– общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Когато при предявен в срок положителен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, но непредставяне на доказателства за този факт пред същия състав по заповедното производство в първостепенния съд, следва ли да бъде обезсилена издадените в полза на заявител заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и на изп. лист, ако подаването на иска в срок е надлежно установено пред въззивната инстанция?“ и 2. „Какви са доказателствата по чл. 415, ал. 2 ГПК, с които заявителят следва да установи изпълнение на указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК и може ли това да бъде сторено с писмени доказателства, пред въззивната инстанция, както и компетентността на съда, пред който трябва заявителя да представи доказателства за предявения иск и закона вменява ли в задължение на съответния съд да извърши служебна проверка дали има предявен пред него иск по чл. 415, ал. 1 ГПК?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че акта е постановен в противоречие с: определение №107/04.02.2014 г. по ч. гр. д. №422/2014 г. на ВКС, III г. о.; определение №683/18.10.2011 г. по ч. т. д. №624/2011 г. на ВКС, I т. о.; определение №483/05.10.2009 г. по ч. т. д. №444/2009 г. на ВКС, I т. о. и др. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тъй като с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на определението.