чл. 45 ал. 1 ЗЗД
Непозволено увреждане
Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 380 КЗ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 496 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 66 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е представянето на нови писмени доказателства в производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато те са съществували, но не са били известни и достъпни за страната по време на първоначалното производство?
Могат ли такива нови доказателства да бъдат основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, ако не установяват факти, релевантни за основния спор и не биха довели до различни фактически и правни изводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните и да посочи защо игнорира едни и кредитира други?
За възможността съдът да формира извод за наличие на конкретен факт без очертаване на връзка с доказателства по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Приложима ли нормата на чл. 27, ал. 2 ГПК относно правосубектен ответник – юридическо лице на бюджетна издръжка /СБАЛЛС/, чийто ръководител – директора на СБАЛЛС, не е разпоредител с бюджет? Юридическо лице чийто ръководител не е разпоредител с бюджет има ли процесуална правоспособност да участва в дела като ответник по искове? При неприложимост на чл. 27, ал. 2 ГПК спрямо правосубектен ответник – юридическо лице, чийто ръководител не е разпоредител с бюджет, следва ли да се конституира по делото ответник със собствен бюджет, т. е. ответник, чийто ръководител е разпоредител с бюджет и по какъв ред се определя ответника с бюджет при неприложимост на чл. 27, ал. 2 ГПК? Правомощията и задълженията на ГД „ИН“ да финансира СБАЛЛС, организира и контролира дейността й, уредени в чл. 5 Правилника за дейността на лечебните заведения към Министерство на правосъдието, респ. в чл. 7 Правилника за прилагане на ЗИНЗС, както и правомощията на директора на ГД „ИН“ да назначава служители за изпълнение на дейността на СБАЛЛС /включително директора на болницата/, определят ли статут на ГД „ИН“ на висшестоящо учреждение с бюджет“ по чл. 27, ал. 2 ГПК?; Ако юридическо лице – ответник без собствен бюджет /СБАЛЛС/ се ръководи от физическо лице /директор/, което физическо лице се назначава и е от щатна длъжност в юридическо лице – учреждение /ГД „ИН“/, което финансира първото /СБАЛЛС/, кое от тези две юридически лица отговаря на чл. 49 ЗЗД за бездействия на въпросното физическо лице – ръководител /директор на СБАЛЛС/?; Ако лечебното заведение е финансирано изцяло или основно с държавни средства, представлява ли държавно учреждение по смисъла на чл. 27, ал. 2 ГПК? Ако страна по съдебен спор не е държавно учреждение и няма свой бюджет, но е създадено и финансирано от държавата юридическо лице, трябва ли по делото да се конституира ответник с бюджет вместо същата тази страна без бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдът, в случаите когато ищецът не е поискал назначаването на експертиза за установяване на евентуална липса на безопасност на съоръжението / съединени няколко греди над плитка вода/, да замества такава експертиза със собствената си субективна преценка, особено при положение, че съоръжението не противоречи на никакви нормативни изисквания?
Допустимо ли е при преценката за безопасност на едно съоръжение, което не противоречи на нормативните изисквания за безопасност, съдът да формира собствена субективна преценка за опасност, без да е налице специализирана експертиза по делото и може ли такава субективна преценка да бъде решаваща за изводите на съда относно наличието на противоправно поведение при изграждането му?
Следва ли при преценката за противоправност на едно съоръжение, което не противоречи на нормативните изисквания за безопасност, съдът да формира собствена субективна оценка за опасност, без да е налице специализирана експертиза и може ли такава субективна преценка да бъде решаваща за изводите на съда относно наличието на противоправност?
При липса на нарушени нормативни изисквания или стандарти за безопасност – при липса на регламентирани технически стандарти или изисквания към типа препятствия при подобен формат, може ли да се говори за противоправност само поради наличието на инцидент, предвид че процесната конструкция не е нестабилна или не съдържа скрита опасност, а е очевидна – няколко трупи, които участникът вижда и може да прецени?
Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието“справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и какво е значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди?
При наличие на субективна, индивидуална преценка за риск и обстоятелството, че участникът е влязъл на терена с пълно съзнание за потенциални опасности, пропадането между две трупи приема ли се за резултат от пропуск или небрежност от страна на организатора?
Рисковото поведение на участника, предприето от него доброволно / носене на двойно повече товар от останалите участници/, може ли да се вмени във вина на организатора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
По уважен частичен иск за парично вземане, ползващо се със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право и при предявен в друг исков процес иск за защита на вземането за разликата до пълния предявен размер, произтичащ от същото право, какви обстоятелства могат да бъдат установявани в производството и по отношение на кои факти е недопустимо да се спори?
При съобразяване с ТР №1/2022 г. по тълк. д. №1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, обвързан ли е съдът в производството по предявен последващ иск след постановяване на положително съдебно решение по частичен иск от общия размер на справедливото обезщетение, определен в мотивите по влязлото в сила решение, или може да определи нов размер?
Актуални ли са примерните критерии, дадени с ППВС №4/1968 г. и следва ли същите да бъдат допълнени с нови такива като: общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото; обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането; самото осъждане на причинителя на вредата или на този, който носи отговорност, което води до морално обезщетение, наред с паричното? При определяне на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт, съдът следва ли да се ръководи от размерите на присъжданите от съда обезщетения в аналогични случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика-ППВС №4/1968 г.? По поставените въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие с решение №151 от 12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г. на ВКС, второ т. о., решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г. на ВКС, първо т. о., решение №124 от 11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г., на ВКС, второ т. о. и решение №88/09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, второ т. о.
Нарушен ли е принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и задължителната съдебна практика - ППВС №4/1968 г. при липса на извършено от съда адекватно съпоставяне на търпените морални вреди от получените телесни повреди, в резултат на пътен инцидент с необходимото и еквивалентно на същите обезщетение?
Длъжен ли е съдът да търси онзи точен паричен еквивалент всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения на търпените морални вреди или е достатъчно да се търси някакво компенсиране, както е направено в обжалваното решение? Сочи се противоречие с решение №124/11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г., на ВКС, второ т. о. и решение №88/09.07.2012 г. по т. д. №1015/2011 г. на ВКС, второ т. о.
Длъжен ли е въззивния съд да установи истинността на фактическите твърдения на страните чрез самостоятелна преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия?
Несъответствието на фактическите изводи на съда, както и на правните изводи, така и на установените по делото доказателства и факти представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, с приложение на относимата и приложима правна норма, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението? (По иск за неимуществени вреди - болки, страдания, унижения, уронване на престижа и разстройване на здравето, вследствие на излъчено по Нова телевизия предаване “Ничия земя“)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 10 ал. 1 т. 4 ЗРТ, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 17 ал. 2 ЗРТ, чл. 266 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 39 ал. 2 КРБ, чл. 39 КРБ, чл. 4 ал. 2 ЗРТ, чл. 41 КРБ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 57 ал. 2 КРБ, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи? (По искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 11 ЗН, чл. 162 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 41 ал. 2 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 441 ал. 1 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 468 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 485 ГПК, чл. 494 ал. 2 ГПК, чл. 494 ал. 2 изр. 3 ГПК, чл. 50 ал. 4 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.