чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК

- за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните от значение за решението по делото, е относим към правилността на обжалваното решение, която е предмет на касационния контрол и не се преценява в производството по чл. 288 ГПК, а вторият въпрос - дали изменението на размера на минималната работна заплата съгласно правомощието на МС по чл. 244, ал. 1 КТ представлява основание за промяна на договор за обществена поръчка, респ. представлява ли държавно регулирана цена, не е обусловил изхода на делото, тъй като не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение, е отречено по съображения, че очевидната неправилност е обоснована с оплаквания за неправилност на решението поради противоречие със закона, които не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“, а подлежат на преценка в случай, че касационно обжалване бъде допуснато.