чл. 287 ал. 2 ГПК

При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност от държавата по чл. 2 ЗОДОВ, задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?
Как се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?
С оглед съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД, при иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за определяне размер на неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в производство продължило в неразумен срок, с допуснато накърняване на презумпцията за виновност, длъжен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани доказателства и обстоятелства, които са относими към изводите му за паричния еквивалент, необходим за репариране на неимуществените вреди?
Как следва да бъде определено това обезщетение и следва ли да се посочи съотнасянето му към глобалния размер за незаконното обвинение?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение и при забавено правосъдие да извърши преценка на факти и обстоятелства относно личността на увредения, в кои сфери на неговия живот и какво отражения са дали върху бъдещето на семейството, професионалната реализация, какво може да се поправи и как би продължил живота си?
Как следва да се определя жизненият стандарт, какви икономически показатели се включват в него, задължително ли се съобразяват и с какво процесуално средство се доказват, за да е ясно очертан и към кой момент - на образуване на делото, към датата на повдигане на обвинението, или към момента на влизане в сила на съответния акт по чл. 2 ЗОДОВ и в какво съотношение следва да е към глобално определеното обезщетение за незаконно обвинение?