чл. 114 ЗЗД

Допустимо ли е въззивният съд да уважи предявен иск по чл. 422 ГПК за цялото вземане по договор за кредит при изрично приета липса на настъпила предсрочна изискуемост, като се позове единствено на изтичане на срока на договора в хода на съдебния процес, без изрично волеизявление на кредитора и без изменение на основанието на иска?
Може ли съдът да приложи тълкуването, дадено с ТР №8/2019 г. по тълк. дело №8/2017 г., за да уважи иска за цялото вземане, при положение, че първоначално предявеният иск е основан на твърдяна, но ненастъпила предсрочна изискуемост?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да извърши контрол да наличие на неравноправни клаузи в договор за кредит, сключен с потребител, като се съобрази с императивните разпоредби на чл. 143-чл. 146 ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК съгласно принципите, изведени в ТР №1/2013 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС относно служебното прилагане на императивните материалноправни норми?
Допустимо ли е въззивният съд да излезе извън предмета на въззивната жалба и да уважи иска на основания, които не са били въведени от ищеца и не са били предмет на спор между страните?
При какви кумулативни предпоставки се счита за редовно връчването по реда на чл. 47 ГПК и допустимо ли е съдът да приеме редовност на връчването при липса на доказателства за извършени три посещения в различни дни и надлежно удостоверяване на тези обстоятелства?