чл. 235 ал. 5 ГПК

Допуснал ли е съществено процесуално нарушение съдът и ограничил ли е правото на защита на една от страните по делото, когато е произнесъл съдебното решение преди да изтече срокът, предоставен от същия съд за представяне на писмени защити от страните? Представлява ли това поведение на съда основание за съмнение в безпристрастното решаване на повдигнатия правен спор? Налице ли е сила на пресъдено нещо относно непредявения размер на обезщетение за деликт от разрушаване на чужда сграда при влязло в сила неприсъствено протоколно решение по частичен иск, по което е присъдено в полза на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди без да е установен механизмът на извършване на деянието и без да е установено състоянието на разрушената сграда към момента на разрушаването, както и годината на построяването й, и без да е изслушана експертиза за размера на причинените вреди на база състоянието на разрушената вещ? Налице ли е правопогасяващо възражение на ответника, което не е преклудирано за останалата непредявена част от вземането (обезщетението) извън предявения частичен иск, с което гражданският съд е длъжен да се съобрази, когато с влязло в сила решение на наказателен съд е разгледано разрушаването на същата чужда сграда и е установен по-малък размер на вредите от този, който вече е присъден на ищеца с неприсъствено решение по частичен иск? Длъжен ли е гражданският съд в този случай да приеме, че вземането за обезщетение е погасено с уважаването на частичния иск и да отхвърли предявения за разликата иск изцяло? Длъжен ли е гражданският съд да се съобрази с размера на установените вреди, когато е налице влязла в сила присъда на наказателен съд за престъпление, което включва в състава престъпен резултат и размер на причинените вреди? И по-конкретно задължително ли е за гражданския съд решение на наказателния съд и по отношение на размера на вредите, когато от наказателния съд с окончателно решение е разгледано повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 5, т. 5 НК (в действащата към 2008 г. редакция) за противоправно унищожаване на чужда недвижима вещ, от което са настъпили значителни вреди? Длъжен ли е гражданският съд, ако наказателният съд е установил определен размер на имуществените вреди (1917 лв.) и този размер на вредите е по-малък от вече присъдения с неприсъствено решение в полза на ищеца размер (5500 лв.) преди завеждане на настоящото дело, да отхвърли предявения иск за имуществени вреди като неоснователен и недоказан по размер изцяло? Длъжен ли е гражданският съд да се съобрази с всички установени от наказателния съд факти относно разрушената недвижима вещ с влязло в сила решение, като - нейното състояние, година на построяване, строителни книжа (търпимост) и др., които са от значение за определяне на размера на вредите? Длъжен ли е съдът да назначи СТЕ и оценителна експертиза, като изрично укаже на експерта за състоянието на сградата, за годината на нейното построяване и за други значими за определяне на цената на погиналата вещ да се ръководи от установеното с влязлото в сила решение на наказателен съд относно същата сграда? Когато гражданското дело е спряно до приключване на наказателното дело, длъжен ли е гражданският съд да приеме решението на наказателния съд и да присъедини приключилото наказателно дело към гражданското дело? Явява ли се влязлото в сила решение на наказателния съд ново доказателство, което гражданският съд трябва да вземе предвид по отношение на всички установени факти и обстоятелства за унищожената вещ и размера на вредите, съгласно чл. 300 ГПК? Задължително ли е това, особено в случаите, в които има предходно неприсъствено решение по частичен иск за обезщетение от деликт върху същия обект, в което обаче липсват установени факти за състоянието на разрушената вещ, годината на нейното построяване и експертно заключение за размера на вредите? В случай че гражданският съд присъедини изцяло наказателното дело към гражданското дело, може ли и длъжен ли е да ползва при своите изводи и анализ приетите от наказателния съд експертизи, които съдът е кредитирал в наказателното решение относно размера на причинените вреди, след като наказателното решение е задължително за гражданския съд? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и да изложи конкретни мотиви при определяне на неимуществените вреди? Длъжен ли е да вземе предвид специалното занятие на ищеца при преценка на претендираните неимуществени вреди, когато подробно и аргументирано са оспорени от ответника? Длъжен ли е да изложи конкретни мотиви за определяне размера на неимуществените вреди? Очевидно неправилно ли е решението, когато въззивният съд е отказал да присъедини към делото приключило наказателно дело, което съгласно чл. 300 ГПК е задължително за него? Очевидно неправилно ли е решението на въззивния съд, когато е потвърдил без мотиви размера на вредите от деликт, определен от първоинстанционния съд, който без да изложи мотиви приема размера на вредите, посочен от СТЕ, при хипотезата, че разрушената сграда е построена през 1950 г., след като задължителното за гражданския съд решение по наказателно дело установява, че сградата е построена през 1923 г., а ищецът невярно е декларирал, че е построена през 1950 г.