чл. 235 ал. 5 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. […] (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение да изложи в мотивите на решението си всички, релевантни за спора, доказателства, както и доводите и възраженията на страните? (По иск срещу Софийски районен съд за обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от нарушаване на правото на дружеството-ищец на разглеждане и решаване в разумен срок на гражданско дело)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Компетентен ли е въззивният съд да разглежда искане за обезпечение на иска, подадено след приключване на съдебното дирене във въззивното производство?
Допустимо ли е разглеждане по същество на молба за обезпечение на иска, постъпила след крайния срок, определен в чл. 389 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съществува ли обезпечителна нужда от допускане на обезпечение на предявения осъдителен иск по реда на чл. 389 ГПК при специалната правна уредба на застрахователната дейност и гаранциите за изплащане на обезщетения? Явяват ли се достатъчни твърденията и доказателствата за ограничена дейност или отказ за доброволно плащане от страна на застрахователя, за да се приеме застрашен интересът на увреденото лице по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Вероятна нищожност и недопустимост и очевидна неправилност на решението?
Недопустимост и неправилност на решението- касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК?
Съдебният състав е следвало да се отведе от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ, чл. 14 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 23 ал. 3 ГПК, чл. 235 ал. 5 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 30 ал. 1 ГПК, чл. 32 т. 3 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
В хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ съдът доколко проверява правилността и допуснатата забава при извършване на всяко отделно процесуално действие и как оценява налице ли е забава при разглеждане на делото и колко е съществена тя?
Кои обстоятелства са от значение за определяне справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди при уважен иск по чл. 2б ЗОДОВ и следва ли в мотивите си да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допуснал ли е съществено процесуално нарушение съдът и ограничил ли е правото на защита на една от страните по делото, когато е произнесъл съдебното решение преди да изтече срокът, предоставен от същия съд за представяне на писмени защити от страните? Представлява ли това поведение на съда основание за съмнение в безпристрастното решаване на повдигнатия правен спор? Налице ли е сила на пресъдено нещо относно непредявения размер на обезщетение за деликт от разрушаване на чужда сграда при влязло в сила неприсъствено протоколно решение по частичен иск, по което е присъдено в полза на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди без да е установен механизмът на извършване на деянието и без да е установено състоянието на разрушената сграда към момента на разрушаването, както и годината на построяването й, и без да е изслушана експертиза за размера на причинените вреди на база състоянието на разрушената вещ? Налице ли е правопогасяващо възражение на ответника, което не е преклудирано за останалата непредявена част от вземането (обезщетението) извън предявения частичен иск, с което гражданският съд е длъжен да се съобрази, когато с влязло в сила решение на наказателен съд е разгледано разрушаването на същата чужда сграда и е установен по-малък размер на вредите от този, който вече е присъден на ищеца с неприсъствено решение по частичен иск? Длъжен ли е гражданският съд в този случай да приеме, че вземането за обезщетение е погасено с уважаването на частичния иск и да отхвърли предявения за разликата иск изцяло? Длъжен ли е гражданският съд да се съобрази с размера на установените вреди, когато е налице влязла в сила присъда на наказателен съд за престъпление, което включва в състава престъпен резултат и размер на причинените вреди? И по-конкретно задължително ли е за гражданския съд решение на наказателния съд и по отношение на размера на вредите, когато от наказателния съд с окончателно решение е разгледано повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 5, т. 5 НК (в действащата към 2008 г. редакция) за противоправно унищожаване на чужда недвижима вещ, от което са настъпили значителни вреди? Длъжен ли е гражданският съд, ако наказателният съд е установил определен размер на имуществените вреди (1917 лв.) и този размер на вредите е по-малък от вече присъдения с неприсъствено решение в полза на ищеца размер (5500 лв.) преди завеждане на настоящото дело, да отхвърли предявения иск за имуществени вреди като неоснователен и недоказан по размер изцяло? Длъжен ли е гражданският съд да се съобрази с всички установени от наказателния съд факти относно разрушената недвижима вещ с влязло в сила решение, като - нейното състояние, година на построяване, строителни книжа (търпимост) и др., които са от значение за определяне на размера на вредите? Длъжен ли е съдът да назначи СТЕ и оценителна експертиза, като изрично укаже на експерта за състоянието на сградата, за годината на нейното построяване и за други значими за определяне на цената на погиналата вещ да се ръководи от установеното с влязлото в сила решение на наказателен съд относно същата сграда? Когато гражданското дело е спряно до приключване на наказателното дело, длъжен ли е гражданският съд да приеме решението на наказателния съд и да присъедини приключилото наказателно дело към гражданското дело? Явява ли се влязлото в сила решение на наказателния съд ново доказателство, което гражданският съд трябва да вземе предвид по отношение на всички установени факти и обстоятелства за унищожената вещ и размера на вредите, съгласно чл. 300 ГПК? Задължително ли е това, особено в случаите, в които има предходно неприсъствено решение по частичен иск за обезщетение от деликт върху същия обект, в което обаче липсват установени факти за състоянието на разрушената вещ, годината на нейното построяване и експертно заключение за размера на вредите? В случай че гражданският съд присъедини изцяло наказателното дело към гражданското дело, може ли и длъжен ли е да ползва при своите изводи и анализ приетите от наказателния съд експертизи, които съдът е кредитирал в наказателното решение относно размера на причинените вреди, след като наказателното решение е задължително за гражданския съд? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и да изложи конкретни мотиви при определяне на неимуществените вреди? Длъжен ли е да вземе предвид специалното занятие на ищеца при преценка на претендираните неимуществени вреди, когато подробно и аргументирано са оспорени от ответника? Длъжен ли е да изложи конкретни мотиви за определяне размера на неимуществените вреди? Очевидно неправилно ли е решението, когато въззивният съд е отказал да присъедини към делото приключило наказателно дело, което съгласно чл. 300 ГПК е задължително за него? Очевидно неправилно ли е решението на въззивния съд, когато е потвърдил без мотиви размера на вредите от деликт, определен от първоинстанционния съд, който без да изложи мотиви приема размера на вредите, посочен от СТЕ, при хипотезата, че разрушената сграда е построена през 1950 г., след като задължителното за гражданския съд решение по наказателно дело установява, че сградата е построена през 1923 г., а ищецът невярно е декларирал, че е построена през 1950 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кой момент започва да тече едномесечният срок по чл. 248 ГПК за допълване или изменение на окончателен съдебен акт в частта за разноските – от датата на подписване на решението от съдебния състав или от датата на обявяването му в регистъра на съдебните актове?
Процесуално допустима ли е молбата по чл. 248 ГПК, когато е подадена в рамките на едномесечния срок, считано от датата на обявяване на съдебния акт в регистъра?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Притежава ли съдът реални знания за да сравнява търговски марки и да преценява наличие на нарушение
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Възможно и допустимо ли е в случая Окръжен съд - Ловеч, да приложи служебно изтекла придобивна давност в полза на Г. Ю., при положение, че същата не е владяла и ползвала този имот, за който се е снабдила с нотариален акт №46/23 г. и не се е позовала на изтекла давност, тъй като такава няма, предвид времето на смъртта на баща ѝ В. А. - 2020 г.?
Процесуално нарушение ли е в случая, без да се анализират приложените писмени доказатества - двете нотариални производства да се формира извод, който не отговаря на действителната фактическа обстановка?
Подобни съдебни актове не нарушават ли правата на страните и не са ли в противоречие със задължението на съда по чл. 7 ГПК?
Кога могат да се придобият реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, чрез правни сделки или по давност?
Процесуално нарушение ли е, че в о. с. з. на 16.07.2024 г. се обявява дата на постановяване на решението 16.08.2024 г., а то е постановено на 24.09.2024 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, при създаване на вътрешното си убеждение при решаването на спора да обсъди и процесуалното поведение на неучастващата по иска по чл. 2б ЗОДОВ страна по предходното производство, за което е заведен иска по чл. 2б ЗОДОВ, като се изследва и посочи в мотивите на решението по чл. 2б ЗОДОВ поведението й в хода на производството, както и въздействието над него на съдебните инстанции ответници по иска по чл. 2б ЗОДОВ, за да се изследва в пълнота въпроса дали ищеца или ответниците по иска по чл. 2б ЗОДОВ са способствали и са причина за забавянето на производството и за приключването му извън разумния срок?
Допустимо ли е и/или следва ли съдът сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, при формирането си на критерия за разглеждането на делото в „разумен срок” по конкретно производство, ведно с индивидуалния подход за разглеждане на същото производство, което с приоритет, да се ползва, в качеството на допълнителен критерий или времеви ориентир, със сравнителен материал – справка от системата за дела – за средната продължителност на същите по вид съдебни производства през съответния период, засягащ този по иска по чл. 2б ЗОДОВ?
Допустимо ли е и/или следва ли ответник по иска по чл. 2б ЗОДОВ да възразява липса на отговорност за гледането на производство извън „разумен срок” поради обявено „извънредно положение /в случая поради Ковид-19 пандемия/, когато производството преди датата на обявяване на „извънредното положение е било обявено за решаване, а съответно срокът за постановяване на решението е изтекъл преди този период /в случая е изтекъл два месеца преди обявяването на „извънредното положение?
В „разумен срок” ли е разглеждането на производство по чл. 250 ГПК за допълване на решение, ако същото е продължило три години и половина /в случая в периода 10.01.2019 г. - 02.06.2022 г. /?
Следва ли съдът сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ да е обвързан с мотивите и диспозитива на влезлия в сила съдебен акт в производството, по което се разглежда критерия за произнасяне в „разумен срок” или не е обвързан и може да се ползва със собствен необвързан и дори обратен на влязлото в сила решение поглед по същината на събраните доказателства и обсъжда същите, включително в случая – от показанията на разпитан по делото свидетел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 109 ЗС, чл. 131 ГПК, чл. 235 ал. 5 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 86 ЗЗД, чл. 9 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.