всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК

Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: […]
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как съдът следва да преценява / „начина по който следва да преценява / свидетелските показания на лицата, които са заинтересовани в полза или във вреда на някоя от страните / роднини, пълномощници и др. /? Как съдът следва да обсъди / „ начина по който съдът следва да обсъди „ / всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване, събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаване на правния спор, значението им за изхода на делото? Как следва /“начина по който следва „ / да се преценяват свидетелските показания на лицата, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, като е задължение на съда да се мотивира, като изложи съображения налице ли са основания да бъде дадена вяра на тези показания? С какви доказателствени средства е допустимо установяването на договор за поръчка, когато предмет на договора е поръчка на стойност над 5 000 лева? Как следва / „начина по който следва „ / съдът да приеме фактите, които се установяват с частни свидетелстващи документи, датата и мястото на съставянето им, когато са оспорени? Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, когато това е необходимо за изясняването на факти и обстоятелства във връзка с прилагането на императивна материалноправна норма? Как следва съдът да приеме / „ начина по който съдът следва да приеме „ / волеизявления за прекратяване или продължаване на действието на предходни уговорки между договарящите страни? Дължи ли при решаване на делото въззивният съд произнасяне по частните жалби, по които не се е произнесъл при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд? При решаване на делото по евентуално предявените искове по чл. 145 ТЗ, дължи ли въззивният съд обсъждане на доказателствата по делото и произнасяне със собствени мотиви досежно изводите си по предявените евентуални искове или решението му по тях може да бъде мотивирано с изводите по главния иск и решението по главния иск да предпостави решението по евентуалния? Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства – обяснения на страната, относими, допустими и необходими, когато по делото няма събрани доказателства относно тези обстоятелства и които страната не е могла да посочи и да представи в срок в първоинстанционното производство и с отговора на въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да приеме заключение на вещо лице за извършени СМР, когато не може да се установи кой и кога ги е извършил, и да го използва като доказателство за изпълнение от страна на ответника?
Може ли съдът да основава изводи за изпълнение на договора върху експертиза, която не може да установи кой е извършил конкретните СМР?
Следва ли съдът да кредитира експертиза, изготвена години след спорния период, когато липсват данни за авторството на извършените работи?
Допустимо ли е разваляне на договор за изработка без предоставяне на срок за изпълнение, ако възложителят твърди съществени недостатъци в работата?
Кой носи доказателствената тежест за наличието на предпоставките за разваляне на договор за изработка – възложителят или изпълнителят?
При договор за изработка, когато изпълнителят е извършил част от работата, но договорът е развален, дължи ли се връщане на целия аванс или възложителят може да иска само намаляване на възнаграждението по чл. 265, ал. 1 ЗЗД?
При договор за изработка, когато изпълнителят не е извършил нищо от работата, но договорът е развален, дължи ли се връщане на целия аванс или възложителят може да иска само намаляване на възнаграждението по чл. 265, ал. 1 ЗЗД?
Допустимо ли е доказване чрез свидетели на факта на извършени строително-монтажни работи по договор за изработка, когато спорът е за връщане на аванс и попада ли това в забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК?
Кога се счита, че възложителят е приел работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД – необходимо ли е изрично приемане или може да се приеме мълчаливо, ако възложителят е започнал да ползва имота?
Кога се счита, че възложителят е приел работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД – необходимо ли е изрично приемане с приемо-предавателен протокол или може да се приеме мълчаливо, ако възложителят е започнал да ползва имота?
Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя при частично изпълнение на договора, ако възложителят твърди, че работата е негодна за предназначението си?
Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя при неизпълнение на договора, ако възложителят твърди, че работата е негодна за предназначението си?
Как се определя размерът на възнаграждението при спор дали част от авансово платената сума следва да бъде върната като дадена на отпаднало основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли второинстанционният съд, с оглед задължението си по чл. 12 ГПК, да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора? Допустимо ли е доказване със свидетелски показания на плащане по договор за покупко-продажба на недвижим имот на стойност над 5000 лева без да се иска за това съгласието на другата страна по спора? Допустима ли е замяната на втори свидетел с трети, при положение че страната е заявила и е твърдяла, че на спорното събитие са присъствали само двама свидетели? Допустимо ли е ответникът по спора да твърди едно нещо /плащане по банков път при покупка на недвижим имот/ и да иска да го доказва с документи от банка, а в процеса на делото да изменя твърдението си като плащане в брой, което да доказва със свидетели? Допустимо ли е да се кредитират свидетелски показания, въпреки че съдържат в себе си вътрешни противоречия, противоречия с твърдения на ответната страна, противоречие с нотариален акт и противоречия между отделните свидетелски показания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е съдът да приеме за доказана търговска доставка по неформален договор, когато:
1. Представените от ищеца експедиционни бележки, товарителници и протоколи не съдържат данни за самоличността на подписалите ги лица и няма доказателства, че те са представлявали ответника или са свързани със същия по какъвто и да е начин;
2. Ответникът не е осчетоводил процесната фактура, не я е включил в ДДС-дневниците си и не е ползвал данъчен кредит по нея, което както подробно е изложено в касационната жалба по категоричен установява липсата признаване на задълженията от страна на ответника и в тежест на ищеца е да докаже по категоричен и безспорен начин извършването на твърдените доставки;
3. Единствено свидетелски показания на заинтересовани лица се използват като основа за установяване на облигационно правоотношение и приемане на изпълнение, които биват допуснати въпреки ограниченията на чл. 164 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е на база на свидетелски показания да бъде установено получаването на сума до размер на 5000.00 лв., с оглед на ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото по делото не е оспорено сключването на писмен договор за заем за по-голям размер, и следва ли в този случай искът да бъде частично уважен като доказан и основателен в размер до 5000.00 лв.? В случай, че съдът отговори положително на въпрос 1.1., т. е. до размер на 5000.00 лв. във връзка с ограниченията по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК са допустими свидетелските показания за получаване на сумата, тъй като същите доказват реално предаване на сумата по договора за заем, т. е. установяват реалното предаване на сумата, то въз основа на същите може ли да бъде установено, че заемодателят е изпълнил изцяло посоченото в писмената форма на договора за заем, т. е. че е предал договорената сума, въпреки нейния размер? Следва ли въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Когато болничният лист е отменен по надлежния ред, как съдът извършва преценката дали работодателят има основание да ангажира дисциплинарната отговорност за неявяването на работника/служителя на работа в периода, в който отпускът по чл. 162 КТ му е бил разрешен от здравните органи?
При извършването на тази преценка допустимо ли е съдът да базира изводите си на свидетелски показания?
За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в решението си по съществото на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли да се приеме, че съставът на чл. 92, ал. 1 ЗЗД не е осъществен във всичките си елементи поради липсата на неустоична клауза в сила между страните при изменение на уговорените условия, цена и срок на изпълнение, както и срок на неустойката с подписване на окончателен договор между същите страни? Следва ли да се приеме, че страните след като са променили срока за предаване на обекта с окончателния договор, неустойката в предварителния договор, касаеща различен срок на изпълнение, остава дължима, без изрично да е уговорена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

12347 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела