Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 135 ал. 1 ЗЗД

Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

чл. 135 ал. 1 ЗЗД

Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за наличието на субективния елемент при сключването на първата сделка САС е съобразил, че тя е възмездна, поради което е необходимо както длъжникът, така и лицето, с което той е договарял – „Кафсима Петролеум“ООД, да са знаели за увреждането (при прилагане на чл. 135, ал. 1, предл. второ ЗЗД). Изложил е, че естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено, на основата на предположения, произтичащи от преценката на конкретните факти, материализиращи субективното намерение за увреждане. В случая САС е счел, че от значение е обстоятелството, че страни по сделката са юридически лица, едноличен собственик на капитала и управител на които е едно и също физическо лице – К. А. Пападопопулос. Обединяващо в себе си фигурата на волеобразуващ орган на двете дружества (в качеството си на едноличен собственик на капитала им, който решава въпросите, които са от компетентността на общото събрание на дружество с ограничена отговорност - чл. 147, ал. 2 ТЗ) и на техен волеизяваващ орган (в качество си на управител и законен представител), това лице е знаело, че в деня на извършването на сделката дружеството - продавач има изискуеми публични задължения в общ размер 337 613,96 лв., както и че имотите - предмет на сделката имат твърде значителна стойност и несъмнено биха послужили за удовлетворяването на държавата в бъдещо производство по принудително изпълнение. САС е приел, че коментираните разпоредителни волеизявления са обективно проявление на съзнателното намерение на страните по сделката да постигнат желания от тях правен резултат - длъжникът да бъде лишен от свое имущество, като по този начин да бъде затруднено удовлетворението на кредитора. Съдът е заключил, че при наличието на всички елементи от фактическия състав на приложимата правна норма договорът за покупко - продажба, сключен с нотариален акт №138 от 19.04.2019 г. следва да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД длъжен ли е да се произнесе по всички възражения, с които възникването на вземането се оспорва от длъжника и от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил? 2. За отговора на въпроса има ли значение, че вземането е установено със сила на пресъдено нещо, но лицето, в полза на което длъжникът се е разпоредил, не е участвало в процеса по постановеното влязло в сила решение? и 3. Длъжен ли е съдът по иска за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка поради личен дълг на единия съпруг – за 1/2 ид. част от имота, да се произнесе по възражението на длъжника или на лицето, в чиято полза последният се е разпоредил, че макар имотът да е бил придобит по договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, е станал собственост на съпруга-недлъжник поради пълна трансформация на лично имущество? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърдят, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, на третия - в противоречие с решение №193/22.07.2016 г. по гр. д. №4144/2015 г. ВКС, IV-то ГО, а вторият, повдигнат само от касатора Л. П., да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения (по чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 296 ГПК), причината за неправилното прилагане и на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“; 2. „В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот, знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя, като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?“ и 3. „С какви доказателствени средства следва да се установи знанието на лицата, с които длъжникът е договарял, за увреждане на кредитора: дали знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да се установи с преки доказателства или може да се счита доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и обстоятелства?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение №134/30.12.2013 г. по т. д. №34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №94/13.09.2016 г. по т. д. №3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС на II т. о. и решение №202/25.01.2018 г. по т. д. №1826/2016 г. на ВКС, I т. о., вторият с решение №60/20.04.2017 г. по гр. д. №3094/2016 г. на ВКС, IV г. о. и третият с решение №61/01.03.2016 г. по гр. д. №4578/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №189/17.01.2018 г. по т. д. №2646/2016 г. на ВКС, II т. о. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за задължението на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, доказателства и доводи на страните, като твърди, че не са обсъдени доводите му във връзка с обективния елемент на фактическия състав по чл. 135 ЗЗД „увреждане на кредиторите, както и тези, касаещи субективния елемент, а именно: „компроментираните според касатора показания на свидетелката К., която била съпруга на управителя на дружеството в несъстоятелност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а съгласно приетото в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. на по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде поставен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

дали приема, че ответниците са валидно уведомени за процесната продажба на вземане с процесното съобщение, а приема, че дори и да не били уведомени със съобщението, то били уведомени най-късно с получаването на исковата молба. Тезата на ответниците обаче е, че ищецът няма правен интерес, поради което е от значение дали към момента на завеждането на делото договорът за продажба е произвел своето действие, а не след това, доколкото към датата на получаването на исковата молба ищецът вече не е кредитор по вземане към „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ЕООД /тук явно се има предвид ответника „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД, доколкото правният интерес на ищеца да води иска по чл. 135 ЗЗД се обосновава по делото само с качеството му на кредитор именно на „СРЕДЕЦПЛАСТ“ ЕООД, но не и на „МЕТАЛПЛАСТ БГ“ ЕООД – бел. на докладчика в касационната инстанция/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

- по т.ІІ от изложението: 1. Какви са предпоставките за уважаване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ при поредица от увреждащи сделки и включват ли те приетото с т. 3 на ТР №2/2017, че ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки“?; 2. Следва ли искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ да бъде предявен в преклузивния едногодишен срок срещу цялата поредица от увреждащи сделки или е достатъчно да бъде предявен срещу определена част от тях, дори когато недвижимият имот, предмет на атакуваните сделки, е бил собственост на неучастващо, трето за спора лице, като придобит от него преди вписването на исковата молба?; 3. Има ли правен интерес от предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД / включително, но не само когато се прядявява във връзка с чл. 649, ал. 1 ТЗ/ срещу сделка за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, която сделка е била последвана от публична продан на имота?; по т.ІІІ от изложението: 1. Признатите от закона правни последици от уважаване на иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл. 649, ал. 1 ТЗ включват ли специален ред за попълване на масата на несъстоятелността, при който: - имотът, обект на оспорената с иска сделка, с уважаването на иска да се счита част от масата на несъстоятелността, макар този имот да е собственост на неучастващо в делото лице, чието придобивно основание не е оспорено с иска, при което удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността да стане без осребряване на имота по реда на Глава 46 ТЗ, и с уважаването на иска трето, неучаствало в оспорената с иска сделка, лице да бъде задължено да внесе в масата на несъстоятелността сумата, която е получило от друга, неоспорена транзакция – последваща публична продан на имота?; по т.ІV от изложението: 1. Допустимо ли е разпоредбите относно продажба по реда на ЗОЗ да бъдат прилагани по аналогия по отношение на публична продан, извършена по реда на ГПК и да се приеме, че приключилата публична продан на имот не изключва възможността за предявяване от синдика на иск за нищожност на проданта по чл. 646, ал. 2, т. 3 ТЗ и иск за обявяване на недействителност на проданта въз основа на чл. 647, т. 5 и т. 6 ТЗ, в зависимост от съответните предпоставки съгласно посочените правни норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

от 1) до 7), независимо от формулировката си, се свеждат до въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, факти и доводи на страните. По този въпрос е установена последователна практика на ВКС в смисъл, че въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен да обсъди всички доказателства, факти и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора във въззивното производство, определен в пределите по чл. 269 ГПК, като изложи самостоятелни мотиви по спорните въпроси. Изложените от въззивния съд мотиви не разкриват отклонение от посочената практика, доколкото съдът е обсъдил относимите към единствения спорен въпрос относно предмета на въззивното производство и значението на вземанията за законна лихва от гледна точка на приетото за установено погасяване на главницата за спорното право по чл. 135 ЗЗД. Поради това по тези въпроси не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

12378 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право