1/ Следва ли чл. 2, б. б Директива 93/13/Е. и т. 17 Директива 2011/83/ЕС да се тълкува по отношение понятието „потребител” в смисъл, че включва в това определение физическо лице, което сключва договор за банков ипотечен кредит, когато в целта на договора е посочено, че служи за ремонт и реконструкция на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, когато този ремонт и реконструкция не е свързан с търговската дейност на едноличния търговец на съответното физическо лице и то е единствено гарант по ипотеката? Може ли такъв договор да се счита като договор с двойна цел по смисъла на чл. 17 Директива 2011/83/ЕС?; 2/ Длъжен ли е националният съд да изследва всички обстоятелства, свързани с целта на договора за банков кредит, в случаите когато е сключен от физическо лице, а едноличният търговец на съответното физическо лице е гарант по ипотеката, обезпечаваща кредита?; 3/ Длъжен ли е националният съд да следи за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и чл. 146 Закона за защита на потребителите и Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори?