(първите два – материално-правни, а последния – процесуално-правен): 1. За да се приеме за изпълнено задължението по чл. 193, ал. 1 КТ, необходимо и достатъчно ли е по делото да се докаже, че работодателят е поискал обяснения от работника/служителя за нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното наказание? 2. Прилага ли се чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят е дал възможност на работника/служителя да даде писмените обяснения по два начина, последният е узнал, че макар да е упражнил първата възможност, писмените му обяснения не са достигнали до работодателя, и не е направил необходимото, за да ги представи по другия начин? и 3. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на своето решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и да обоснове кои от тях са основателни и кои не? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и твърди, че въззивният съд е решил първия материално-правен и процесуалноправния в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а вторият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.