чл. 22 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания и възражения за незаконосъобразността на първоинстанционното определение, посочени в частната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, които са от значение за установяване на правнорелевантните за спора факти и направените от страните доводи? Длъжен ли е въззивният съд служебно да проверява всички правно- релевантни факти, да преценява сам всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да решава въпросите, включени в предмета на спора, осигурявайки правилното прилагане на процесуалния закон? При отказ от иск на ищеца, в случаите, когато отказът е породен от новонастъпили обстоятелства, причинени от ответника, и когато ответникът с поведението си е дал основание за завеждане на иска, следва ли по аналогия от чл. 78, ал. 2 ГПК разноските да се възложат на ответника? Длъжен ли е съдът да приложи основни правни принципи на ЕС и следва ли да направи съответна проверка за тяхната приложимост при постановяване на актовете си? Длъжен ли е съдът да приложи принципа за защита на оправданите правни очаквания в правен спор, свързан с договор за обществена поръчка? Длъжен ли е съдът да приложи императивна правна норма? Следва ли съобразно чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК да се отведе от разглеждането на делото съдия, който е участвал в състав, който е разглеждал дело, което е аналогично с друго дело, като е обсъждал и взел становище по едни и същи доказателства, които са представени и по двете дела, при сходство на делата от фактическа и от правна страна? Следва ли да се отведе от разглеждането на делото съдия, участвал в съдебен състав, постановил съдебно решение, което е влязло в сила и което съдебно решение се представя по настоящото дело е и от значение за преценка на правнорелевантните за настоящото дело факти? При направен отказ от иск поради приключило преюдициално дело налице ли са предпоставките за присъждане на разноски в полза на ищеца?