1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 2. Спадат ли братята и сестрите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай че е налице особена близост между ищеца и починалия; 3. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са изложили доводи – съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока; 4. Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 5. Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба; 6. Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и да ги изрази писмено в мотивите към решението си; 7. Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; 9. Длъжен ли е въззивният съд с оглед преценка за неоснователност и недоказаност на исковете да допусне относими към предмета на спора доказателства и доказателствени средства, релевирани в исковата молба; 10. Налице ли са основанията за приложение на чл. 266 ГПК по отношение на доказателствено искане, заявено в исковата молба, поддържано пред въззивния съд; 11. При изследване на въпроса дали ищец попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. д. 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай; 12. Допустимо ли е въззивният съд за първи път с решението по същество на спора да извежда изискване към страна за установяване на конкретни житейски обстоятелства, свързани с връзката между пострадалия и лицата, които търсят обезщетение, като самостоятелен елемент от фактическия състав за уважаване на иска и 13. Следва ли наличието на конкретни житейски обстоятелства, свързани с наличието на дълбока и трайна емоционална връзка между починалия и лицата, търсещи обезщетение, да бъде разглеждано като самостоятелно условие, различно от тази дълбока и трайна връзка.