чл. 175 ГПК

Какви са правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество – има ли въззивният съд задължение да обсъди всички доказателства, твърдения, доводи и възражения на страните, надлежно въведени в процеса, както и да посочи защо приема едни от тях, а други не приема, и да формира свои непротиворечиви фактически и правни изводи въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания, съответно тяхното кредитиране при постановяване на решението, когато от събраните по делото доказателства, косвени и преки, гласни и писмени, безспорно се установява, че писменият документ е изгубен или унищожен не по вина на страната, която желае да се ползва от него, както и че с този писмен документ са предадени на праводателите на другата страна архивните документи, от неиздаването на които ищецът черпи своите права за търсените обезщетения?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания, съответно тяхното кредитиране при постановяване на решението, когато от събраните по делото доказателства, косвени и преки, гласни и писмени, безспорно се установява, че с изгубения или унищожен писмен документ не по вина на страната, която желае да се ползва от него, са предадени на праводателите на другата страна, а не насочени от нея други субекти, архивните документи, от неиздаването на които ищецът черпи своите права за търсените обезщетения?
Представлява ли доказателство в процеса извънсъдебното и/или съдебното признание на неизгодни за страната факти и задължен ли е съдът да вземе предвид и да изгради своите фактически и правни изводи на направеното признание на факти при решаване на спора?
Задължен ли е съдът да приеме за установи фактите и обстоятелствата, за които насрещната страна е направила извънсъдебно и/или съдебно признание, с оглед на всички събрани по делото доказателства?