всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 116 ЗЗД

Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дали изготвянето на покана до кредиторите по чл. 267 ТЗ на дружеството в ликвидация не е условие, препятстващо теченето на погасителна давност относно вземанията им?
Дали едно безсрочно парично задължение става изискуемо спрямо търговското дружество от момента на предоставяне на средствата или от момента на правилното осчетоводяване, за да намерят отражение в съответните сметки с оглед правилното прилагане на правилата за давността, както и с оглед прилагането на чл. 53-55 ТЗ?
Представлява ли признание на задължението с последиците на чл. 116, б. аЗЗД -прекъсване на давността, документ, представен от съдружника, назначен в производството по ликвидация от съда като ликвидатор, от който е видно, че дружеството има задължения към кредитор, ако този кредитор е другият съдружник, призован да участва като страна в същото производство?
Следва ли в мотивите на съдебния си акт въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Прекъсва ли давността по чл. 116 ЗЗД подаването на иск, когато съдът не е извършил разглеждане на иска по същество, а е прекратил производството поради нередовност на исковата молба?
Допустимо ли е съдът да приеме, че първоначално подадената в срока искова молба е без правно значение за спора по чл. 358 КТ и следва ли да се приеме, че е налице надлежно предявяване на иск и спазване на срока по чл. 358 КТ, когато в подадена в срок искова молба ответникът е неточно наименован, но е индивидуализиран чрез други достатъчни белези – ЕИК, седалище, адрес на управление и представител и длъжен ли е съдът в този случай да изследва дали е налице действително различен правен субект или неточно посочване на същия работодател, когато от съдържанието на исковата молба може да се установи кой е ответникът?
Следва ли при преценката за спазване на срока по чл. 358 КТ съдът да обсъди в съвкупност всички данни от първото дело – първоначалната искова молба, уточняващата молба, посочения БУЛСТАТ, адреса, представляващото лице, предмета на спора и естеството на търсената защита, или може да основе решението си единствено на формална разлика в наименованието на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Предвидената в чл. 27, ал. 3 ЗДФИ абсолютна давност приложима ли е само по отношение на производството пред АДФИ по ЗДФИ, или същата е приложима и в съдебната фаза по предявения иск за съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При наличие на нотариален акт за покупко-продажба и констативен нотариален акт по давност, кой от двата акта легитимира притежателя му като собственик? Може ли да се придобие по давност имот, за който друго лице притежава документ за собственост? Може ли да се докаже давностно владение върху чужд имот, за който друго лице притежава документ за собственост, без владелецът да е упражнявал непрекъснато фактическа власт върху имота? Следва ли нотариусът на основание чл. 536, ал. 1 ГПК да спре нотариалното производство по съставяне на констативен нотариален акт, ако молителят в охранителното производство е страна в исково производство със същия предмет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023

Настъпват ли правните последици на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му, респ. в негова полза придобивна давност, след като е изгубил владението в продължение на повече от шест месеца.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Поставените въпроси удовлетворяват изискването за общ селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС – допълнителната предпоставка по т. 1 на същата разпоредба.
Отговор на първия и четвъртия въпрос относно теченето и прекъсването на придобивната давност се съдържа в закона, който в чл. 81 ЗС и чл. 116 ЗЗД посочва хипотезите на прекъсване на придобивната давност. Прекъсването на давността се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице, т. е. във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред. Започналата да тече в полза на ищците придобивна давност може да бъде прекъсната чрез предявяване на иск, с който невладеещите собственици заявяват правата си върху имота, или чрез признаване на техните права от страна на владелците. Само по този начин владението може да бъде обезпокоено, респ. прекъснато. Въззивният съд се е съобразил със съдебната практика по посочените разпоредби, нито една от които не може да се тълкува в смисъл, че разрешение за строеж и нотариален акт, издадени в полза на едно лице прекъсват придобивната давност на друго лице, владеещо имота. Разрешението за строеж е административен акт без вещноправни последици, а формулираните от касаторите втори и трети въпрос не са разрешавани в обжалваното решение, поради което не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. И. на придобивната давност е приложен в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изложил, че е налице както обективният, така и субективният елемент на придобивната давност, следователно и петият формулиран въпрос не осъществява специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Не е налице и никоя от предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационнния контрол. Неоснователно е позоваването от касаторите на очевидна неправилност на обжалваното решение, в което противно на твърденията на касаторите са изложени изводи за субективното отношение на С. Р. и са обсъдени писмените доказателства, на които касаторите са основали своето твърдяно право като са дадени обосновани и логични отговори на доводите им.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дали ограждането е достатъчно действие, за да приеме съдът, че е налице фактическа власт, която обосновава доказаност на давностно владение? Дали установяването на фактическа власт върху един спорен имот, чиято площ е включена в рамките на по-голям имот, който по-голям имот не е предмет на спора, но е ограден, може да се тълкува като установяване на владение върху спорния имот, при все че притежателите на право на собственост върху малкия имот нямат легитимно право да се противопоставят на ограждането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли да се приеме, че с подаване на молба от новия цесионер за конституирането му като взискател по вече прекратено поради перемция изпълнително дело, в която е посочен изпълнителен способ, се прекъсва давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, независимо от това дали съдебният изпълнител е образувал ново изпълнително дело или не?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В хипотезата на предявен установителен иск за собственост дължи ли съдът различно произнасяне по иска в съответствие с различното процесуално поведение на ответниците?
В хипотеза на предявен установителен иск за установяване право на собственост по давност върху имот от трето за собствеността лице и при липса на активно процесуално представителство на част от ответниците- липса на подаден отговор на искова молба и липса на релевирани възражения, следва ли съдът да приложи служебно презумпцията на чл. 69 ЗС?
В хипотезата на предявен установителен иск за собственост на недвижим имот от лице, което в определени периоди от време е било вписано като управител на търговско дружество, и направено от търговското дружество, действащо чрез новия си управител, признание на факта на владение за определен период, дерогира ли защитната функция на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, във връзка с чл. 84 ЗС?
За да се признае наличие на прекъсване или спиране на давностен срок съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, следва ли възражение в тази насока да бъде релевирано от лицето, спрямо което се твърди изтичане на придобивна давност?
Прилагат ли се служебно тези норми, доколкото в чл. 120 ЗЗД изрично е посочено, че давност не се прилага служебно?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите, възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които имат значение за установяване на правнорелевантните факти по спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

12345 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела