чл. 129 ГПК
Проверка на исковата молба
Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
(2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
(3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.
(5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването.
(6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.
(7) При невнасяне на таксата по чл. 73, ал. 4, изречение трето се прилага чл. 77.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Няма изрично поставени правни въпроси в текста.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е по реда на поправка на ОФГ съдът да отменя правните последици на влязло в сила определение за прекратяване на производството спрямо конкретен ответник /в случая С. Р./, което не е било обжалвано от ищеца в законния срок?
Може ли нормата на чл. 247 ГПК да служи като правно основание за изменение на волята на съда, обективирана в диспозитива, след като срокът за обжалване на първоначалния акт е изтекъл и той е породил стабилитет на прекратяването?
Допустимо ли е правилото на чл. 247, ал. 1 ГПК, че поправка на ОФГ може да се извърши по всяко време, да служи за служебна отмяна на влязъл в сила преграждащ акт и за възобновяване на делото срещу изключена от процеса страна?
Представлява ли очевидна фактическа грешка подмяната в диспозитива на името на надлежна страна (жив ответник - С. Р.) с името на починало лице, ако първоначалният акт е бил резултат от преценката на съда за неизпълнени указания от ищеца?
Налице ли е ОФГ, ако замяната на името в диспозитива води до коренна промяна на правните последици - от окончателно прекратяване към възобновяване на производството?
Представлява ли промяна на волята на съда (а не ОФГ) замяната на името на ответник, който е един от наследниците, с името на общия наследодател, когато актът е мотивиран от неизпълнение на указания за представяне на удостоверение за наследници и конституиране на същите /в случая Ж. Р., освен С. Р. - ответник/ дъщеря има и други две дъщери/?
Може ли процедурата по чл. 247 ГПК да служи за саниране на процесуални пропуски на ищеца (неизпълнение на указания по чл. 129 ГПК) и за служебно възстановяване на преклудирани права за водене на делото?
Допустимо ли е съдът служебно да подменя страната в диспозитива, за да поправи собствените си пропуски по управление на делото, като по този начин нарушава принципа на равенство на страните?
Представлява ли съществено нарушение на чл. 247, ал. 2 ГПК постановяването на акт за поправка без съобщаване на проект на страните, когато с това се засягат придобити от тях процесуални права?
Допустимо ли е съдът да извърши поправка на ОФГ в закрито заседание, без да съобщи на страните и осигури правото на писмена защита на страната, по отношение на която поправката създава неблагоприятни правни последствия?
Налице ли е противоречие с ТР №1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато по реда на ОФГ съдът отстранява грешки, които са резултат на негови неправилни правни изводи или преценка на доказателствата?
Допустимо ли е чрез поправка по чл. 247 ГПК да се извършва подмяна на субектната страна, което съгласно практиката на ВКС надхвърля техническия характер на поправката?
Нарушава ли съдът принципа на десезиране, като ревизира акт, по който правораздавателната му власт е вече изчерпана спрямо конкретния субект?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са задълженията на първоинстанционния съд, в случай че констатира противоречие или неяснота между изложените в исковата молба твърдения и формулирания от ищеца петитум?
Длъжен ли е съдът да даде изрични и конкретни указания по чл. 129 ГПК, когато от исковата молба не може да се извлече по безспорен начин липсата на правен интерес или когато фактическите твърдения не са изяснени в необходимата степен, преди да пристъпи към прекратяване на производството на основание чл. 130 ГПК?
Длъжен ли е съдът да извърши служебна правна квалификация на предявения иск като положителен установителен за собственост, когато фактическите твърдения в исковата молба установяват персонална симулация по чл. 33, ал. 2 ЗЗД и ищецът се легитимира като действителен приобретател на прикритата сделка, независимо от конкретната формулировка на петитума?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е порочност на съдебния акт, когато решаващият състав се произнася по въпроси, без да отчете направените в частната жалба възражения и без да съобрази обективната невъзможност (отнето право на защита) те да бъдат релевирани пряко в производството по чл. 248 ГПК?
Налице ли е нарушение на процесуалните правила, когато първоинстанционният съд се е произнесъл със съдебен акт, без да изчака срока, даден на страната за отговор, като се съобрази с надлежното връчване на молба за иницииране на производство по чл. 248 ГПК на ответната страна и не е изчакал срока за отговор (становище)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Приложимо ли е ТР №7/2020 г. от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. №7/2020 г. на ОСГТК на ВКС по отношение иск с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК?
Налице ли е необходимо другарство между взискател и купувач по публична продан при предявен иск по чл. 496, ал. 3 ГПК за прогласяването й за недействителна, и ако е налично такова, какъв е неговия вид - необходимо - задължително или необходимо - факултативно другарство?
При атакуване действителността на публична продан по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК от длъжник в изпълнителния процес, кои са пасивно легитимираните участници в процеса и обусловено ли е това от волята на ищеца и линията му на защита в процеса?
При предявени от длъжник в публичната продан отделни искове с правно основание чл. 496, ал. 3 ГПК, за прогласяване нейната недействителност, срещу взискател и купувач в проданта, при постановени съдебни актове на първа инстанция по делата, следва ли да се приеме, че всяка от страните е упражнила правото си на защита и следва ли процесите да продължат с конституираните по тях страни до окончателното им завършване с влязъл в сила съдебен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли в производството по иск за установяване на непротивопоставимост между два арендни договора за един и същ имот, вписани в Службата по вписвания, да бъдат конституирани като ответници и арендодателите по по-късно вписания договор за аренда, наред с арендатора по този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на спора да извърши преценка на всички доказателства и да обсъди в мотивите към решението си всички доводи, твърдения и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Конституирането на нов взискател по образувано изпълнително дело поради частно правоприемство представлява ли изпълнително действие, годно да прекъсне давността на основание чл. 116, б. в ЗЗД? Обвързан ли е длъжникът от извършена цесия до нейното съобщаване по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД? Има ли обратно действие възприето в т. 3 ТР №2/04.07.2024 г. по т. д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция за изпълнителни дела, които са били прекратени по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК преди постановяване на това тълкуване на правната норма? От кой момент има действие и от кога следва да се прилага разрешението дадено в т. 3 ТР №2/04.07.2024 г. по т. д.№2/2023 г. на ОСГТК на ВКС? Как следва да се процедира по заварени изпълнителни дела, които са били перемирани и по които са постъпили молби от трети лица, които нямат процесуална легитимация на взискатели в изпълнителния процес преди постановяване на тълкувателно решение, с което се изоставя предходното тълкуване на правната норма? Длъжен ли е съдът да приложи автоматично последното по време тълкувателно решение, без предходните такива да са били обявени за изгубили действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно допустимостта на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договор за посреднически услуги, поради измама.
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да се счита, че неуведоменият длъжник по едно изпълнително дело е участник в същото? Ако се счете, че е участник, то кои законови разпоредби защитават правата му? Може ли налагането на запор на закрити банкови сметки да се счита за извършване на изпълнителни действия, годно да прекъсне давността? Подаването на молба до ЧСИ за налагане на запор на банкова сметка на длъжник без никакви реквизити (номер на сметка, невнасяне на такси и разноски, неналагане на запор и неизвършване на никакви изпълнителни действия) представлява ли валидно основание, годно да прекъсне давността? Образуването на второ изпълнително дело по същия изпълнителен лист при друг ЧСИ след повече от 5 години от образуването на първото изпълнително дело, представлява ли извършване на действия по принудително изпълнение и прекъсва ли давността? Ако това е така, до колко пъти кредиторът има правото да образува нови изпълнителни дела? Длъжен ли е сезираният съд да изиска и приложи първоначалното изпълнително дело, по чието разглеждане се претендира изтекла давност или е в правомощията му да преценява това само въз основа на второто изпълнително дело? И ако давността е изтекла още при разглеждане на първото дело, в правото си ли е кредиторът да завежда друго изпълнително дело при друг съдебен изпълнител? Вторият съдебен изпълнител длъжен ли е да изследва въпроса за изтеклата давност при образуването на новото дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светла Цачева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.