чл. 84 ЗС

По материалноправния въпрос, дали се дължи връщане на полученото по предварителния договор, след като той е последван от сключен окончателен договор. Дали е преклудирано възражението на ответното дружество за предоставянето на владението на имотите по силата на предварителен договор, предхождащ сключването на договора за замяна от 25.08.2014 г., когато е направено за първи път в първото по делото съдебно заседание. По тези въпроси се твърди противоречие с решение №3/06.02.2014 г. по гр. д. №5459/2013 г. на I г. о. на ВКС?
По материалноправния въпрос, че от представения договор за покупко-продажба, като новонастьпило обстоятелство, от 14.12.2023 г. не можело да се направи извод имотите да се владеят от В. С. (коректното е В. С.), независимо от обстоятелството, че продавачът В. С. се задължава да предаде владението на имотите в деня на сключване на сделката?
Недопустимо ли е въззивното съдебно решение, доколкото въззивния съд при наличие на основание за спиране, не е уважил искането на „КТМ ЕКС” ЕООД за спиране производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на производството по дело, образувано по предявен от „КТМ ЕКС” ЕООД установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в негова полза придобивна давност?
Недопустимо ли е въззивното решение поради наличие на несъответствие между заявените от ищцовата страна и обсъжданите от въззивния съд обстоятелства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи? Твърди се противоречие с: решение №212/01.02.2012 г. по т. д.№1106/2010 г. на II т. о. на ВКС, решение №59/14.04.2015 г. по гр. д.№4190/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №42/05.03.2014 г. по гр. д.№5488/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение №33/09.04.2020 г. по т. д.№693/2019 г. на I т. о. на ВКС и други?
Как се прилага задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни довади? Твърди се противоречие с: решение №331/19.05.2010 г. по гр. д.№257/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение №700/28.10.2010 г. по гр. д.№91/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение №27/02.02.2015 г. по гр. д.№4265/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №160-А от 16.12.2020 по т. д.№2156/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по гр. д.№64/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №183/16.11.2017 г. по т. д.№2624/2016 г. на II т. о. на ВКС и решение №145/07.01.2019 г. по гр. д.№811/2018 г. на II г. о. на ВКС и други?
В какво се изразява правораздавателната дейност на въззивната инстанция и аналогична ли е на тази на първоинстанционния съд или се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и има ли за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба, чрез самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд при доказване на ново обстоятелство, което ответникът не е могъл да посочи, и представи доказателства за него, в срок в първоинстанционното производство, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК да разпореди, лично явяване на насрещната страна, за да даде обяснения за обстоятелства по делото, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, при положение, че искането на ответника е своевременно, а при отказ, необходимо ли да изложи мотиви? Ако без мотиви не е допуснал искането за лично явяване на основание чл. 176, ал. 1 ГПК, то това съставлява ли основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
Предявен иск на основание чл. 55 ЗЗД срещу владелеца по предварителен договор, прекъсва ли придобивната давност по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС?
Липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на предварителния договор и липсата на искове за разваляне или нищожност на предварителния договор по които е предадено владението на приобретателя, дава ли основание да се приеме, че приобретателят е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС?