Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

“Поражда ли българското законодателство, а не съдебната практика на ЕС /решение от 23.11.2017 г. съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 г./ задължения на съда при уважаване, респ. намаляване или отхвърляне на претендираното адвокатско възнаграждение да извършава анализ на фактическата и правна сложност на конкретния казус, за да прецени обосноваността на претендирания размер на възнаграждението?“, отговорът на който въпрос твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е обосновал основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е. какво е значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като по поставения въпрос не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Съгласно дадените разяснения в т. 3 ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Тази практика е изцяло съобразена от въззивният съд, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.