всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 225 КТ

Обезщетения при незаконно уволнение и при недопускане на работа на възстановен работник или служител
Чл. 225. (1) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
(2) Когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.
(3) Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Достатьчно ли е като условие за законосъобразност на дисциплинарно уволнение по чл. 190 КТ твърдение или подозрение за употреба на алкохол при изпълнение на трудовите задължения, без наличието на обективно, годно и пряко доказателство (медицинско изследване, техническо средство, надлежно документиран отказ от изследване), както и относно наличието на остатъчно въздействие на алкохола върху лицето, или работодателят носи тежестта да докаже по несъмнен начин самия факт на употребата, респ. влиянието на остатьчното въздействие върху лицето, компрометиращо възможностга му да изпълнява точно, ясно и законосъобразно трудовите си задължения?
Допустимо ли е въпреки наличието на изрична норма, ограничаваща правомощията на определеното длъжностно лице, изпълняващо ролята на наказващ орган по чл. 192 КТ, съгласно която делегиране на правомощия може да се осъществява само при отсъствие на длъжностно лице, същото да делегира на друг орган, оправомощен със закон, правомощия по дисциплинарното производство на служители, без да е налице условието - отсъствие? И ако това е допустимо, при какви условия и на кой етап от дисциплинарното производство?
Допустимо ли е въззивният съд за първи път да даде правна квалификация на твърдените дисциплинарни нарушения, когато работодателят е дал грешна правна квалификация на спорното материално право, а първоинстанционният съд не е изложил такава квалификация, без да предостави на страните възможност да изразят становище, и представлява ли това нарушение на правото на защита и на принципа на състезателност?
Длъжен ли е съдът да се произнесе изрично и мотивирано по направено искане за изменение на основанието на иска по чл. 214 ГПК, вкл. и в бързо производство, при своевременно направено такова и заявено от страната с писмена молба още преди даване ход на делото, и представлява ли липсата на такова произнасяне нарушение на диспозитивното начало и на правото на защита, обуславящо допустимост и/или недопустимост на касационно обжалване поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Изисква ли разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ работодателят да е уведомен, че работникът е започнал ползването на надлежно разрешен отпуск по болест?
Може ли да се приеме, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ се прилага независимо от това, че работникът не е представил болничен лист на работодателя, но е отишъл в предприятието в работното си време с намерение да уведоми работодателя за разрешения му отпуск?
Може ли да се приеме за целите на приложение на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, че е доказано започване ползването на разрешен отпуск само въз основа на изложено от ищеца твърдение, че е отишъл в събота в предприятието, именно за да уведоми работодателя за разрешения му отпуск, но без да носи издадения му по-рано същия ден болничен лист?
Налице ли е несъответствие по смисъла на чл. 195 КТ в заповедта за уволнение между посоченото правно основание и изложените фактически обстоятелства, ако цитираното правно основание обхваща две хипотези на нарушение?
Следва ли в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят изрично да посочи дали е осъществено „неизпълнение на възложената работа“ или „неспазване на технологичните правила“ от страна на работника, както и да е посочено какво точно е извършил или не е извършил работникът или служителят, кога и къде го е извършил, по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши, какъв е интересът от извършването или от не извършването му за работодателя, както и какво лично отношение е показал към простъпката си, за да отговаря заповедта за уволнение на изискванията на чл. 195 КТ?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кое поведение на работника или служителя сочи на дисциплинарно нарушение?
Как се установява дали наложеното наказание дисциплинарното уволнение е съобразено с тежестта на нарушението?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Какви са предпоставките и редът за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна правна помощ и как следва да се процедира при наличие на различни процесуални представители в отделните инстанции? Обвързан ли е съдът при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от минималните размери, установени в Наредба №1/09.07.2004 г., в контекста на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да отклони своевременно направено искане от страната за допускане на разпит на свидетели с указване релевантни за спора факти? Длъжен ли е въззивният съд при формиране на фактическите си и правни изводи да извърши преценка на всички доказателства и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли при преценката по чл. 189 КТ да се отчета обществената значимост на професията, характера на извършваната дейност и възможните последици за работодателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Кое явяване на работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи? Може ли да се квалифицира като „тежко“ нарушение на трудовата дисциплина, заслужаващо налагането на дисциплинарно наказание „уволнение, явяването на работа след употреба на алкохол от страна на работник, който престира труда си във виеокорискови условия, ако от деянието не са настъпили допълнителни вредни последици? При въведена в предприятие-работодател нулева толерантност към употреба на алкохол преди явяване на работа и по време на работа следва ли да се извършва преценка за тежестта на нарушението—явяване на работа след употреба на алкохол? Ненастъпването на допълнителни вредни последици от дисциплинарното нарушение трябва ли да се разглежда като смекчаващо укоримостта на деянието обстоятелство, предполагащо по-лека наказуемост, или самият факт, че е съществувала възможност за настъпването им само по себе си прави нарушението по-тежко, както и при преценка за еъразмерноет между дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, когато от деянието не са настъпили допълнителни вредни последици, има ли значение в резултат на чии действия е предотвратено евентуалното им настъпване? Може ли липсата на самокритичност у извършилия дисциплинарното нарушение работник или служител, изразяваща се в непризнаване на факта на извършване на деянието, да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и може ли тя да даде основание за налагане на по-тежко наказание? Може ли чистото дисциплинарно минало на провинилия се работник или служител да има преимуществено значение при преценката на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, предопределяйки налагането на по-леко такова, когато извършеното от работника или служителя нарушение на трудовата дисциплина е безспорно тежко? и Следва ли съда при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл. 235 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли да се приложи по аналогия чл. 344, ал. 2 КТ в хипотезата на връчено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, с което той упражнява правото си на уволнение по чл. 328 КТ и впоследствие, преди изтичане на срока на първо, връчено второ предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание, като се приеме, че в правомощията на работодателя, освен да отмени, е и да измени заповедта за уволнение, като увеличи срока на предизвестието?
В хипотезата на връчено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл. 328 КТ кой е началният момент на упражняване на правомощието на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ?
Може ли правомощието на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ да се приложи преди изтичане на срока на връченото на работника или служителя предизвестие, ако това е в интерес на работника или служителя?
При удължаване на срока на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, чрез връчване на второ предизвестие на същото основание и преди да изтече срокът на първото предизвестие, намира ли приложение по аналогия нормата на чл. 326, ал. 4 КТ и необходимо ли е съгласие на работника или служителя?
Необходимо ли е съгласие на работника или служителя при действия на работодателя в негов интерес?
Чл. 344, ал. 2 КТ приложим ли е след връчване на предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, с което той упражнява правото си на уволнение по чл. 328 КТ и преди изтичане на срока на връченото предизвестие?
Може ли работодателят да приложи нормата на чл. 344, ал. 2 КТ в случай, че установи необходимост от това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Ако в хода на трудов спор, касаещ законосъобразността на уволнението, е проведен нов валиден конкурс и лицето, спечелило конкурса, е постъпило на работа, трябва ли да се приеме, че трудовото правоотношение с уволнения работник се е прекратило автоматично на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ- с постъпване на работа на работника или служителя, който е избран или спечелил конкурса? Ако въззивният съд очевидно констатира, че срокът на трудовото правоотношение изтича по време висящността на трудовия спор във фазата на касационното обжалване, следва ли да приеме, че субективното материално право на ищеца се е погасило и съответно да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При анализа на трудовите функции и задачи достатъчно ли е да се направи механично сравняване на задълженията по длъжностните характеристики между различните длъжности, или е необходимо да бъде извършен цялостен анализ на извършваната от ищцата трудова дейност в рамките на предприятието след уволнението.
Следва ли експертиза, целяща да установи дали трудовите функции на работника/служителя продължават да се изпълняват от други работници/служители, да бъде извършена само по документи (по-конкретно чрез преглед на длъжностните характеристики на съкратената длъжност и тези на други работници/служители), изискват ли се специални знания по см. на чл. 195 ГПК за това и на какво следва да се основава заключението на вещото лице при изготвяне на подобна експертиза.
При твърдение, че извършеното съкращаване на щата не е реално, защото трудовата функция на съкратената длъжност продължава да се изпълнява от други длъжности и след уволнението, кой трябва да определи анализ на функциите на кои длъжности следва да бъде направен, за да се извърши съпоставка между трудовите функции на съкратения работник/служител и тези на други работници/служители - дали следва да бъдат посочени от ищеца, от съда, от ответника или е възможно вещо лице по допусната експертиза самостоятелно да прецени с кои длъжности да направи сравнение.
Задължително ли е длъжностните характеристики на работници/служители, заемащи други длъжности, да са били променени след прекратяване на трудовото правоотношение на съкратения работник/служител, за да се приеме че съкращаването на щата не е реално или е възможно трудовите функции да са възложени по друг начин.
Трябва ли трудовата функция на съкратената длъжност да е изрично възложена на друго лице след съкращаването в щата или е достатъчно трудовата функция да е изпълнявана и от други длъжности, включително изпълняващи я и преди съкращаването на щата, за да се приеме, че не е налице реално съкращаване в щата.
Допустимо ли е изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпрос „съществуват ли трудовите функции на съкратената длъжност" или съществуването на трудовите функции представлява правен извод, който следва да бъде направен от съда, като вещото лице може единствено да направи анализ на трудовите функции.
По какъв начин се доказват трудовите функции, изпълнявани от работник/служител - само на база длъжностна характеристика или и с други доказателствени средства.
В случай че предприятието се състои от отделни участъци/находища/структури (които нямат относителна самостоятелност), следва ли съдът да направи преценка дали се изпълняват трудовите функции на съкратения служител/работник във всички участъци/находища/структури в рамките на предприятието, или това обстоятелство трябва да се изследва само за работното място /участък/, на което служителят преимуществено е полагал труд, при положение, че в трудовия договор такова място на полагане на труд не е посочено.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск на основание чл. 225, ал. 1 КТ, след направено възражение за прихващане с изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

12348 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела