чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за: […]
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустими ли са свидетелски показания за установяване съществуването на няколко отделни договора за изработка между едни и същи лица при липса на писмена форма за всеки един от тях, но при наличието на същия брой издадени фактури с отразени във всяка една от тях данни за страните, предмета на договора и цена за всеки един договор?;
При липса на писмена форма на договор за изработка допустимо ли е да се направи извод за предмета на този договор от посочената вид услуга в самата фактура, при ясно посочени във фактурата страни и цена на услугата?;
При липсата на изрични договорки между страните по договор за изработка допустимо ли е съдът да прави извод относно техническа и функционална характеристика на тази машина и взаимодействието й с други машини при положение, че по делото няма събран доказателствен материал за взаимодействието й с други машини без наличието на доказателства в тази насока по делото?;
При положение, че по делото не е събран доказателствен материал в тази насока, доколко съдът има основание да направи извод относно съществения характер на допълнителните модули на машината, ако тази характеристика не е била установена от доказателствата по делото, а фактът на използване на машината за затваряне на бутилки чрез завиване на капачките в значителен обем е в продължение на повече от една година?;
Допустимо ли е въззивният съд да направи извод за целта на предмета на договора за изработка при липсата на каквото и да е задание от възложителя към изпълнителя?;
При липса на писмен договор между страните как, откъде и по какви критерии съдът следва да изведе целта на договора?;
При липса на договор за изработка в писмена форма допустимо ли е при тълкуване целта на договора, функционалността и технологичната структура на изработеното, представляващо сложна машина, съдът да изключи от обхвата на обсъждане описанието на предмета на изработката, посочен в издадената фактура?;
Явява ли се добросъвестен възложител по договор за изработка, който след като е поканен от изпълнителя да му представи изготвена и изпратена нотариална покана за разваляне на договора, отказва да я предостави на изпълнителя, а я изпраща за връчване на последния от ЧСИ на седалището, на което на възложителя му е известно, че изпълнителят не се намира?;
Допустимо ли е съдът да направи извод, че изработеното не отговаря на целта на договора и е налице пълно неизпълнение на този договор, при липсата на писмена форма на договор за изработка и липса на каквото и да е задание /наличие само на фактури с отразен предмет на изработката и цена/ и при липса на изрично уговорена между страните цел, като се вземе предвид, че договореното е изработено, намира се във фактическа власт на възложителя и се ползва реално от него с търговска цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 258 ЗЗД, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 47 ал. 1 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът при тълкуване на договорна клауза, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да изследва действителната обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, включително като съобрази, че такава клауза може да има погасителен ефект по отношение на вземания за дивидент, възникнали преди прехвърлянето на акциите? От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане за дивидент на акционер – от момента на изискуемостта на вземането (определена с решението на ОСА или по реда на чл. 247а, ал. 5 ТЗ) или от момента на узнаването на взетото решение/обявяването на ГФО в Търговския регистър? Може ли гражданският съд, сезиран с осъдителен иск за плащане на дивидент, да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на решения на общото събрание на акционерите относно начина на разпределение на печалбата, ако тези решения не са били отменени по реда на чл. 74 ТЗ и сроковете за атакуването им са изтекли? Приложима ли е санкцията по чл. 161 ГПК спрямо страна, която не е представила изискан документ, ако искането по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК не е конкретизирано по вид и съдържание, съдът не е предупредил страната за последиците от неизпълнението и са събрани доказателства, че документът обективно се намира у тази страна? Задължен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да даде конкретни указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на твърдения за конкретните правопораждащи факти (дата и съдържание на решения на ОСА), вместо сам да извлича тези факти чрез предположения от представени по делото вторични (счетоводни) документи? Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите си всички допустими и относими защитни доводи и възражения, включително правопогасяващите възражения за изтекла погасителна давност и за договорно уреждане на отношенията, и представлява ли липсата на такова обсъждане липса на мотиви? Следва ли уговорка в договор за прехвърляне на акции, с която страните декларират, че са уредили всички свои отношения и нямат претенции една към друга, да се тълкува като отказ от права (опрощаване) по отношение на вземания за дивидент за минали периоди, ако същите не са изрично изключени от обхвата на тази декларация? Допустимо ли е, при липса на изрична законова норма, началният момент на погасителната давност за вземане за дивидент да се обвързва със субективния момент на „узнаването“ от акционера (или обявяването на ГФО в ТР), вместо с обективния момент на изискуемостта, определен съгласно решението на ОСА или правилото на чл. 247а, ал. 5 ТЗ? Следва ли съдът, при преценка на доказателствената сила на търговските книги по чл. 182 ГПК, да ги цени като единно цяло, или е допустимо да кредитира записванията избирателно – само в частта относно начисляването на задължението, като игнорира записванията в същата счетоводна статия относно погасяването му или начина на възникването му, без да е проведено успешно насрещно доказване за нередовност на счетоводството? Разполага ли гражданският съд с правомощие в производство по осъдителен иск за плащане на дивидент да замества липсващата или да коригира незаконосъобразната воля на общото събрание на акционерите (относно размера на дивидента), когато решенията на ОСА, макар и противоречащи на закона (непропорционално разпределение), не са били отменени по исков ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
чл. 113 ЗЗД, чл. 114 ал. 1 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 181 ал. 1 ТЗ, чл. 181 ГПК, чл. 181 ТЗ, чл. 182 ГПК, чл. 190 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 221 ТЗ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 71 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена преценка на всички приети и относими доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, след което да изложи мотиви кои доказателства, доводи и възражения кредитира или намира за основателни и кои не, като се ръководи от основополагащите за съдопроизводството процесуални правила?
Дали разписката удостоверява единствено факта на предаване на парична сума или съставянето й е достатъчно за установяване и на основанието на плащането; следва ли правното основание да се установява с други доказателствени средства в процеса?
