Годишен абонамент с 20% отстъпка! За всички потребители от 19.02 до 29.02.2024 г., включително.

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 299 ГПК

Непререшаемост
Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

чл. 299 ГПК

Непререшаемост
Чл. 299. (1) Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
(2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.
(3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

по съществото на спора, с какъв акт следва да се произнесе съдът? – допълнителният селективен критерий по двата въпроса се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР №104/07.09.1967 г. по гр. д.№73/1967 г. на ОСГК на ВС; 3/ Касае ли се за бездействие на кредитора, в период по-дълъг от десет години, да реализира вземането си, ако в този срок не е предприел ефективни действия в тази насока? – допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, с приетото в т. 10 и т. 14 на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с решение по т. д. №2288/2018 г. на ІІ т. о. на ВКС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

– след 1997 г. владяна ли е процесната постройка, от кого и за какъв период. От показанията на посочените от ищците свидетели Ц. и С. се установява единствено, че неясно за какви периоди и неясно за какви точно нужди процесната постройка е била използвана от служители на „станцията. Съгласно техните показания, от преди повече от 13 години сградата е необитавана, а по данни на свидетеля Ц. след 2005 г. постройката е изоставена и не се използва. Заключението на вещото лице Р. относно настоящото състояние на постройката потвърждава соченото от свидетелите Ц. и С., че много отдавна тази постройка не се ползва както за курортни, така и за други нужди. Горното сочи, че, дори Държавата чрез ведомствата, на които е била предоставена почивната станция, да я е ползвала или владяла в определен период, не е установено, че е осъществено непрекъснато владение от 10 години в рамките на релевантния период. Събраните доказателства сочат също прекъсване на владението, осъществявано от праводателя на ответника, продължило много повече от шест месеца (чл. 81 ЗС). Прекъсването е настъпило през 2005 г., а от момента на завладяването на процесната сграда от ответника през 2019 г. е започнала да тече нова давност. Няма спор, че към момента на предявяване на иска ответникът владее процесната сграда. Владението на ответника е започнало след включването на постройката в капитала на дружеството на 16.05.2019 г., поради което към момента на предявяване на иска - 09.10.2020 г., не е установено да е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен давностен срок за придобиване на постройката по давност, респ. – не е осъществено придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Следва ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила Решение №32/23.04.2021 г. по гр. д.№732/2020 г. по описа на РС – Разград?; 2. Следва ли съдът да изложи в мотивите си обсъждане на всички доводи и възражения на страните и да анализира всички събрани по делото доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Длъжен ли е съдът да определи действителната пазарна цена на дяловете и сумите за уравнение на дяловете към момента на извършване на делбата? Когато от приемането на заключението на вещото лице за действителната пазарна цена на дяловете до извършването на делбата е изминал значителен период от време, следва ли въззивният съд да назначи служебно нова експертиза, когато не възприема и не кредитира другите приети по делото актуални заключения, изготвени в 6-месечен срок от момента на извършване на делбата с влязлото в сила първоинстанционно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

