Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

(първите три – материалноправни, а останалите – процесуалноправни, като въпросите са обобщени и прецизирани с смисъла, изяснен с т. 1 ТР №1/09.02.2010 г. по тълк. д. №1/2010 г. ОСГТК на ВКС): 1. Компетентен ли е кметът да одобри новото щатно разписание, в което да определи кои длъжности или щатни бройки от администрацията в Района ще бъдат съкратени? 2. Какъв е обхватът на съдебния контрол на преценката на работодателя по чл. 329 КТ 3. Какво е значението на критериите, при които работодателят следва да извърши подбора и измежду кои работници/служители е длъжен да го извърши? и 4. Какви са задълженията на въззивния съд, когато докладът на първата инстанция е непълен и във въззивната жалба е въведено оплакване за това? 5. Кога докладът на първата инстанция е непълен? 6. Кога настъпва преклузията по чл. 146 ГПК и какви са предпоставките по чл. 266, ал. 3 ГПК, които задължават въззивният съд да допусне доказателства, които първата инстанция е отказала да събере? и 7. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства за релевантните по делото факти? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ и чл. 329 КТ) и допуснати съществени процесуални нарушения – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.