1. „Следва ли изключението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК – допустимост на свидетелски показания от съпрузи, роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително“ да се прилага за доказване на сделки над 5000 лв. и по отношение на лица, които се намират във фактически съжителство и техните роднини с оглед разпоредбата на чл. 4 Закон за зашита от дискриминация, който не допуска пряка и непряка дискриминация, основана на критерий „семейно положение?“; 2. „Следва ли да се допуснат свидетелски показания за доказване на устно сключен договор за заем тогава, когато са налице два писмени документа – документ за теглене на сума от ищцата и документ на внасяне на същата сума от ответницата в един и същи ден?“ и 3. „За допустимостта на свидетелски показания когато договорът не съдържа всички договорки, за установяване на обстоятелствата при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните?“. Сочи, че първият и вторият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а третият е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №524/28.11.2011 г. по гр. д. №167/2011 г. на ВКС, IV г. о. и решение №82/12.05.2015 г. по гр. д. №5122/2014 г. на ВКС, III г. о.