Доказателствена тежест
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Доказателствена тежест” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Може ли въззивният съд да установява сам нетвърдяни и неподкрепени с никакви доказателства от страните нови факти, които не са обсъждани в първоинстанционното производство и не се съдържат във въззивната жалба, да ги приема за осъществили се в правния мир, без конкретни доказателства, по пътя на тълкуване на неясна и нетвърдяна воля на една от страните в процеса, като така да обоснове основния си правен извод за решаване на спора (твърди противоречие с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; определение №7 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. №400/2010 г., I т. о.; определение №206/24.03.2011 г. на ВКС по т. д. №641/2010 г., I т. о.; решение №717 от 05.11.2009 г. на ВКС по гр. д. №2589/2008 г., IV г. о.; определение №175 от 04.02.2011 г. на ВКС по гр. д. №995/2010 г., IV г. о.)?
Допустими ли са нови доказателства във въззивната инстанция, извън тези по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК и обсъждането им, без да са посочени в съдебния акт (твърди противоречие с т. 3 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд, когато приема нищожност въз основа на факти, установени чрез събрани пред въззивната инстанция доказателства, да изготви отделен доклад по делото, с който въз основа на твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване? Допустимо ли е административен орган, който към момента на сключване и изпълнение на договора е разполагал с цялата релевантна информация и с предвидените в закона и договора средства за защита при евентуално неизпълнение, впоследствие да се позовава на нищожност на договора, като противоречащ на закона, вместо да упражни своевременно правата си по разваляне или договорна отговорност? Представлява ли сключването на договор, при фактическо несъответствие с нормативно изискване относно технически показатели – инсталирана мощност, „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, водещо до абсолютна нищожност? Представлява ли сключването на договор при фактическо несъответствие с нормативна препоставка за достъп до определен регулаторен механизъм „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато законът не предвижда изрично санкция нищожност? Налице ли е изискуемата по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД еднородност на вземанията, когато те възникват от различни по правна природа правоотношения – публичноправно и частноправно - и когато едната страна действа в различно правно качество? Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да изследва, при уловията на пълно и главно доказване, фактите, обстоятелствата и доказателствата, предоставени и изисквани от страните, в случаите когато съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, във връзка с нарушения по чл. 273, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението? (По иск за неимуществени вреди - болки, страдания, унижения, уронване на престижа и разстройване на здравето, вследствие на излъчено по Нова телевизия предаване “Ничия земя“)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 10 ал. 1 т. 4 ЗРТ, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 17 ал. 2 ЗРТ, чл. 266 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 39 ал. 2 КРБ, чл. 39 КРБ, чл. 4 ал. 2 ЗРТ, чл. 41 КРБ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 57 ал. 2 КРБ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При твърдения в исковата молба, че взискателят е „събрал дълг, отречен със съдебно решение, налице ли е неоснователно обогатяване или страните изрично трябва да посочат, че е налице такова?
Длъжни ли са страните да посочат правната квалификация на иска, или определянето ѝ е задължение на съда, и трябва ли страната да прави възражения за правната квалификация, или съдът следи служебно за нея?
Може ли съдът да разгледа алтернативни искове, като разгледа различни правни квалификации, при разглеждането на едни и същи факти, или е ограничен до посочването на една правна квалификация, в случай че ищецът изрично не е посочил алтернативни искове?
Преклудира ли се въобще правото на страната пред въззивната инстанция да поиска промяна на правната квалификация и може ли правната квалификация да бъде изменена на въззивна, респективно на касационна инстанция?
Следва ли съдът да укаже на съответната страна в доклада по делото, че в нейна тежест е да докаже валидността на депозирания чек по изпълнителното дело, при условие че валидност могат да докажат единствено банките?
Извършването на публична продан на имущество на длъжника, след надлежно плащане на дълга, незаконосъобразно ли е?
Банковият чек надлежно платежно средство/инструмент ли е в изпълнителното производство и ако е такъв, налице ли е реално плащане, равнозначно на парично погашение в деня на депозирането му по изпълнителното дело (съгласно данъчното законодателство - чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон /ЗДДС/ лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, като фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова, кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип), или е друго имущество - ценна книга?
В кой момент се счита, че е извършено плащането с чека - при депозирането или при последващото му осребряване?
Следва ли съдебният изпълнител при плащане с чек да спре изпълнението, като задържи обезпечителните мерки върху другото имущество, до извършване на осребряването на чека и/или е задължен да признае плащането незабавно?
Качеството на взискателя има ли значение при плащането с чек, с оглед на отказа му да приеме този начин на плащане или поставянето на неизпълними условия - до края на деня заверяване по банковата му сметка на сумата, при условие че обслужването на чекове е част от предмета му на дейност (касателно доказване на вина за увреда на длъжника)?
Има ли право взискателят да откаже плащане с валиден чек, за да насочи изпълнението върху друго имущество на длъжника, доколкото е негово право да избира върху какво имущество да изпълнява при изричната норма на чл. 542 ТЗ, че чекът не подлежи на приемане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Пасивната легитимация на съдилищата да отговарят по иск за вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ? Причинно-следствената връзка между акта на съда при отхвърляне на молба за изменение на наложена мярка за неотклонение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди? Задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като направи самостоятелен анализ на доказателствата и изложи собствени мотиви по съществото на спора? Какви са критериите за достатъчност на обосноваването на продължаването на мярка за неотклонение? Критериите, които следва да съобрази съда при приложение принципа за „справедливост“ при определяне обезщетението за неимуществени вреди, което присъжда по реда на ЗОДОВ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
в противоречие с приетото с ППВС №******г. и с т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по тълк. гр. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от претърпените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и в противоречие с т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да обсъди всички твърдения и доказателства по делото, които са от значение за спорното правоотношение, или може да обоснове решението си само с някой от тях като игнорира останалите?
Как следва съдът да преценява свидетелските показания с оглед тяхното вътрешно противоречие и противоречието им с удостоверителното съдържание на приети по делото официални документи, когато за тях не е проведено надлежно оспорване и как следва съдът да отчете заинтересоваността на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК?
Когато арендаторът е декларирал писмено, че е получил държането върху арендуван имот, в чия доказателствена тежест е установяването на факта на връщането му след прекратяване на договора за аренда – на арендодателя, който претендира обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора, или на арендатора, и как следва да стане това доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато страните по сделката при сключване на същата се колебаят дали същата а е дарение или покупко-продажба, не е ли основание да се приеме, че е налице нищожност на покупко-продажбата поради неплащане на цена?
Когато се докаже, че трети лица са дали някаква сума пари, но не като цена на недвижим имот и не саги предстовили от името и за сметка на бъдещ купувач на недвижим имот, следва ли да се възприеме, че е налице платена цена по договор за покупко-продажба от купувача по сделката?
Доколкото се доказва, че ищцата е пострадала от престъпление от общ характер -измама във връзка с покупо-продажба на имот, предмет на гражданско дело, това има ли съответно значение за делото, имайки предвид, че се доказва, че купувачът не е заплатил цената на недвижимия имот?
Когато нотариален акт обективира в себе си неверни данни, с оглед липсата на заплащане на цена, това не води ли до нищожност на нотариалния акт и до нищожност на сделката?
Когато са налице доказателства, които установяват нищожност на нотариалния акт следва ли задължително да се обсъди наличието/липсата на нищожност на акта от въззивния съд?
Длъжен ли е съдът служебно да изследва нищожността на сделката и действителната воля на страните, съобразно Тълкувателно решение №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, когато са налице данни за липса на съгласие и противоречия относно плащането на цената?
Представлява ли плащане на продажна цена по чл. 183 ЗЗД предоставянето на суми в неопределено време и размери от лица, които едновременно са теглили пенсията на продавача и са се разпореждали със средствата й?
Допустимо ли е нотариус да влияе върху избора на страните, като ги насочва от дарение към продажба и следва ли съдът да приеме това за свободно волеизявление на възрастна и болна страна?
Нарушава ли принципа на единност на тайното съвещание фактът, че един от съдиите е подписал съдебния акт с електронен подпис два дни след останалите членове на състава?
Следва ли гражданският съд да обсъди данни от висящо досъдебно производство за измама, когато ищцата е конституирана като пострадала и обстоятелствата са относими към действителността на сделката?
Длъжен ли е съдът да обсъди достоверността на свидетел, когато е установено, че той е в контакт и ползва услугите на адвоката на ответника?
Следва ли да се приеме дискриминация по признак възраст и лично положение при нотариална услуга, когато на възрастна и болна жена не е осигурена реална защита на волята й?
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано плащане на продажна цена само въз основа на вписването „Сумата е получена предварително“ в нотариалния акт, без писмени доказателства за начина, времето и лицето, от което е получена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 202 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 579 ал. 1 ГПК, чл. 77 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона? (По осъдителен иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Разпореждане №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предвижда ли разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК презумпция за обезпечителна нужда при предявен иск за парична сума, или съдът е длъжен във всеки отделен случай да извършва конкретна и индивидуализирана преценка за наличието на опасност от затрудняване или невъзможност за изпълнение, и при какви критерии — например при съобразяване основанието на иска, вероятната му основателност и съразмерността на исканата обезпечителна мярка с оглед засягането на правната сфера на ответника? (Тълкувателно дело)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.