по чл. 12 ЗЗД?” и 4. „При солидарна отговорност произтичаща от закона/ чл. 361 ЗЗД/ следва ли изрично да се сочи основанието, от което същата произтича и съставлява ли това задължителна предпоставка, съгласно образеца на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?”, се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като липсватрайна и уеднаквяваща приложението на закона практика.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Алексиева

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право