1. „Пред кой съд – административния или гражданския, следва да бъде предявен искът по чл. 2в ЗОДОВ към ответник - общински орган за нарушение на чл. 1 Протокол №1 от КЗПЧОС – право на собственост, чрез извършено с имот разпореждане-замяна с трето лице, в полза на общинския орган при висяща пред него процедура по подлежащо на възстановяване по реституционен закон правото на собственост на наследници върху имота?“; 2. „От кой съд – граждански или административен, следва да бъде допуснат за разглеждане искът по чл. 2в ЗОДОВ, когато ответник е административен орган, но искът не касае вреди от конкретен отменен от ответника административен акт срещу ищеца, а разпореждането му – замяна, с подлежащия на реституция имот?“ и 3. „ При положение, че ВКС вече има създадена съдебна практика, и произнасяне, относно това, че съгласно ЗОДОВ, на допускане и разглеждане от граждански съд подлежат всички искове по ЗОДОВ, които не третират изрично отменени административни актове - подлежащи на разглеждане от административният съд, то не следва ли по-нисшите съдилища, напр. СГС, да познават тази практика и да съобразяват служебно актовете си с нея?“. По поставените въпроси не се разкрива общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото в обжалваното определение не се съдържа произнасяне по тях. Въззивният съд, както и първоинстанционният съд преди него са приели, че с оглед заявеното от ищеца в исковата молба и уточняващите молби, предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а не чл. 2в ЗОДОВ, каквото е настояването на жалбоподателя. Доколкото по въпросите не се разкрива общото основание за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъждат бланкетно посочените и поддържани от жалбоподателя допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че правната квалификацията се извършва служебно от съда, като при приемане на иска за разглеждане, съдът пред когото делото е висящо не е обвързан от сочената от ищеца квалификация на претендираните в исковата молба права. Съгласно чл. 2в ЗОДОВ в сила от 02.12.2019 г., когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. Съгласно чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ, когато искът по ал. 1е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. В случая се претендира обезщетение от извършени от Столична община и Община Район Банкя незаконосъобразни действия, във връзка с проведена административна процедура по възстановяване правото на собственост по подаденото от бащата на ищеца заявление за имот във вилна зона „Банкя“, в следствие на което е отказано възстановяването. Твърденията и доводите на ищеца сочат на твърдяно от него нарушение на чл. 1 Протокол №1 КЗПЧОС, относно защитата на собствеността, уредено и в чл. 17 ХОПЕС, а предвид разпоредбите на чл. 52, т. 3 от ХОПЕС и чл. 6, пар. 3 ДФЕС, са и част от правото на Европейския съюз, в този смисъл е и приетото в определение №174/08.02.2023 г. по гр. д. №281/2023 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС. С оглед посоченото, претенция за вреди от нарушаване правото на ЕС следва да се разгледа от компетентния административен съд. Предвид изложеното касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато.