чл. 9 ГПК

Ограничението за присъждане на разноски само за един адвокат по чл. 78, ал. 1 ГПК следва ли да се прилага и при процесуално представителство по чл. 78, ал. 3 ГПК?
Допустимо ли е присъждане на разноски за повече от един адвокат, когато процесуалното представителство се осъществява от сдружение на адвокати по смисъла на чл. 52, ал. 1 ЗАдв?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Геника Михайлова

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 9 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Облигационно право

Следва ли второинстанционният съд, с оглед задълженията на съда по чл. 12 ГПК, да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл. 235, ал. 2 ГПК и да постанови решението си върху приетите за установени от него факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото? Относно приложението на чл. 20 ЗЗД и задължението при тълкуване на договорна клауза да не се подменя съдържанието на изявената воля с предполагаема такава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Въззивно производство | Граждански процес | Доказване | Трудово право

Решение №/..2026 по дело №/2025

Дължи ли въззивният съд обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните по делото, включително и на представените от ответника по иска доказателства и възражения срещу доказателствата и твърденията на ищеца, съгласно основните принципи на процесуалния закон – чл. 9 и 10 ГПК и относимите към тях разпоредби? (По иск на основание чл. 262 КТ)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Иванова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Мария Иванова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 10 ГПК, чл. 143 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 КТ, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 86 ЗЗД, чл. 9 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Когато делото е прекратено поради отказ от иска, основан на промяна в извънсъдебното поведение на ответника след предявяването му, длъжен ли е съдът при извършване на преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение да съобрази обема на предоставената адвокатска защита към момента на определението по чл. 233 ГПК?
В случай, че ответникът е възразил, че не е давал повод за завеждане на иска, длъжен ли е съдът при прекратяване на производството поради отказ от иска да извърши преценка дали ответникът е дал повод за завеждане на делото въз основа на всички относими доказателства и възражения на страните, включително, когато същите са допуснати, но не са събрани?
Допустимо ли е присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК при неизяснена фактическа обстановка относно поведението на ответника и наличието на повод за завеждане на иска и без обсъждане на релевантните възражения?
В случай, че съдът счита за достатъчно основание за даден повод за завеждане на иска самият факт на прехвърлителна сделка от ответника – длъжен, как се гарантира принципът на състезателно начало (чл. 8, ал. 1 ГПК), на равнопоставеност на страните (чл. 9 ГПК) и на установяване на истината (чл. 10 ГПК)?
Какви са критериите за преценка за наличие на повод за завеждане на иска при предявен иск по чл. 135 ЗЗД, изпълнение на задължението на ответника в хода на процеса и направен отказ от иска?
Защитава ли ответникът – приобретател самостоятелни права в процеса по заведен иск по чл. 135 ЗЗД? Ако се приеме, че ответникът – прехвърлител, който е изпълнил задължението в хода на процеса, по презумпция е дал повод за завеждане на иска, прилага ли се такава презумпция и за ответника – приобретател? Ако ответникът – прехвърлител по иск по чл. 135 ЗЗД погаси процесното задължение, по повод на което е заведен искът, какви средства за защита има ответникът – приобретател по отношение на разноските и може ли той самостоятелно да защити правата си при положение, че не е дал повод и за прекратяване на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №/..2026 по дело №/2026

Налице ли е основание въззивният съд да приеме, че касационната жалба е подадена след изтичане на срока по чл. 283 ГПК само въз основа на служебно събрани данни от куриерската услуга, без съвкупна преценка на всички доказателства?
Дължи ли съдът по чл. 285, ал. 1 ГПК уведомяване на страната и предоставяне на възможност за отстраняване на противоречията относно момента на подаване на жалбата, преди да се произнесе по срочността на касационната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Невин Шакирова

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 275 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 285 ал. 1 ГПК, чл. 62 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 7 ал. 1 ГПК, чл. 9 ГПК

Тълкувателно решение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Допустимост

Допустимо ли е третото лице-помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Нотариални производства

