чл. 201 ГПК

Как следва да се формира вътрешното убеждение на съда и този процес подчинен ли е на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено?
Когато при формиране на вътрешното си убеждение съдът не е спазил логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава ли постановеното решение поради необоснованост?
Как следва да се кредитира съдебната експертиза и преценява нейната обоснованост и доказателствена сила с оглед изискването на чл. 202 ГПК? Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, трябва ли да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото и длъжен ли е съдът да възприеме заключението на вещо лице при решаване на даден въпрос, за които са необходими специални знания, без да извърши анализ на доказателствата, в съответствие с които да оцени правилността на заключението? При наличие на няколко заключения длъжен ли е съдът да обсъди всички и да извърши сравнителен анализ или може да избере произволно заключение или част от него, с което да обоснове целените изводи? Може ли съдът да постановява решението си въз основа на предположения или то е необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка па доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение?
Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда на установените по делото доказателства и факти предполага ли грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда, т. е. нарушаване на логическите правила при вземане на решението, поради което като следствие изводите не почиват на обективно установените факти и законът не е приложен според точния му смисъл, с оглед разясненията, дадени с ТР №1/2001 г.? Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото?
При възникване на опасност за движението за водач на МПС от неправомерно поведение на друг участник в движението, освобождава ли се правомерно движещият се водач от задължение да предприеме действия за предотвратяване на ПТП или неправомерното поведение на един участник в движението освобождава останалите участници да предприемат мерки за предотвратяване на ПТП? Следва ли водачът, респ. застрахователят да носи отговорност, когато той не с длъжен да очаква възникването на опасност, която е породена от неправомерното поведение на други участници в движението? Носи ли отговорност всеки един, който има участие с настъпването на транспортно произшествие и нарушението на правилата за движение на един участник освобождава ли останалите водачи на моторните превозни средства да не вземат мерки за безопасност, когато възприемат неправомерното движение? При възникнала/предвидима опасност задължен ли е водачът по чл. 20, ал. 2 ЗДвП да реагира за избягване на произшествието чрез намаляване на скоростта и аварийно спиране? Длъжен ли е да избере такава скорост на движение, която да му позволи реакция на възникнала опасност, проявяваща признаци в значително по-ранен момент? Относно приложението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и задълженията на водача за предотвратяване на ПТП при наличие на пешеходец на главен път - в непосредствена близост до границата на пътя и насочен към него (освен намерение за пресичане нищо друго не може да обоснове това негово положение)?
Предвид установената в гражданското право презумпция относно вината (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), до доказване на противното счита ли се, че вредата е била предвидима и предотвратима при полагане на дължимата грижа и длъжна ли е страната, която оспорва гражданската отговорност на делинквента, да докаже наличието на случайно събитие при условията на пълно и главно доказване?
По аргумент от чл. 201 ГПК заключението на вещото лице трябва ли да е пълно, ясно и мотивирано, без вътрешни противоречия, каквито приетото последно такова, въз основа на което е постановено решението, не е като извода въз основа на анализа на изчисленията не съответства на самите изчисления, дадени в табличен вид - видно от стр. 45 на заключението (в таблицата е направено изчисление, че ударът е предотвратим със скорост на движение на пешеходеца, съответна на спокойно бягане в долната граница, а после има извод, че при всички хипотези на спокойно бягане е непредотвратим, който очевидно не е верен?)