Движима вещ
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Движима вещ” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
1. При определяне на основанията и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2 ЗОДОВ задължен ли е въззивният съд да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, както и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди?
2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
В случаите, когато след уважен изцяло, поради изтекла погасителна давност, отрицателен установителен иск по реда чл. 439 ГПК, предявен от длъжника като частичен, е предявен последващ иск по чл. 439 ГПК за съдебна защита за разликата /остатъка/ от задължението на длъжника, основан на същите факти, приложимо ли е разрешението по т. 2 Тълкувателно решение №3/22.04.2019 г. по тълк. д. №3/2016 г. на ОСГТК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какви са последиците от разваляне на договор за доставка и монтаж по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, когато едната страна е върнала получената сума, а насрещната страна не е доказала пълна доставка на вещите?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като ги съпостави едно с друго и съпостави установените факти от всяко едно доказателство с останалите и посочи ясно кои от фактите приема за установени и въз основа на кои доказателства, съответно кои обстоятелства приема за неустановени?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?
За доказателствената сила на мотивите на съдебните решения и има ли тя задължителен характер за съдилищата?
Може ли да бъде предмет на осъдителен иск за предаване движима вещ, описана с родови белези, които не позволяват същата да бъде отграничена от всички останали от същия вид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 12 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 57 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Разполага ли кредиторът с вземания за разноски за съхранение и пазене на ремонтирана движима вещ, с възможност да защити и реализира привилегията си на предпочтително удовлетворение на вземанията за тези разноски, произтичаща от упражненото право на задържане по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ, в рамките на индивидуално принудително изпълнение, инициирано от същия този кредитор, когато собственикът на вещта не е предявил иск за нейното връщане и поради това възражението за право на задържане не може да бъде релевирано по съдебен ред?
Необходимо ли е съдебно признание на правото на задържане, за да се реализира привилегията на предпочтително удовлетворение по чл. 136, т. 4 ЗЗД (да се приложи от съдебния изпълнител) в рамките на индивидуално принудително изпълнение за тези вземания срещу собственика на вещта?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?
Допустимо ли е правото на задържане да бъде предявено като самостоятелен иск, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск за защита на вземанията за разноски по ремонт, съхранение и охрана на движима вещ, предявени срещу собственика й?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, свързани с предмета на доказването и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка?
Съществува ли вземане в полза на първоначалния кредитор спрямо длъжника, в случай че последният не е уведомен за цесията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи? (По искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 11 ЗН, чл. 162 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 41 ал. 2 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 441 ал. 1 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 468 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 485 ГПК, чл. 494 ал. 2 ГПК, чл. 494 ал. 2 изр. 3 ГПК, чл. 50 ал. 4 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
1. „Какви са приложимите, съгласно българското законодателство, доказателствени средства за доказване на обстоятелството, че не е осъществено прехвърляне на движими вещи /в конкретния случай зърно/, предвид консенсуалния характер на договора за продажба?”; 2. „Следва ли купувачът да заплати предварително продажната цена, за да му бъде доставена продавана стока?”; 3. „Непредставянето на изискуеми документи от страна на продавач по договор за продажба основание ли е купувачът да откаже да заплати продажната цена по него?” (по този въпрос се твърди противоречие с определение №50012/21.02.2024 г. на ВКС по т. д. №1968/2022 г., II т. о.); 4. „Наличието на подписван приемо-предавателен протокол, представляващ диспозитивен частен документ, задължително ли материализира предаване на стоката, описана в него - при липса на други доказателства за това?”; 5. „Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит доказват ли по несъмнен начин предаването на стоката или доказват единствено възникването на облигационното отношение по фактурираните сделки?”; 6. „Какво е доказателственото значение на счетоводните записвания и на фактурата като документ?” (твърди се противоречие с решение №71/08.09.2014 г. на ВКС по т. д. №1598/2013 г., II т. о.; решение №96/26.11.2009 г. на ВКС по т. д. №380/2009 г., I т. о.; решение №30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. №416/2010 г., I т. о.; решение №211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №1120/2010 г., II т. о.; решение №46/06.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №60140/2016 г., I г. о. и решение №42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №593/2009 г., II т. о.); 7. „Извършването на частично плащане от страна на купувач по договор и неплащането на останалата продажна цена може ли да е индиция за неизпълнение на договорни задължения от страна на продавача?”; 8. „Следва ли съдът да установи действителното съдържание на договорното отношение между страните, прилагайки критериите, приложими при тълкуване на договорите в съответствие с предвиденото в чл. 20 ЗЗД?”; 9. „Следва ли съдът да установи кои документи биха доказали задължението за плащане на извършените доставки; с какви документи може да се установи възникването на задължение на купувача да плати възнаграждение; начина на доказване на извършената доставка?”; 10. „След като един търговец е неизправна страна по договор, може ли същият да търси заплащане на продажната цена по същия?”; 11. „В случай че между търговци се потвърдят задължения, произтичащи от договор за продажба, това следва ли да се тълкува в смисъл, че продажбата е осъществена или следва съдът да направи задълбочен анализ дали договорът е изпълнен и от двете страни?”; 12. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши допълнително изследване на въпроса за документална обоснованост на превоза на стоките - като косвено доказателство, оборващо реално извършване на доставката?”; 13. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и представени доказателства на страните, както и да изложи в решението си мотиви, когато някое доказателство се възприема за недостоверно?”; 14. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните?”; 15. „Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства, или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги пресъздаде погрешно, или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?”; 16. „Следва ли въззивният съд да формира изводите си едва след обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като изложи мотиви по кои доказателства преценката на първоинстанционния съд е правилна или неправилна?”; 17. „Неплащането на продажната цена от купувача представлява ли индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане?”; 18. „Длъжен ли е съдът да се произнесе точно по наведените с исковата молба обстоятелства и в рамките на това, което е навел като възражение по фактите и правото ответникът, или е свободен да преценява основателността на иска без да съблюдава предмета на спорните въпроси, които страните са поставили за разрешаване пред него?” и 19. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въпроси във въззивната жалба въз основа на доказаните съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и доклада по делото?”
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 327 ал. 1 ТЗ, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Как се определя, съгласно чл. 68 ЗЗД, местоизпълнението на натуралното плащане при договора за аренда на земеделска земя?
По коя хипотеза на чл. 95 ЗЗД – първата или втората, аренодадателят изпада в забава като кредитор по вземането за натурално арендно плащане?
При възражение за забава на кредитора по натуралното арендно плащане, ответникът/арендаторът носи ли тежестта да доказва, че е извършил действията по чл. 97, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че след прекратяване на СИО на Р. и М. Д. през 1980 г., при действието на СК от 1968 г. /отм./, останалата в наследство от Р. П. Д. 1/2 идеална част от делбения недвижим имот е преминала не само към наследникът му и негов син П. Р. П., но и към преживялата съпруга М. Д.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Дали преценката му почива на действително установените по делото факти, в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.