В случай, че основанието следва да се доказва отделно, допустимо ли е при предаване на суми над 10 000 лв., удостоверено с разписка, то да се установява със свидетелски показания или това противоречи на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, като се имат предвид изключенията по чл. 164, ал. 2 ГПК?
Следва ли съдът да приеме за доказано основание по чл. 55 ЗЗД, когато е установено, че плащането е направено от едно дружество, но твърдяното основание се отнася до друго юридическо лице, при липса на преки писмени доказателства и като се вземе предвид забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК?
Допустимо ли е с разписка, подписана от трето лице без правомощия, да служи като достатъчно доказателство за основание на плащане по чл. 55 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 273 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 78 ал. 10 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Като цяло, въпросите гравитират около това: допустимо ли е правоотношение, основано, според една от страните, на писмен договор и съществуването на което се оспорва от насрещната, при установена неавтентичност на писмения договор да се установява като възникнало неформално, без това да се твърди от някоя от страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли решението да се основава само на извънсъдебно признание за дадено съгласие, без същото да се обсъди заедно със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; длъжен ли е съдът да изложи мотиви на база всички доказателства, приети по делото, или може да основе мотивите си само на база едно доказателство, в случая извънсъдебно признание? (По искове на иснование чл. 108 ЗС и по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на покупко – продажба)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли при твърдение на ищцата, че е налице устен предварителен договор за покупко – продажба на недвижимия имот, да се приеме, че е налице неосъществено основание – покупко-продажбата на недвижимия имот?;
При наличие на допуснато нарушение на материалноправните разпоредби от първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да изготви доклад, в който да укаже на страните събиране на нови доказателства?;
Следва ли да се кредитират събраните гласни доказателства в хипотеза на безспорна заинтересованост на свидетелите, потвърдена в о. с. з. пред първата инстанция – съпруг и приятелка на ищцата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество – има ли въззивният съд задължение да обсъди всички доказателства, твърдения, доводи и възражения на страните, надлежно въведени в процеса, както и да посочи защо приема едни от тях, а други не приема, и да формира свои непротиворечиви фактически и правни изводи въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания, съответно тяхното кредитиране при постановяване на решението, когато от събраните по делото доказателства, косвени и преки, гласни и писмени, безспорно се установява, че писменият документ е изгубен или унищожен не по вина на страната, която желае да се ползва от него, както и че с този писмен документ са предадени на праводателите на другата страна архивните документи, от неиздаването на които ищецът черпи своите права за търсените обезщетения?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания, съответно тяхното кредитиране при постановяване на решението, когато от събраните по делото доказателства, косвени и преки, гласни и писмени, безспорно се установява, че с изгубения или унищожен писмен документ не по вина на страната, която желае да се ползва от него, са предадени на праводателите на другата страна, а не насочени от нея други субекти, архивните документи, от неиздаването на които ищецът черпи своите права за търсените обезщетения?
Представлява ли доказателство в процеса извънсъдебното и/или съдебното признание на неизгодни за страната факти и задължен ли е съдът да вземе предвид и да изгради своите фактически и правни изводи на направеното признание на факти при решаване на спора?
Задължен ли е съдът да приеме за установи фактите и обстоятелствата, за които насрещната страна е направила извънсъдебно и/или съдебно признание, с оглед на всички събрани по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Забраната за разпит на свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. ГПК отнася ли се за доказването на договор на стойност по-голяма от 5 000 лв., но сключен не между страните по делото, а между ищцовата страна и трето лице и може ли ответната страна, ангажирала свидетелите, да се позовава на свидетелските показания за установяване наличието на такъв договор? В частност тази забрана не важи ли единствено и само между страни по делото?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 164 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 358 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
задължения на съд по съществото на спора. Въведена е същата допълнителна предпоставка - чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. последно ГПК с позоваване на актове на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 12 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 181 ал. 1 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 273 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. последно ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как съдът следва да преценява / „начина по който следва да преценява / свидетелските показания на лицата, които са заинтересовани в полза или във вреда на някоя от страните / роднини, пълномощници и др. /? Как съдът следва да обсъди / „ начина по който съдът следва да обсъди „ / всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване, събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаване на правния спор, значението им за изхода на делото? Как следва /“начина по който следва „ / да се преценяват свидетелските показания на лицата, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, като е задължение на съда да се мотивира, като изложи съображения налице ли са основания да бъде дадена вяра на тези показания? С какви доказателствени средства е допустимо установяването на договор за поръчка, когато предмет на договора е поръчка на стойност над 5 000 лева? Как следва / „начина по който следва „ / съдът да приеме фактите, които се установяват с частни свидетелстващи документи, датата и мястото на съставянето им, когато са оспорени? Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, когато това е необходимо за изясняването на факти и обстоятелства във връзка с прилагането на императивна материалноправна норма? Как следва съдът да приеме / „ начина по който съдът следва да приеме „ / волеизявления за прекратяване или продължаване на действието на предходни уговорки между договарящите страни? Дължи ли при решаване на делото въззивният съд произнасяне по частните жалби, по които не се е произнесъл при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд? При решаване на делото по евентуално предявените искове по чл. 145 ТЗ, дължи ли въззивният съд обсъждане на доказателствата по делото и произнасяне със собствени мотиви досежно изводите си по предявените евентуални искове или решението му по тях може да бъде мотивирано с изводите по главния иск и решението по главния иск да предпостави решението по евентуалния? Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства – обяснения на страната, относими, допустими и необходими, когато по делото няма събрани доказателства относно тези обстоятелства и които страната не е могла да посочи и да представи в срок в първоинстанционното производство и с отговора на въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 10 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 134 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 176 ал. 1 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.