Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1) длъжен ли е съдът при постановяване на съдебния акт да разгледа и обсъди събраните по делото и приложените към частната жалба относими доказателства, както и наведените от страната относими доводи, аргументи и възражения, изложени в жалбата; 2) налице ли е субективен идентитет когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо не са едни и същи лица – страните в производството; 3) налице ли е обективен идентитет по смисъла на чл. 126 ГПК когато посочените факти, от които произтича претенцията, не са идентични и искането не е на същото основание; 4) приложим ли е чл. 126 ГПК ако по-рано заведеното производство се явява преюдициално спрямо по-късно заведеното такова; и 5) при претенции за вреди, предявени в две отделни производства, и твърдения, че едни и същи действия на държавен орган могат да представляват различна по вид дейност и да покриват състава както на отговорността за вреди по ЗОДОВ, така и на отговорността за вреди по ЗЗД, налице ли е основание за прекратяване на по-късно образуваното дело или същото следва да се спре докато по-рано образуваното такова приключи с влязъл в сила съдебен акт, с който да се реши въпросът относно характера на действията и дейността на държавния орган в конкретния случай. Дружеството-касатор навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като поддържа, че с обжалваното определение въззивният съд се произнесъл по тези процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: по първия въпрос – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) №[aam show="subscriber" hide="visitor,pending"]6/2017 от 15.01.2019 [/aam][aam hide="all" show="visitor,pending"]******[/aam]г. на ОСГТК и определение №123/19.03.2018 г. по ч. гр. д. №668/2018 г. на III-то гр. отд.; по втория въпрос – в противоречие с определение №142/17.07.2018 г. по ч. гр. д. №2365/2018 г. на II-ро гр. отд., определение №386/27.06.2014 г. по ч. гр. д. №3857/2014 г. на I-во гр. отд. и определение №115/13.02.2015 г. по ч. гр. д. №4466/2014 г. на IV-то гр. отд.; по третия въпрос – в противоречие с определение №114/16.03.2012 г. по ч. гр. д. №1/2012 г. на II-ро гр. отд., определение №357/24.07.2013 г. по ч. гр. д. №3981/2013 г. на I-во гр. отд., определение №160/23.03.2016 г. по ч. търг. д. №46/2016 г. на II-ро търг. отд. и определение №314/12.07.2019 г. по ч. търг. д. №752/2019 г. на I-во търг. отд.; по четвъртия и петия въпрос – в противоречие с решение №471/16.01.2012 г. по гр. д. №1522/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и определение №1611/14.06.2023 г. по ч. гр. д. №2174/2023 г. на III-то гр. отд. По отношение на последните два въпроса, при условията на евентуалност жалбоподателят навежда и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като излага съображения тези два въпроса да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето, във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК, като поддържа и доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение.