чл. 225 ал. 1 КТ

( 1) длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви, или може да се ограничи до препращане и (2) дали обстоятелства свързани с възстановяване на надплатени осигурителни вноски след постановяване на неприсъственото решение са новооткрити по смисъла на чл. 240, ал. 2 ГПК и от съществено знание за оспорваните присъдени с неприсъственото решение вземания. Така поставеният първи въпрос се обосновава с практика на ВКС, формирана по прилагането на 272 ГПК. По втория въпрос касаторът твърди, че не е извършена преценка, поради което се сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК, Предстои добавяне (Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК - допуска/недопуска)

съдия Емил Томов

чл. 128 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 240 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 274 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 326 ал. 2 КТ, чл. 328 ал. 1 т. 10б КТ

Определение №/..2026 по дело №/2026

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

съдия Жива Декова

чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 288 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК, чл. 306 ал. 1 ГПК, чл. 307 ал. 1 ГПК

Решение №/..2026 по дело №/2025

Какви са характеристиките на възнаграждението по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ като елемент от брутното трудово възнаграждение, което е база за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 КТ, чл. 228 КТ, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК

съдия Джулиана Петкова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2025

Приложно ли е правилото на чл. 78 ГПК за съразмерно заплащане на разноските в случаите, когато и двете страни са подали въззивни жалби срещу различни части от първоинстанционното решение? Какъв е обжалваемият интерес на всяка от страните при определяне на разноските и адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато въззивният съд не уважава въззивната жалба на едната страна, но отхвърля жалбата на другата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

съдия Джулиана Петкова

чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Длъжен ли е работодателят след извършен подбор и прекратяване на трудово правоотношение поради намаляване на обема на работата да не назначава нов работник в засегнатото от уволнението звено, когато този нов работник е назначен на различна длъжност и изпълнява различни трудови функции от тези на уволнения работник, и може ли подобно назначение да е основание за съда да приеме, че липсва връзка между прекратяването на трудовото правоотношение и намаляването на обема на работата?
При наличие на две или повече лица, избрани като членове на синдикално ръководство, в чия доказателствена тежест и да установи кой от секретарите изпълнява най-съществена функция, за да се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ, и с какви доказателства следва да се установи това, включително може ли това доказване да стане с удостоверение от синдикалната организация, препредаващо устна информация от лицето, избрано за председател на синдикалната секция, или е необходимо да се представят писмени доказателства, удостоверяващи извършен законосъобразен избор на организационен секретар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2026 по дело №/2026

Следва ли липсата на връчена длъжностна характеристика сама по себе си да води до невъзможност за реализиране на дисциплинарна отговорност?
Допустимо ли е съдът да освободи служителя от отговорност, без да извърши реална преценка на конкретните действия и последиците от тях?
Може ли съдът да въвежда като условие за законосъобразност на уволнението изисквания, които не са предвидени в Кодекса на труда?
Следва ли дисциплинарната отговорност да се изключва въз основа на формален пропуск, без изследване на реалното поведение на работника/служителя, при положение, че трудовото правоотношение е съществувало реално, а не е обявявано или твърдяно за недействително?
Представлява ли липсата на длъжностна характеристика самостоятелно основание за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение, когато Кодексът на труда не предвижда подобно изискване като елемент от фактическия състав?
Нарушава ли правилата на формалната логика съдебен извод, при който едновременно се приема, че са извършени проверки, съществуват констативни протоколи и са дадени обяснения, но въпреки това се заключава, че нарушение не може да бъде установено?
Може ли съдът да освободи работника от дисциплинарна отговорност чрез въвеждане на изисквания, които законът не съдържа, като по този начин подмени нормативната уредба със собствена преценка?
Представлява ли отказ от разглеждане на спора по същество приемането, че при липса на длъжностна характеристика работодателят не може да докаже нарушението, без да се обсъждат конкретните доказателства по делото?
Налице ли е очевидна неправилност, когато въззивният съд извежда решаващ извод въз основа на предпоставка, която не е предвидена в закона и която води до автоматично обезсилване на дисциплинарната отговорност?
Следва ли задълженията на работника да се определят единствено от длъжностна характеристика или и от естеството на работата, организационната структура и реално възложените функции?
Допустимо ли е чрез съдебно тълкуване да се създаде по-висок стандарт за доказване от предвидения в закона, с което се накърнява правото на работодателя да реализира дисциплинарната власт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №/..2026 по дело №/2026

Прекъсва ли давността по чл. 116 ЗЗД подаването на иск, когато съдът не е извършил разглеждане на иска по същество, а е прекратил производството поради нередовност на исковата молба?
Допустимо ли е съдът да приеме, че първоначално подадената в срока искова молба е без правно значение за спора по чл. 358 КТ и следва ли да се приеме, че е налице надлежно предявяване на иск и спазване на срока по чл. 358 КТ, когато в подадена в срок искова молба ответникът е неточно наименован, но е индивидуализиран чрез други достатъчни белези – ЕИК, седалище, адрес на управление и представител и длъжен ли е съдът в този случай да изследва дали е налице действително различен правен субект или неточно посочване на същия работодател, когато от съдържанието на исковата молба може да се установи кой е ответникът?
Следва ли при преценката за спазване на срока по чл. 358 КТ съдът да обсъди в съвкупност всички данни от първото дело – първоначалната искова молба, уточняващата молба, посочения БУЛСТАТ, адреса, представляващото лице, предмета на спора и естеството на търсената защита, или може да основе решението си единствено на формална разлика в наименованието на ответника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

съдия Емил Томов

чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 36 ЗАдв, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 81 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Допустимо ли е при подбор по чл. 329, ал. 1 КТ работодателят да приложи критерий спазване на етичен кодекс и да санкционира твърдяно поведение (скандали, уронване на престиж, конфликтни ситуации) без да е инициирал дисциплинарно производство по реда на Раздел III от КТ и без твърденията да са подкрепени с писмени доказателства, съставени към момента на соченото поведение, а единствено с последващи свидетелски показания на членовете на комисията по подбор? При упражняване на съдебен контрол по чл. 329, ал. 1 КТ, достатъчно ли е подборът да се основава единствено на последващи свидетелски показания на членове на комисията за твърдени недостатъци в работата или съдът е длъжен да провери дали оценките се основават на писмени доказателства, особено в хипотезата когато по делото е налична информация за предишни атестационни оценки по сходни критерии, които противоречат на оценките при подбора? Задължен ли е съдът в решението си да обсъди доводите и възраженията на страните, както и всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни или е допустимо да се позове само на избрани от него доказателства без да обсъди останалата доказателствена съвкупност и без да изложи съображения защо отхвърля дадени доказателства като недостоверни? Дали възможността за обективно оценяване на педагогическа работа изисква съдът да обсъди и вземе предвид продължителното отсъствие на служители, които са получили по - високи оценки от други служители, за да се гарантира законосъобразност на съкращението в щата и правилното приложение на чл. 328 КТ и сл.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Филип Владимиров

Определение №/..2026 по дело №/2025

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определения по чл. 248 ГПК

съдия Филип Владимиров