Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
от предмета на спора:
1/ Длъжен ли е въззивния съд да обсъди и да изложи в решението си мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните, както и да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения и 2/ Следва ли от съдържанието на договора да бъде определен какъв е характера на процесния договор /за лизинг, за продажба на изплащане или предварителен договор за продажба/, при тълкуване на неговите клаузи. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – ППВС №7/1965 г., т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК и ТР №1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК, както и с практиката на ВКС, обективирана в решение №45/25.06.2019 г. по гр. д. №1466/2018 г. III г. о., решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на II т. о., решение №271 от 15.10.2013 г. по гр. д. №1403/2012 г. на IV г. о., решение №194 от 18.06.2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV г. о., решение №229 по гр. д. №2221/2016 г. на III г. о. и решение №271/2016 г. по гр. д. №1368/2016 г. на IV г. о., според която императивната норма на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните и че въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, обсъди защитните тези на страните, техните доводи и възражения при съблюдаване на очертаните предели на въззивното производство съгласно чл. 269 ГПК, в качеството си на решаващ съд. По втория повдигнат въпрос касаторът поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 20 ЗЗД, а именно: решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. 856/2009 г. на IV г. о., решение №16/28.02.2013 г. по т. д. №218/2012 г. на II т. о., решение №220 от 31.07.2014 г. по гр. д. №6126/2013 г. на IV г. о., решение №134/25.06.2014 г. по гр. д. №6886/2013 г. на III г. о. и решение №430/20.01.2015 г. по гр. д. №1673/2014 г. на IV г. о. По отношение на същите въпроси се поддържа и основанието на т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но в редакцията й преди изменението й с ДВ, бр. 86/2017 г. – „разрешаван противоречиво от съдилищата, която разпоредба обаче беше заменена с друго с ново съдържание – въпросът е „решен в противоречие с актове на КС на РБ или на Съда на ЕС“. Отделно от това се поддържа и наличието на очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с обосновка за допуснато нарушение на правилата на формалната логика при тълкуване и прилагане на закона, както и с липсата на мотиви, които нарушения са довели до очевидно неправилния извод, че ищцата не е заплатила пълната дължима цена по договора, поради което е неизправна страна и няма право да развали едностранно договора и съответно не може да претендира връщане на платените вноски като платени на отпаднало основание. Ответната страна – „Евростандарт 2017“ ООД, не е депозирала отговор на касационната жалба.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
в изложението, да се отмени въззивното решение и се потвърди решението на първоинстанционния съд.
в противоречие с практиката на ВКС. Според касатора това е въпросът „за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД“ както и въпросът, „свързан с определянето и съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД“. По първия въпрос се поддържа противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. II от ППВС №4/1968 г., в т. 3 и т. 11 на ТР №3/2005 г. по т. д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 на ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконосъобразното обвинение. Спрямо втория наведен въпрос се позовава на противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 ЗЗД, обективирана в решение №311 от 14.03.2018 г. по гр. д. №300/2017 г., IV г. о., ГК, решение №137/29.05.2019 г. по гр. д. №3895/2018 г., IV г. о., ГК и решение №154 от 08.10.2019 г. по гр. д. №319/2019 г., III г. о., ГК.
от това, прието във влязлото в сила съдебно решение, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Противно на доводите на молителката, няма основание да не се приложат указанията на т. 1 Тълкувателно решение 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според които последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, предмет на молбата за отмяна, не представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото извършената тълкувателна дейност не съставлява сама по себе си факт или обстоятелство от фактическия състав по иска, нито писмено доказателство за такъв факт, то същата не може по естеството си да се отнесе към обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито към което и да било друго основание за отмяна по същата разпоредба. Не могат да бъдат споделени и съображенията, че с ТР №1/21.06.2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК не се извършва тълкуване на закона, доколкото това е предметният обхват на всеки един акт на нормативно тълкуване, вкл. извършено ВКС.
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.