1/ Длъжен ли е въззивния съд да обсъди и да изложи в решението си мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните, както и да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения и 2/ Следва ли от съдържанието на договора да бъде определен какъв е характера на процесния договор /за лизинг, за продажба на изплащане или предварителен договор за продажба/, при тълкуване на неговите клаузи. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – ППВС №7/1965 г., т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР №1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение №45/25.06.2019 г. по гр. д. №1466/2018 г. III г. о., решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на II т. о., решение №271 от 15.10.2013 г. по гр. д. №1403/2012 г. на IV г. о., решение №194 от 18.06.2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV г. о., решение №229 по гр. д. №2221/2016 г. на III г. о. и решение №271/2016 г. по гр. д. №1368/2016 г. на IV г. о., според която императивната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните и че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните предели на въззивното производство съгласно чл. 269 ГПК, в качеството си на решаващ съд. По втория повдигнат въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 20 ЗЗД, а именно: решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. 856/2009 г. на IV г. о., решение №16/28.02.2013 г. по т. д. №218/2012 г. на II т. о., решение №220 от 31.07.2014 г. по гр. д. №6126/2013 г. на IV г. о., решение №134/25.06.2014 г. по гр. д. №6886/2013 г. на III г. о. и решение №430/20.01.2015 г. по гр. д. №1673/2014 г. на IV г. о. По отношение на същите въпроси се поддържа и основанието на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но в редакцията й преди изменението й с ДВ, бр. 86/2017 г. – „разрешаван противоречиво от съдилищата, която разпоредба обаче беше заменена с друго с ново съдържание – въпросът е „решен в противоречие с актове на КС на РБ или на Съда на ЕС“. Отделно от това се поддържа и наличието на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с обосновка за допуснато нарушение на правилата на формалната логика при тълкуване и прилагане на закона, както и с липсата на мотиви, които нарушения са довели до очевидно неправилния извод, че ищцата не е заплатила пълната дължима цена по договора, поради което е неизправна страна и няма право да развали едностранно договора и съответно не може да претендира връщане на платените вноски като платени на отпаднало основание. Ответната страна – „Евростандарт 2017“ ООД, не е депозирала отговор на касационната жалба.