всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 147 ГПК

Нови факти и обстоятелства
Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат:
1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно;
2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, когато е налице отсъствие, непълнота или неточност на дадените на страните указания, както и неправилно разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти? (По искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При липса на подписано допълнително споразумение /анекс/ дължи ли се на изпълнителя заплащане на допълнително извършени СМР по договор за строителство, когато е установено тяхното реално извършване, приемане и експлоатиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата промени, които съществено променят по-големия имот, а именно образуването на два нови поземлени имота с нови идентификатори;
Следва ли съдът да обсъди всички възможни варианти и законови способи за извършване на делбата, вкл. тези посочени от страните;
Изключението визирано ВКС за изнасяне на имот на публична продан, поради което е и изключение, с приоритет ли е пред способа за заплащане с пари на дялове и възлагане на цял имот на един съделител;
Може ли съгласието на съделители /да останат в съсобственост/ да бъде мълчаливо, т. е. да не се изисква изрично писмено тяхно съгласие, още повече че въпреки указанията на съда за становище по иска, те не са изразили такова, за да бъде възможно приемането от съда за валидно на желанието им за оставянето им в съсобственост;
Създава ли правна несигурност противоречаща на правото на ЕС и на правовата държава решение на първоинстанционен съдия, отменящо дефакто решението на друг първоинстанционен съдия от същия ранг и съд и води ли това до недопустимост на решенията на първоинстанпионния и на въззивния съд потвърдил го;
Следва ли да се даде превес на способ за извършване на делба, при който в резултат на натрупаните разноски съделителите ще бъдат осъдени да заплатят многократно повече за дела си отколкото биха получили по друг способ, при който получават дела си в пари. Справедливо ли е това за тях и постига ли целите на закона всеки съделител да получи максимално близо до стойността на дела си /след приспадане на разноските/, след като в резултат на разноски не само че реално не получава нищо, а е осъден да плати разноски някому /такси на съда или на друг съделител/;
Налице ли е дискриминация в изолирани решения на ВКС по отношение на всички съделители, в които решения не се допуска групиране по колена ако има трето лице в съсобствеността, а не само наследници.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички представени и неоспорени доказателства? Допустимо ли е съдът да обоснове решението си единствено на твърдения на ответника и на представени от него писмени доказателства, които са направени и представени по делото след приключване на двойната размяна на документи по търговски спорове и след настъпване на преклузията по чл. 370 ГПК и чл. 373 ГПК? В производства, насочени към попълване на масата на несъстоятелността, синдикът, конституиран като задължителен съищец, представлява ли „трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и направени от него оспорвания относно достоверност на датите на частни документи следва ли да се опровергават от страната, която ги е представила по правилата на този текст? Допустимо ли е съдът да обосновава решението си въз основа на писмено доказателство, което не е представено в оригинал според хипотезата на чл. 183, ал. 1 ГПК? Допустимо ли е въззивният съд служебно да се произнася относно частична нищожност на сделка, когато се касае за нищожност, обоснована от привидност на сделка, без никоя от страните да е въвела такова възражение или твърдение в отговора на исковата молба и в същия срок не е представила доказателства в тази насока? Допустимо ли е съдът да се произнася относно частична симулация на договор, когато не са въведени такива твърдения от страните и съдът с доклада си не е уведомил страните, че ще се произнесе по този въпрос служебно? Представлява ли оспореният предварителен договор начало на писмено доказателство за наличие на симулация и достатъчен ли е да се установи безспорно наличието й?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли целият обект на потребление на клиента да е неправомерно присъединен по смисъла на пар. 1, т. 13 ДР ПИКЕЕ, за да е приложима нормата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, или същата намира приложение и при установено неправомерно присъединяване на част от вече правомерно присъединен обект на потребление?
Следва ли експертизата да бъде обсъдена наред с всички доказателства по делото и съдът да изложи мотиви защо възприема, или не възприема заключението й?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как следва да се прилага принципът па справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди в хипотеза па предявен пряк иск срещу застрахователя? – противоречие с решение №32/15.03.2021 г. по т. д. №30/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №376/18.06.2024 г. по гр. д. №3748/2023 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №50061/08.03.2024 г. по т. д. №1494/2022 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Трябва ли съдът да определи и посочи какъв според него е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД преди да наложи редукцията по чл. 51, ал. 2 ЗЗД? – противоречие с решение №63/08.07.2019 г. по т. д. №2013/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №190/26.07.2013 г. по гр. д. №20/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №191/18.03.2010 г. по гр. д. №824/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №211/29.03.2010 г. по гр. д. №719/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение №577/29.2010 г. по гр. д. №1741/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о.
При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от съда следва ли възражението за съпричиняване да е доказано по безспорен начин от ответника? – противоречие с решение №47/05.06.2019 г. по т. д. №504/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о.
До кой момент от производството може да се прави възражение за съпричиняване и допустимо ли е съдът да редуцира размера на обезщетението, ако такова възражение не е направено с отговора по чл. 131 ГПК или при условията на чл. 147 ГПК? – противоречие с решение №45/15.04.2009 г. по т. д. №525/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №206/12.03.2010 г. по т. д. №35/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №58/29.04.2011 г. по т. д. №623/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №341/15.11.2013 г. по т. д. №540/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №134/18.11.2020 г. по т. д. 1422/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД да извърши конкретна, съвкупна и мотивирана преценка на всички релевантни обстоятелства – вид и тежест на уврежданията, интензитет и продължителност на болките и страданията, възраст, отражение върху личния и професионалния живот, икономическите условия към датата на деликта – и да обоснове връзката им с присъдения размер?
По какви критерии съдът преценява дали присъденият размер е достатъчен да репарира неимуществените вреди, без да надхвърля репаративната функция и без да води до неоснователно обогатяване?
Допустимо ли е икономическите показатели към датата на деликта /минимална и средна работна заплата, покупателна способност/ да бъдат използвани като ориентир при преценката на справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?
Как следва да се определя релевантният период, който да бъде съобразен при оценката на болките и страданията – периодът на лечение и възстановяване към датата на увреждането, или и последващи икономически процеси?
При установено съпричиняване на вредоносния резултат длъжен ли е съдът да намали обезщетението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съразмерно на приноса на пострадалия и да мотивира процента на съпричиняването?
Какъв е характерът на методиката по чл. 493а КЗ – има ли тя ориентировъчен и уеднаквяващ характер, въвежда ли обективни икономически фактори, които съдът следва да обсъди при преценката за справедлив размер по чл. 52 ЗЗД?
Допустимо ли е присъждането на законна лихва за продължителен период да превърне обезщетението от репаративно в санкционно, без съдът да обсъди пропорционалността на общия резултат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е и при какви условия в производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 ЗОДОВ ищецът да измени обстоятелствената част на първоначалната искова молба като въведе нововъзникнали факти и обстоятелства, от значение за разрешаване предмета на делото?
Представлява ли изменение на предмета на делото въвеждането на новонастъпили обстоятелства по продължило и след възобновяване наказателно преследване над ищеца? Следва ли съдът да приеме новонастъпилите фактически обстоятелства, следва ли да допусне доказателства и доказателствени средства за тях? Надлежно ли е събирането им и следва ли да бъдат оценявани всички поотделно и в съвкупност с представените с първоначалната искова молба? Въз основа на тях следва ли да се постанови решение, разрешаващо спора или се касае до ненадлежни такива?
Длъжен ли е съдът, който е допуснал и събрал доказателства за нововъзникналите обстоятелства, в обем по-голям от заявените и за период, различен от първоначалния иск, да не ги обсъжда и да не ги съобрази при разрешаване на правния спор? Допустимо и правилно ли е въззивният съд да не зачита нововъзникналите обстоятелства и да ги елиминира като се произнесе само въз основа на тези, твърдени по първоначалната искова молба?
По отношение на неизрично заявени претенции за нарушаване правото по КЗПЧОС, но наведени доводи и фактически твърдения като очевидно нарушаване правото на разумен срок за разглеждане и решаване на делото, право на честен и справедлив процес, длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и по тях при съвкупната си оценка на всички и в пълен размер претърпени неимуществени вреди?
В кои случаи и за кои нарушения по КПЧОС следва да се предяви отделен и нарочен иск или отделна претенция? Ако е отделна претенция в производството по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за нов правопораждащ факт ли се касае и следва ли да се предяви нов иск за нея - нарушаване на правото на справедлив и честен процес в разумен срок?
При новозаявени и нововъзникнали обстоятелства, вкл. нови правопораждащи факти, и при несъстояло се първо съдебно заседание, решаващият съд има ли задължение да постанови нов доклад или допълни вече постановения? Ако не е сторил това, но ясно и категорично с действията си е демонстрирал, че се е съобразил с тях, има ли допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и пречка ли е това нарушение за решаване на спора по същество от въззивния съд?
Основание ли е настъпването на абсолютната погасителна за наказателното преследване давност за ангажиране обезпечителната отговорност на прокуратурата и от кой момент? Извършените действия по преследването след изтичане на давността имат ли значение и относимост към преценката за незаконна наказателна репресия? Могат ли да бъдат включени към глобалното определеното обезщетение?
Задължително ли е искът за обезщетение от незаконно преследване при новонастъпили обстоятелства, след спиране и възобновяването му, както е в случая, да се разделя на искове като иск за нарушаване правото на разумен срок, иск за справедлив и честен процес, иск за непредявено обвинение, без узнаване и упражняване право на защита в процеса, иск за незаконно преследване след настъпила погасителна давност и при преквалификация на деянието от най-тежко наказуемо в леко такова?
Длъжен ли е съдът да установи новонастъпилите обстоятелства, макар и невъведени в претенция, и съобразно задължението си за пълно установяване на всички вреди, понесени от пострадалия от незаконно преследване, да ги приеме при изграждане на вътрешното си убеждение?
Пречка ли е разясняването на ищеца в даден момент от производството за упражняването на правата му и развитието на процеса предвид служебното начало, особеностите в развитието на наказателното производство, зависимостта от неговия ход, за изхода на гражданскоправния спор? Спазени ли са сьдопроизводствените правила за провеждане на първо съдебно заседание при подадена молба за съществено изменение на обстоятелства, свързани със заведения иск и неуважаване на искането за спиране на същото? Длъжен ли е решаващият съд, предвид етапите в развитието на наказателния процес, да изготви нов доклад, съобразно който да продължи разглеждането на иска, да изясни на страните какви доказателства да ангажират и какви мерки да предприемат, за да защитят правата си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Упражнявала ли е ищцата фактическа власт с белезите на владение, годно да я направи собственик на процесния имот?
Длъжен ли е въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; доводите и възраженията на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован?
Длъжен ли е съдът, при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

12344 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела