1. Отговаря ли управителят на едно ООД лично за действията си като управител, с които непозволено уврежда трети лица, различни от дружеството, или по отношение на тези трети лица управителят е орган на дружеството и отговорност може да се носи само и единствено от самото дружество; 2. Отговорността на управителя към дружеството по чл. 145 ТЗ изключва ли носенето на лична отговорност на управителя за извършени от него противоправни и увреждащи действия по общия ред спрямо трети лица /чл. 45, ал. 1 ЗЗД и сл./; Какво е съотношението между двата вида отговорност – чл. 45 ЗЗД и чл. 145 ТЗ; 3. За действията, извършени от физическото лице – управител от името на дружеството има ли третото увредено лице правно основание /и какво/ да предяви пряк иск срещу физическото лице – управител или то има правно основание да предяви иск само срещу дружеството; Възможно ли е едно юридическо лице да носи деликтна отговорност, без да е налице физическо лице – делинквент; Управителят – физическо лице има ли пълен имунитет срещу носене на гражданска отговорност спрямо трети лица за действията, извършени от него при или по повод управлението на повереното му дружество; 4. Противоправно ли е „поемането” на дружествен дял на изключен съдружник в ООД без с решението на ОС за поемане да бъдат уредени имуществените отношения по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ и без поемането да бъде отразено в капитала на дружеството; 5. Има ли право съдружникът в ООД, който е изключен незаконосъобразно от дружеството /установено с влязло в сила решение по чл. 74 ТЗ/ без уреждане на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ и без да може да бъде възстановен поради последващо преобразуване, да иска компенсация за стойността на дружествените си дялове; Срещу кого и на какво правно основание може да предяви иск незаконосъобразно изключеният; 6. Какъв е правният ред за защита на незаконосъобразно изключен съдружник от решения на ОС, последващи изключването му, които са взети преди изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ за обжалване на решението на ОС за изключване; 7. Длъжен ли е съдът да обсъди и да се произнесе по същество по предявен иск, като изложи собствени мотиви по обстоятелствата, на които се основава искът, да обоснове правните си изводи по съществото на спора и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК.