чл. 135 ал. 1 ЗЗД
Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
за знанието по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД на ответниците „Доби Ел“ ЕООД и „Юрпиън Дивелопмънт“ ЕАД за увреждането на ищцата съдът е изложил съображения, че знанието за увреждане може да се доказва с всички доказателствени средства, като е допустимо да става и с косвени доказателства, когато те, обсъдени поотделно и в съвкупност, водят до обоснован и категоричен извод за наличието му. Поради характера на отношенията и обичайно преследваната със сделката цел да се злепоставят интересите на кредитора в немалко случаи преки доказателства за знанието не съществуват и пряко, пълно и главно доказване е невъзможно. Съдът е подложил на анализ установените по делото факти, като е приел, че с първата от процесните две сделки първият ответник на 30.10.2020 г. срещу цена в размер на 800 000 лв. се е разпоредил с правото си на собственост върху бившата ЖП-гара Поморие - поземлен имот с площ 32 051 кв. м. и сгради, с обща данъчна оценка 816 041,20 лв. Този имот ответникът “Макс Селект” ЕООД е придобил с договор за продажба през 2007 г. срещу цена в размер на 27 540 000 лв. с вкл. ДДС, тоест 13 години след придобиването на имота - без да е променян по някакъв начин и без данни за извлечени от него ползи – той е продаден за цена, равна на 2,9 % от покупната цена през 2007 г. Посочил е, че първата от атакуваните сделки е станала на 30.10.2020 г. - след като длъжникът е узнал за намерението на кредитора да предяви иск за вземането си, видно от подадената от длъжника молба от 23.10.2020 г. за отмяна на осн. чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК на допуснатото обезпечение на бъдещия иск на кредитора, а втората сделка е сключена 16 дни след първата. Като е констатирал, че цената и по двете сделки е в един и същи размер - 800 000 лв., съдът е отбелязал обстоятелството, че липсват твърдения на страните и съответни доказателства, които да обясняват причините, мотивирали ответника “Доби Ел” ЕООД да придобие имота срещу заплащане на сумата 800 000 лв. с вкл. ДДС, което е съпроводено с допълнителни разноски по прехвърлянето - общо 27 019,40 лв., след което само 16 дни по-късно да го продаде за същата цена. Въззивният съд е подчертал и обстоятелството, че цената по първата сделка е платена чрез прихващане на задължението на купувача за цената срещу задължение на продавача към купувача, което е било придобито от купувача по силата на договор за продажба на вземане от 10.07.2020 г., с който “Пиргосплод АД е продало на “Доби Ел” ЕООД свое вземане от “Макс Селект” ЕООД в размер на 800 000 лв., представляващо част от вземане по заем в общ размер от 3 378 700 €. Цената на вземането от 800 000 лв. по този договор за цесия е в размер на 200 000 лв. Посочил е, че договорът за цесия няма достоверна дата и не може да се противопостави на ищцата, поради което не може да се приеме за доказано по делото, че е сключен на 10.07.2020 г., докато според неоспореното заключение по ССЕ, назначена във въззивното производство, цената по цесията е платена на два пъти: първа вноска от 40 000 лв. на 30.10.2020 г., т. е. в деня на първата сделка, и втора вноска от 160 000 лв. на 16.11.2020 г., т. е. в деня на втората сделка и след като цесионерът “Доби Ел” ЕООД е получил част от цената по втората процесна сделка. Посочил е също, че цедентът по договора за цесия и продавачът по първата сделка (първият ответник) са свързани лица, доколкото едноличният собственик на капитала на първия ответник “Макс Селект” ЕООД е изпълнителен директор на цедента “Пиргосплод АД. По-нататък съдът е съобразил, че цената по втората сделка (800 000 лв. с вкл. ДДС), която съгласно условията на договора за продажба е следвало да бъде платена най-късно до 31.08.2021 г., и към настоящия момент не е платена изцяло – доколкото купувачът “Юрпиън Дивелопмънт” АД на 13.11.2020 г. е платил част от цената - 300 000 лв., на 11.10.2021 г. (почти година по-късно) и след уговорения краен срок е платена сумата 133 399,16 лв., а дължими остават 366 600,84 лв. В обобщение е посочил, че като краен резултат от трите сделки за “Доби Ел” ЕООД е налице загуба в размер на 40 000 лв., платена част от цената по договора за цесия, и 27 019,40 лв., разноски по първата сделка - общо 67 019,40 лв, както и не е получена част от цената по третата сделка в размер на 366 600,84 лв., без дружеството да е придобило право на собственост или други имуществени права, нито реализирало печалба. По отношение на купувача по втората сделка “Юрпиън Дивелопмънт” АД съдът е установил, че през 2020 г. е отчел приходи от продажба на стоки в размер на 5468 лв., а през 2021 г. приходите от продажби са 3600 лв., както и че в периода 21.12.2017 г. - 12.11.2020 г. няма движения и наличност по разплащателната му сметка съгласно експертното заключение. Едва на 12.11.2020 г. по сметката е постъпила сумата 160 500 лв., а на 13.11.2020 - сумата 140 000 лв. в изпълнение на договор за временна финансова помощ от 305 000 лв., сключен на 10.11.2020 г. със “Завър” ЕООД, а на 13.11.2020 г. купувачът е превел сумата 300 000 лв. по сметка на продавача “Доби ел” ЕООД. Второто плащане в размер на 133 399,16 лв. е станало със средства, получени от ТД на НАП - София, и представляващи възстановен данъчен кредит. От посочените обстоятелства съдът е направил извод, че купувачът по втората сделка е пристъпил към сключването ѝ без осигурено финансиране, като е привлякъл средства за по-малко от половината от цената непосредствено преди сключването на сделката. В обобщение съдът е приел, че анализираната поредица от сделки е икономически неизгодна, ирационална, необоснована и нелогична, доколкото първият ответник продава имот срещу цена, която е 2,9 % от цената, на която го е придобил, вторият ответник купува вземане, за да купи имот, който веднага след това да продаде на същата цена, и в резултат на това търпи загуби, а третият ответник, който има търговска дейност в незначителен обем и няма наличност и движение по банковата си сметка в продължение на близо три години, убеждава трето лице, което да му предостави без обезпечение паричен заем в размер на 305 000 лв. за закупуване на недвижим имот, без да разполага с останалата част от цената. Посочил е, че единственото възможно обяснение на тази поредица от действия, включващи и процесните две сделки, е че те са предприети с намерение да се увреди ищцата като кредитор на първия ответник, за да се осуети принудителното изпълнение върху имота, което не би било възможно без знанието на двамата купувачи за претенциите на ищцата към първия ответник, респ. за негово задължение към нея и за това, че продажбата на имота уврежда кредитора, с което е обосновал решаващия извод за доказано знание на приобретателите “Доби Ел” ЕООД и “Юрпиън Дивелопмънт” АД за задължението на праводателя “Макс Селект” ЕООД към ищцата и за това, че отчуждаването на имота я уврежда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Чия е доказателствената тежест за установяване на намерението за увреждане в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и по какъв начин се доказва?
Знанието на купувача по сделката относно наличието на задължения на дружеството-продавач към публичния взискател елемент ли е от фактическия състав на иска, уреден в чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК?
За задължението на въззивния съд да извърши пълна и задълбочена проверка на всички събрани доказателства по делото и да обсъди в пълнота аргументите и съображенията на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на относителна недействителност на договор за цесия, когато ищецът (длъжникът по цесията) не е дал съгласие за цесията и разполага с възможност да извърши прихващане по чл. 103, ал. 3 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Необходимо ли е за успешното провеждане на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД кредиторът да се легитимира с безспорно установено вземане спрямо неограничен кръг лица?
Съществува ли връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по иск за установяване на вземане и производството по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на увреждащи кредитора действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустим ли е насрещен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване прекратяване/разваляне на договор между страните, когато между същите страни е висящ главен иск / П. иск /, чийто изход зависи от съществуването или липсата на договорното правоотношение? Допустимо ли е насрещен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на несъществуване на вземане към релевантен минал момент, когато срещу ответника е предявен П. иск по чл. 135 ЗЗД, а съществуването на вземането е спорно? В случай, че е налице правен интерес за насрещния иск, съдът дължи ли отделяне на насрещния иск по чл. 211, ал. 2 ГПК в отделно производство или следва направо да прекрати производството без да даде възможност за отделяне, лишавайки ищеца по насрещния иск от правосъдие? Може ли при вече развален и прекратен договор в писмен вид, с надлежно връчена нотариална покана, страната да търси защита чрез установителен иск за признаване на развалянето / прекратяването му и какъв е ефектът на такова решение спрямо предявен главен иск ( неустойка, П. иск )? Длъжен ли е съдът по П. иск да се произнесе по въпроса за наличието и изискуемостта на вземането към момента на разпоредителната сделка и допустимо ли е длъжникът да защити това чрез насрещен отрицателен установителен иск? Следва ли при прекратяване на насрещния установителен иск, ответникът по главния иск при последващо производство /отделяне/ завеждане на насрещните искове в отделно производство / да се позове на преюдициалност досежно главното искане, без да е получил възможност да формулира СПН по предмета на насрещния иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
за крайния изход на спора следва да бъде отречена, тъй като въззивният съд не само не е отрекъл, но е приел, че е налице правен интерес от иска по чл. 135 ЗЗД и ищецът има качеството на кредитор по отношение на ответника С. Г. към момента на приключване на въззивното производството. Поради липса на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да допуска обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Съществува ли задължение за съда да обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е и има ли право Преобретател по втора по ред увреждаща сделка да прави възражение за погасяване по давност на претенции и заведен иск за относителна недействителност по чл. 135 ЗЗД предявени от Кредитор и насочени комплексно към първата и втората увреждащи сделки, като по първата увреждаща сделка той не е страна по нея? Какво значение следва да се придава на съдебно решение влязло в сила (с което се обявява предварителен договор за окончателен за определен недвижим имот), което е представено и прието, като доказателство в производство по иск по реда на чл. 135 ЗЗД и насочен срещу две поредни увреждащи сделки чиято относителна недействителност се иска и имащи за предмет същия недвижим имот, който увреждащи сделки са извършени без знанието на кредитора и преди излизане на решението с което се обявява предварителният договор за окончателен? Какви са правата на лице в чиято полза има съдебно решение с което предварителен договор се обявява за окончателен за конкретен имот, но което съдебно решение излиза, като период от време, след като вече има извършени две поредни увреждащи сделки, касаещи същият конкретен недвижим имот? Не плащането на цената или липсата на докозателства за неплащането на цената по една сделка, следва ли да се приема, като доказателство от естеството да обослуви пряко и пълно доказване нищожността-абсолютна симулация на сделката или да обослужи извод за противоречие с добрите нрави или следва да се приема по друг начин? Как следва да се третира и прилага от съда по делото „отбивът“ от цената, когато няма твърдения от нито една от страните по делото за такъв „отбив и как следва да се третира и приема от съда „отбив от цената по сделката, за която сделка обаче не е заплатена цената на същата от страна на Купувача? Липсата на предадено владение върху недвижим имот, как следва да се приема от съда резглеждащ производство по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителни на две увреждащи сделки, касаещи същия този недвижим имот и следва ли това да се приема, като индиция за симулация на сделките или следва да се приема по друг начин? Основание ли е за спиране на погасителната давност или за прекъсването за предявяване на иск чл. 135 ЗЗД, факта, че след втората увреждаща сделка има заведено дело по което дело съда издава решение с което обявява предварителен договор за окончателен, касаещо същия недвижим имот предмет на втората увреждаща сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Разполага ли длъжникът с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото и приложими ли са разпоредбите на чл. 443 ГПК при предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД? Налице ли е увреждане в случай, че имущественото състояние на длъжника не е намаляло, а се е преобразувало от един вид актив в друг? Оборима ли е презумпцията, че юридическото лице е знаело за увреждането, въпреки връзката между управителя и длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД? Налице ли е процесуално нарушение на въззивния съд, когато не е дал указания, че страната не сочи доказателства, че дружеството не е знаело за увреждането? За да се установи увреждане следва ли, ищецът да докаже, че имуществото на длъжника е било по-голямо преди извършване на продажбата? Трябва ли да се докаже знание за увреждане от юридическо лице със съдружник с 98,27 % от капитала на търговско дружество, за които съдружник не се презумира, че е свързано лице с продавача по смисъла на закона и е придобил дружествените дялове преди вписването на исковата молба за прогласяване на недействителност на сделка за придобиване на недвижим имот от дружеството? Има ли увреждане на кредитора при всяко възмездно разпореждане с недвижим имот независимо от това дали насрещните престации са еквивалентни? При решаването на делото съдът следва ли да съобрази дали длъжникът няма друго имущество освен това, с което се е разпоредил? При решаването на делото съдът следва ли да допусне до разпит не разпитаните пред първата инстанция свидетели да бъдат доведени и изслушани от въззивния съд, ако са посочени относими факти и ако са необходими с оглед защитната позиция на страната? За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване, събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаването на правния спор, значението им за изхода на делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 177 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 277 НК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 443 ГПК, чл. 453 т. 1 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.