всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 59 ЗЗД

Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Наличието на кумулативните предпоставки за възникване на валидно заемно правоотношение между търговско дружество и физическо лице – постигне на съгласие в писмена форма и реално предаване на заемните средства – не следва ли да се извежда преди всичко от съдържанието на писмения акт за сделката и от фактическите действия на страните (плащане), а не от счетоводното отразяване при заемополучателя?;
Може ли заемното правоотношение да се приеме за възникнало и доказано при неточно и неправилно счетоводно отразяване на получените в заем суми при заемополучателя – търговско дружество?;
Може ли да се приеме, че липсва заем, когато в годишните финансови отчети на дружеството – заемател не е посочено конкретно вземане към дадено лице, но по делото са налице писмени доказателства, включително договори и банкови преводи, от които ясно личи реално предоставяне на заемните суми с уговорка за връщане?;
Обуславя ли непълното или неправилно счетоводно отразяване на предоставен заем (напр. липса на начислени лихви) недействителност или несъществуване на заемно правоотношение или представлява единствено нередово водене на счетоводството на заемополучателя, без отражение върху валидността на самата сделка?;
Длъжен ли е съдът, при преценка на основателността на иска за вземания по заемно правоотношение и на редовността на воденото от ответника счетоводство, да вземе предвид предходното противоправно и незаконосъобразно поведение на ответника, изразяващо се в укриване/изопачаване на информация, отказ за съдействие, неизпълнение на договорни и законови задължения, включително опит да се ликвидира дружеството - длъжник, без да са налице предпоставките за това, когато то е установено в предходни съдебни производства между същите страни със сила на пресъдено нещо?;
Следва ли съдът при оценка на доказателствата да придава по-ниска доказателствена стойност на обясненията и твърденията на страна, за която е доказано предходно недобросъвестно, шиканьозно или противоречиво процесуално поведение, и в каква степен това може да бъде отразено при формиране на вътрешното убеждение на съда по чл. 235 ГПК?;
Може ли съдът да игнорира установено в предходни производства недобросъвестно процесуално поведение на ответника (напр. укриване на документи, подаване на неистински данни пред органи/съд), когато преценява дали възраженията му за несъществуване на вземането или за липса на заем са достоверни и съответстват на обективните доказателства по делото?;
Задължен ли е съдът да обсъди всички наведени доводи и възражения и да формира решението си въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност, а не чрез избирателно възприемане на твърдения?;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

За извършване на преценка относно това дали след първоначалното оставяне на исковата молба по обратните искове на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД от първоинстанционния съд без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности, същите са или не са отстранени от ищеца по нея до приключване на делото в инстанциите по същество, съответно – относно допустимостта или вероятната недопустимост на въззивното решение в тази му част.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е касационно обжалване по граждански дела, когато цената на всеки от субективно съединените искове е под 5000 лв.?
Противоречи ли на Конституцията разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, която ограничава касационното обжалване въз основа на цената на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

дали процесните подобрения, чието възстановяване се търси, са извършени за сметка на имуществото на ищците; 12) следва ли в производството по иск за неоснователно обогатяване ищецът да докаже своето обедняване и причинната му връзка с обогатяването на ответника; 13) достатъчно ли е ищецът да установи, че ответникът се е обогатил, или трябва да установи за чия сметка е това обогатяване; 14) длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантните за изхода на спора факти; 15) процесуално нарушение ли е непълното и едностранно обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда; 16) може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства; 17) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора; 18) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска; 19) длъжен ли е въззивният съд да изложи точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли да се постави идентичност между понятието „технологична територия“ и „успешно реализирано мероприятие, за който се твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?
Фактът на самото включване на имот в „технологична територия“ дали е достатъчен за да се приеме, че съществува реализирано мероприятие като част от комплексно застрояване при липсващо допълващо застрояване като алеи, подземни комуникации и други, които биха обусловили функционална зависимост?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При извършване на преценка за допустимост на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК кога се счита, че страната е участвала производството по издаване на акт, след като той е издаден от друг орган?
Ако страната е пропуснала срока да обжалва законосъобразността на административния акт, то това пречка ли е да се позове на чл. 17, ал. 2 ГПК?
Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт или това е служебно правомощие на съда, след като страната твърди незаконосъобразност на административния акт?
Допустимо ли е безвъзмездно предоставяне на държавни и общински имоти под каквато и да е форма на лица, извън кръга на изрично посочените в специалните закони и в частност на търговско дружество за упражняваната от него търговска дейност?
Допустимо ли е административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК да замести липсващото съгласие на собственика на поземления имот да предостави безвъзмездно ползване върху него, след като собственикът не е участвал в административното производство?
Допустимо ли е посредством административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, да бъдат дерогирани разпоредбите на ЗОС и ЗДС, забраняващи безвъзмездно предоставяне на общински и държавни имоти на лица, извън посочените в закона, като по този начин лицето се снабди с „правно основание за безвъзмездно разполагане на обекти“?
Допустимо ли е да се предостави безвъзмездно недвижим имот държавна или общинска собственост, без да се спазят нормативните актове - ЗОС, ЗДС, актовете по прилагането им и без участието на компетентните органи - областен управител, общински съвет, кмет?
Ако административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК е единственото основание, даващо право на лицето да ползва държавен имот, то липсата на изрично определена в разрешението цена препятства ли възможността да се търси обезщетение за осъщественото ползване?
Допустимо ли е съдът да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК когато страната, на която се противопоставя административния акт, не е участвала в административното производство по издаването му, нито в това по обжалването му, но има право да оспорва неговата законосъобразност?
Може ли гражданският съд да упражни правомощията си по чл. 17, ал. 2 ГПК когато административният акт е единственото основание за отхвърляне на иска и върху него не е осъществен пряк съдебен контрол за законосъобразност?
Допустимо ли е съдът да прави инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, ако страната не е направила изрично искане, но своевременно е оспорила правото на ответника, произтичащо от административния акт - противоречие с Решение №235 от 17.04.2024 г. по гр. д. №2314/2023 г. на І г. о. и решение №29/29.05.2017 г. по гр. д.. №3394/2016 г. на ІІ г. о.?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните, фактите на които се основават и доказателствата за тях, когато тези възражения са допустими, относими и определят изхода на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за размера на пазарния наем, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и необоснованост на фактическите изводи; когато отказва събиране на доказателства длъжен ли е въззивният съд да мотивира този отказ; противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК и с решение по гр. д. №2388/2021 г. на ІІІ г. о.?
Липсата на съгласие за ползване на имота от страна на собственика съставлява ли липса на основание за обогатяване, произтичащо от ползването му, по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - противоречие с Решение №677 от 05.11.201 г. по гр. д. №1822/2009 г. на ІІІг. о.?
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част предпоставено ли е от установяване на упражнявана от ответника фактическа власт върху спорната вещ?
Чия е тежестта при ревандикация да докаже, че ответникът упражнява фактическа власт?
За начинът, по който съдът преценява свидетелски показания?
За дейността на въззивната инстанция и задължението й за самостоятелна преценка на доказателствения материал, обсъждане доводите и възраженията на страните?
За критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собственик при съобразяване индивидуалните особености на имота: предназначение местоположение, начин на ползване?
Следва ли да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на правно основание за осъщественото ползване?
Следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД да се съобразят особеностите на ползвания обект?
Длъжен ли е съдът да мотивира своето решение като изложи мотиви за правните си заключения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е, след като по иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ВКС е приел за установено, че ответницата е доказала основанието, на което е получила сумата по предявения иск, въззивният съд да уважи същата претенция, но предявена по евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД?
Може ли иск по чл. 59 ЗЗД да бъде уважен, след като по същото фактическо основание искът по чл. 55 ЗЗД е окончателно отхвърлен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Приложимо ли е ТР №7/2020 г. от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. №7/2020 г. на ОСГТК на ВКС по отношение иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК?
Налице ли е необходимо другарство между взискател и купувач по публична продан при предявен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за прогласяването й за недействителна, и ако е налично такова, какъв е неговия вид - необходимо - задължително или необходимо - факултативно другарство?
При атакуване действителността на публична продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК от длъжник в изпълнителния процес, кои са пасивно легитимираните участници в процеса и обусловено ли е това от волята на ищеца и линията му на защита в процеса?
При предявени от длъжник в публичната продан отделни искове с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК, за прогласяване нейната недействителност, срещу взискател и купувач в проданта, при постановени съдебни актове на първа инстанция по делата, следва ли да се приеме, че всяка от страните е упражнила правото си на защита и следва ли процесите да продължат с конституираните по тях страни до окончателното им завършване с влязъл в сила съдебен акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли да се допусне увеличение на размера на иска и изменение на иска в производството по търговски спорове при невъзможност за подаване на допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК поради неизвършена процедура по размяна на книжа, породена от неподаване на отговор по исковата молба?
Налице ли е едновременно изменение на основанието и на петитума чрез добавяне на нови допълнителни СМР и увеличение на размера на исковата претенция по чл. 372 ГПК?
Допустимо ли е едновременно изменение на основанието и на петитума по чл. 372 ГПК?
Допустимо ли е при допълнително основание по чл. 372 ГПК чрез добавяне на нови допълнителни СМР да се направи увеличение на исковата претенция?
Налице ли е недопустимо изменение на иска чрез добавяне на нови допълнителни СМР или с оглед правната норма на чл. 372 ГПК се първоначалната искова молба евентуално измененение на исковата молба?
С увеличение на иска прави ли се изменение на петитума на исковата молба?
С добавянето на нови допълнителни СМР прави ли се изменение на петитума на исковата молба?
При едновременно изменение на основанието чрез добавяне на нови допълнителни СМР и увеличение на размера на иска, но без промяна на осъдителния петитум, налице ли е недопустимо изменение на иска?
Недопустимо ли е изменение на иска при промяна на основанието чрез добавяне на още допълнителни извършени СМР и увеличение на размера му?
Съставлява ли увеличението на размера на исковата претенция, което не е довело до промяна в предмета на искането, пречка за изменение и на увеличението на размера на предявения иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Никола Чомпалов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена на достъп и пренос през електроразпределителната мрежа?
Поддържането на резервни и регулиращи мощности за клиентите представлява ли обоснован икономически разход за дейността на ответното дружество, подлежащ на възстановяван чрез определените от КЕВР цени за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа?
Дали поставянето на средство за търговско измерване на консумирана електроенергия във формално несъответствие с техническите изисквания на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за недължимост на цена за мрежови услуги – достъп и пренос или в такива случаи съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя по договора?
При наличие на валидна облигационна връзка, т. е. при наличие на валиден и действащ договор допустимо ли е провеждане на иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо или чл. 59 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

123384 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела