(първият – процесуално-правен, а останалите – материално-правни): 1. Настъпва ли преклузия на доказателствените искания по иск, основан на твърдения за факти, настъпили след предявяването му (търпени болки и страдания от неиздадена от работодателя заповед по чл. 327, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение след предявяването на иска по иска по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ), особено ако в доклада по делото първата инстанция не е разпределила доказателствената тежест между страните? 2. Следва ли в съдържанието/размера на вземането за неплатено трудово възнаграждение съдът да присъди и публичните задължения за данъци и осигурителни вноски? и 3. За да приеме съдът, че искът по чл. 128, т. 2 КТ е доказан по основание, достатъчно ли е по делото да е представен трудовият договор между страните? Касаторът счита въпросите обуславящи обжалваното решение (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно: първия – с Решение №174/12.01.2011 г. по т. д. №36/2010 г. I-во ТО и Решение №106/03.12.2020 г. по гр. д. №927/2020 г. II-ро ГО; втория – с Решение №166/25.02.2010 г. по гр. д. №220/2019 г., III-то ГО и третия – с Решение №376/21.11.2011 г. по гр. д. №329/2011 г. III-то ГО. По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба в частта по иска по чл. 226, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото ищецът е основал твърденията си за обезщетение на неимуществените вреди и съдът е определил обезщетението, основавайки се на факти, настъпили след предявяването на иска, респ. неправилно - като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.