чл. 263 ал. 1 ГПК
Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба
Чл. 263. (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 – 4 , чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 .
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди от кой момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, търсена като връщане на даденото по договор на отпаднало правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При определяне конкретната степен /процент/ на съпричиняване при деликт, подлежи ли на анализ и съпоставка поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?
Длъжен ли е съдът да търси „справедлив и точен паричен еквивалент" на търпените морални вреди, или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий, като без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви определи обезщетение, което е значително по-високо от определеното по сходни случаи?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?
Следва ли да се допуска обезщетението /поради неговата прекомерност/ да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя /за баланс между вреди и обезщетение/ и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба?
Съдът задължен ли е при формиране на правните изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения и противоречиво възприети факти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е въззивният съд да се позове в мотивите на решението си на изводите на първоинстанционния съд, без самостоятелно да разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, при положение, че в мотивите на същото решение обосновава противопоставими мотиви на изводите на първоинстанционният съд?
Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че въззивния съд без да обсъди събраните по делото доказателства се позове на изводите на първоинстанционния съд, който е развил изцяло противоположни мотиви?
При положение, че в мотивите на въззивния съд е посочено, че кредитополучателят дължи заплащането на лихви и главница съгласно погасителния план, като плащанията са преустановени на 07.03.2017 г., т. е. почти 3 години преди депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК, може ли да се позове на изводите на първоинстанционния съд, че не е настъпил обективният факт на неплащане от страна на длъжника?
При положение, че е обжалвано цялото съдебно решение, може ли въззивният съд да приеме, че пред него не е поставен за разглеждане въпросът за това дали кредитът е бил обявен надлежно за предсрочно изискуем, тъй като няма доводи в тази връзка в жалбата?
Допустимо ли е съдът да се позове на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и да постанови нищожност на клаузата за наказателна лихва /т. 11 от договора за кредит/ без да прецени дали същата излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна?
При условие, че съдът е приел, че уговореният лихвен процент за наказателна лихва е необосновано висок, съдът следва ли да приложи императивната разпоредба на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и обезщетението да се редуцира до размера на законната лихва?
Следва ли да се приеме, че наказателната лихва е необосновано висока, при положение, че Закон за потребителския кредит /ЗПК/ /обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г. до 11.05.2010 г./, Закон за потребителския кредит /ЗПК/ /обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ и Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ /обн., ДВ, бр. 59/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./ не са приложими по отношение на процесния договор за банков кредит, сключен на 12.09.2007 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 110 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 162 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 2 ТЗ, чл. 35 ЗБНБ, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ал. 2 ТЗ, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор относно възражението за допринасяне на вредоносния резултат от пострадалото лице? Кои са критериите и как се отразяват на определените размери на обезщетението за ищеца при прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор? Необходима ли е задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните следва ли да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането? Длъжен ли е въззивният съд да извърши съвкупна преценка на всички приети по делото доказателства, въз основа на които да формира собствените си фактически и правни изводи, като обсъди всички наведени относими доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е разширително прилагане по аналогия на разпоредителната част на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК към обекти и обстоятелства, които не са включени изрично в предмета на същия?
При наличие на правна уредба, която предоставя на частноправен субект правото да определи с индивидуален административен акт цените, приложими в отношенията му с други частноправни субекти, как се определя цената за услуги, които не са изрично посочени в издадения административен акт - чрез пролагане по аналогия на административно определени цени на други сходни услуги или по гражданскоправен ред - с главно и пълно доказване на цената, която обичайно се плаща за услуга от същия вид и качество?
Допустимо ли е задължение за заплащане на летищна такса да се обосновава чрез експертна преценка за икономическо сходство между различни инфраструктурни обекти при липса на индивидуален административен акт, който изрично да определя таксата за съответния обект?
Длъжен ли е въззивният съд да се признесе по спорния предмет, като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически изводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд да съобрази и обсъди всички събрани доказателства по делото, за да постанови своя краен съдебен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?
Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест при възражение на една от страните по договора, че същата не е владеела езика, на който е сключен договорът?
Нищожен ли е на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД договорът, подписан от страна, невладееща езика на договора, ако последният не е бил преведен на страната?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 12 ГПК, чл. 138 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 7 ал. 3 ГПК, чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ал. 2 ЗСВ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Неиндивидуализирането на банкова сметка в завещателно разпореждане води ли до порок във волята на завещателя, респективно до недействителност на завещателното му разпореждане? Колко и какви са задължителните и достатъчни белези, необходими за индивидуализиране на банкова сметка в завещателно разпореждане? Как следва да се тълкува волята на завещателя по отношение на неиндивидуализирана банкова сметка в случай, че останалите имущества, предмет на завещателно разпореждане са индивидуализирано чрез характерни белези в достатъчна степен, че да бъдат обективно определяеми? Посочването единствено на наименованието на търговската банка, с която завещателят е сключил договор за откриване и обслужване на банкова сметка, достатъчно ли е за индивидуализиране на банкова сметка, предмет на завещателно разпореждане? Порочно ли е решението на въззивния съд, в мотивите на което не са обсъдени доказателства от значение изясняване на предмета на делото? Порочно ли е решението на въззивния съд, който, подвеждайки под нормата на чл. 172 ГПК гласни доказателствени средства, не ги третира с но-ниска доказателствена стойност, а въобще не ги взема предвид при постановяване на крайния си акт, без да аргументира защо не ги кредитира? Порочно ли е решение на въззивния съд, в което не е коментирано доказателство, което е събрано по надлежния ред в производството и има значение за решаването на правния спор по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, когато отменя решението на първоинстанционния съд? (Установителен иск по установено на основание чл. 30 Закона за лова и опазване на дивеча)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относно приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, в съответствие със задължителните указания на ППВС №4/1968 г. и в частност относно задължението на съда за мотивиране на оценъчния си извод за определяне на справедлив размер на обезщетението.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.