са процесуалноправни и материално-правен. Поставените процесуални въпроси са следните: 1. При обективно кумулативно съединени искове следва ли решаващият съд (първоинстанционен и въззивен) да се произнесе по всеки един от тях? 2. Непроизнасянето на съда по всеки един от кумулативно съединените искове води ли до порок на съдебното решение от категорията на нищожност ли недопустимост по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. първо-во и 2-ро ГПК? 3. Трябва ли въззивният съд да следи служебно дали първата инстанция се е произнесла по всички кумулативно свързани искове? 4. Има ли задължение въззивният съд като инстанция по същество служебно да даде указания на ищцовата/въззивната страна по въпроса за кумулативно съединени искове, предявени с ИМ, при положение че това не е сторено от първата инстанция с доклада по чл. 146 ГПК? 5. Длъжен ли е първоинстанционния съд в определението си по чл. 140 ГПК, който изрично е посочил, че има характер на проект за доклад по чл. 146 ГПК по делото, да отграничи обективно кумулативно съединени искове, предявени с исковата молба, и да даде конкретни указания за доказване на всеки един от тях? 6. Длъжен ли е решаващият съд да обсъди в мотивите си всички ищцови претенции? 7. Необходимо ли е въззивният съд да излага собствени мотиви, независимо от препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК? 8. Следва ли съдът да приеме, че указанията в доклада не са изпълнени, респ. че ищцовата страна не е съобразила разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, в случаите, когато указанията очевидно се отклоняват от исковата молба и се отклоняват от сочения в ИМ предмет; предпоставка ли са подобни указания за постановяване на очевидно неправилно решение, тъй като е ясно, че с доклада се очертава непълен и неточен предмет на делото; следва ли процесуалното поведение на страната да е съответно на указанията? Поставеният материално-правен въпрос е относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост (посочен в касационната жалба). Оплакванията по същество са, че решението е неправилно, защото е необосновано и в нарушение на чл. 52 ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, предл. първо и 3 ГПК).