е формулиран във връзка с твърдението, че по отношение на имота е извършвана съдебна делба през 1969г., като с КП от 1992г. обектите са нанесени на кадастралната карта като отделни и са получили кадастрални идентификатори. Тъй като през 2018г. по молба на съсобственика Б. Ч. двата имота са обединени и са поставени под един кадастрален номер, което е пречка всеки собственик да се разпорежда самостоятелно с имуществото си, то според жалбоподателите неизменно е налице правен интерес за провеждане на делба. Позовават се на Решение №******г. по гр. д. №******г. по описа на ВКС, в което се приема, че според което „статусът на обекта следва да се възприеме въз основа на фактическото му състояние към настоящия момент“. Възприето е, че е възникнала съсобственост при наличието на правната фигура на чл. 95, ал. 2 Закона за собствеността, тъй като новата вещ е създадена в резултат на преустройство и обединяване на две самостоятелни вещи по начин при които всяка от присъединените губи своето реално обособено значение и става част от цялото. Породило се е право на съсобственост върху идеална част от новосъздадената вещ, като всяко право има самостоятелно съществуване, и дяловете на съсобствеността ще са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части. Следващият формулиран въпрос е: „Административният акт, с който се одобрява изменението в кадастралната карта и съгласно, който са обединени два имота в един, създава ли съсобственост по смисъла на чл. 30 и сл. от Закона за собствеността?“, който е във връзка с формулирания от съда извод, че заснемането на два обекта в един не е юридически факт, който поражда съсобственост и поради това искът за делба е недопустим. По този въпрос жалбоподателите се позовават на решение №50008/01.02.2023г. по к. гр. д. №1745/2022г. ВКС, I г. о., според което заснемането на два урегулирани поземлени имота в границите на един поземлен имот при изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР, както и съществуващите между страните спорове за наличието на съсобственост върху всеки един от двата урегулирани поземлени имота, респ. върху общо отредения им ПИ, са ирелевантни за допустимостта на иска за делба. Тези обстоятелства имат значение при произнасянето по съществото на спора с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК и по-специално при произнасянето по въпроса налице ли е съсобственост, върху кой имот и между кои лица. Изразяват несъгласието си, че с аргумента, че веднъж завинаги въпросът за поделянето на имота е бил решен със съдебната спогодба през 1969г. В действителност тогава имотите са разделени, но няма пречка тези два имота отново да се обединят в един поземлен имот. Тогава съдебната делба ще загуби своето действие и значение, и не би било пречка отново да се извърши делба при същите или различни квоти. Следващият формулиран въпрос е: Какъв следва да е критерият за определяне частите на съсобствениците, съответно - квотите на съделителите на недвижим имот, образуван в резултат на присъединяване на отделни имоти?, като се твърди, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, според която в хипотезата на обединяване на самостоятелни вещи по начин, че същите изгубват обособеността си и се превръщат в един цял нововъзникнал обект на съсобственост между притежателите им, дяловете на последните в съсобствеността са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части /Решение №471/24.01.2013 г. по гр. д.№308/2012 г. на I г. о./. Твърди се, че въззивният съд е пренебрегнал факта, че поради незаконосъобразните действия на длъжностните лица АГКК, които по заявление на един собственик обединяват и оформят на картата два имота в един общ, засягайки правата на жалбоподателите до такава степен, че същите нямат възможност самостоятелно да се разпореждат с имуществото си. Освен, че противоречи на съдебната практика, според жалбоподателите, обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и 3 ГПК. Считат, че е налице липса на правораздаване и прехвърляне на съдебния спор между различни правораздавателни органи, както и неглижиране на спорни твърдения, във връзка с които не е проведен анализ и по които не е дадена яснота в мотивите във връзка с констатацията на въззивната инстанция, че заснемането на два УПИ в границите на един поземлен имот не е юридически факт, който поражда съсобственост и няма вещно-прехвърлително действие. Предвид изложеното, се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и да бъде допуснато касационното му разглеждане по същество, като бъде постановено друго, с което делото се върне за разглеждане от друг състав на ВРС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за постигнат или дължим резултат, доколкото няма възлагане и престация от страна на ищеца-довереник. С оглед това е приел, че на последния не се дължи възнаграждение, а обезщетение за вреди съизмерено с него, съответно – разноски правени във връзка с договора, каквито обаче не са в предмета на делото, висящо по иск за реално изпълнение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

по чл. 280, ал. 1 ГПК: „1. Допустимо ли е в ново производство между същите страни по спора, между които макар и да има друго решение, когато се установят нови факти, различни от приетите по предишното дело, влязло в сила, съдът да постанови решение, обосновано на събраните в настоящото исково производство, резултат, различен от постановения по предходното; 2. При наличието на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, оторизиран ли е съдът да постанови решение, обосновано на събраните в настоящото производство доказателства, макар и да е налице предшестващо влязло в сила решение, като направи изводи в различен смисъл; 3. Задължава ли съда принципът на законност, при наличието на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, да постанови решение във основа на новозаявените факти“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

е свързан с процесуалната дейност на инстанцията по същество по решаване на материалноправния спор, предмет на делото и касае приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Той удовлетворява обща предпоставка за достъп до касация, но не и специалната такава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По поставеното питане е създадена многобройна и последователна съдебна практика на ВКС, вкл. и с решенията, на които страната се позовава. Според тази практика в задължение на съда е да изгради решаващите си мотиви, въз основа на които постановява правния резултат по делото, след преценка на всички събрани в хода на съдебното дирене доказателства за релевантните по спора факти и обсъждане защитните доводи и възражения на страните във връзка с тях. Той е длъжен да разреши правния спор като мотивира решението си по съществото му. Такива задължения има и въззивния съд като инстанция по съществото на спора – вж. указанията, дадени с т. 2 ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания второинстанционният съд е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. В негово задължение е да подложи на преценка всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право и обсъди събраните за тях доказателства, като аргументира кои от тях намира за установени, а други за неосъществили се. Обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с горните правни разрешения. Съставът на втората съдебна инстанция е изпълнил задълженията си като е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора като е зачел влязлото в сила решение по преюдициален спор и съобразил правилото на чл. 297 ГПК - да не приема нещо различно, само когато това обвързва със сила на пресъдено нещо страните по висящото дело и може да им бъде противопоставено, и е направил съответните правни изводи. Дали така направеният анализ е правилен по същество, в производството по селекция на касационната жалба (чл. 288 ГПК) не може да се проверява - в това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а както се отбеляза по - горе по първия формулиран въпрос тези разрешения са съобразени. Затова по него липсват предпоставки за допускане на обжалването.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

Налице ли е отрицателната процесуална предпоставка на чл. 299 ГПК за водене на иск собственост върху дворно място, ако след влизане в сила на решение по същия спор лицето, чиито права са отречени, предяви нов иск за собственост на дворното място, срещу частни правоприемници на другата страна, които са придобили само сградата в имота, заедно с правото на строеж за нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

12359 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право