докладвано от съдия Анна Баева, съдия Камелия Маринова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Относно задължението на въззивния съд да обсъди и разгледа в решението си всички доводи на страните и относимите към тях доказателства от значение за решението по делото поотделно и в тяхната съвкупност?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност, за да установи правно релевантния основен факт като при преценката да съобрази житейските, логическите и опитните привила?
Пълното доказване може да ли да бъде осъществено и чрез косвени доказателства, които следва да бъдат обсъдени от съд?
Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между бивши съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства?
Задължително ли е за да бъде уважена претенция за подобрения в недвижим имот, извършването на същите да бъде задължително доказвано и с писмени доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Гергана Никова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 127 ал. 2 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 23 ал. 1 СК, чл. 23 ал. 2 СК, чл. 23 СК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ал. 2 СК, чл. 9 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Вещно право

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Ирина Петрова

Определения по чл. 248 ГПК

чл. 218 ГПК, чл. 219 ГПК, чл. 223 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 36 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 78 ал. 10 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 9 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2025

Граждански процес | Допустимост | Непозволено увреждане | Облигационно право

Доколкото нередовността е свързана с процесуално действие по подаване на исковата молба и същата нередовност е отстранима съгласно чл. 101 ГПК и пред касационната инстанция, следва въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК за проверка неговата допустимост. Исковата молба следва да се остави без движение, като на ищеца се укаже да представи официално заверени доказателства за представителната власт към 21.05.2021 г. на лицата, подписали за упълномощител пълномощно от 21.05.2021 г., което официално заверено извлечение от съответния регистър да е снабдено и с удостоверение „Апостил“ съгласно чл. 3 и 4 Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /Х. конвенция от 1961 г./.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Кристияна Генковска

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Искането по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК може да има за предмет само заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Служебно произнасяне по съответствието между направените разноски и фактическата и правна сложност на делото е изключено, тъй като нормата изисква изрично сезиране /т. 3 Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело №6/2012 год., ОСГТК/. Това искане е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото – по реда и в срока по чл. 248 ГПК. То трябва да бъде направено от страната най-късно до приключване на съдебното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните следва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък за същите – чл. 80 ГПК /но само ако страната е имала възможност да се запознае с претендираните от насрещната страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях/.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв /редакция преди изменението с ДВ, бр. 17/2026 год./ изрично сочи, че съдът определя възнаграждението на осъществилия безплатно процесуално представителство адвокат. Съдът не обвързан както от претендирания от адвоката размер на адвокатското възнаграждение, така и от минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в приетата в приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация на адвокатите в Република България, Наредба №1 от 09.07.2004 год. – с оглед решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22. Следователно в случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв насрещната страна не разполага с възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но това не изключва правото й да оспори определения от съда размер на възнаграждението за безплатно процесуално представителство по реда на чл. 248 ГПК – в този смисъл определение №645 от 13.10.2014 год. на ВКС по ч. т. дело №2133/2014 год., II т. о., ТК, определение №4221/21.12.2023 год. на ВКС по гр. дело №72/2023 год., IV г. о., ГК, определение №2936 от 12.11.2024 год. на ВКС по ч. т. дело №2097/2024 год., I т. о., ТК, определение №191/21.01.2025 год. на ВКС по ч. т. дело №2688/2024 год., ІІ т. о., ТК, определение №2604 от 09.09.2025 год. на ВКС по ч. т. дело №2313/2024 год., II т. о., ТК, определение №2660 от 17.09.2025 год. на ВКС по ч. т. дело №1790/2025 год., II т. о., ТК, определение №871/23.03.2026 год. на ВКС по ч. т. дело №2318/2025 год., II т. о., ТК и др.
Настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай не се констатира вероятност обжалваното въззивно определение да е недопустимо, тъй като същото е постановено при надлежно упражнено от ищеца право на частна жалба срещу твърдения от него порочен първоинстанционнен акт, постановен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, за който изрично е предвидено, че подлежи на обжалване – чл. 248, ал. 3 ГПК. В тези предметни предели е и произнасянето на въззивния съд.
За пълнота трябва да се отбележи, че касаторът не е повдигнал правен въпрос, свързан с критериите за определяне от съда на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 ЗАдв, а несъгласието му с конкретно определения размер на това възнаграждение е довод за неправилност на обжалвания съдебен акт, относим към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да бъдат преценявани в производството по селектиране на частната касационна жалба.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.