всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 15 ЗДС

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 1997 г., изм. и доп., бр. 124 от 1998 г., изм., бр. 32 от 2005 г.) (1) Имоти – държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Министерският съвет може да предоставя имоти – публична държавна собственост, за управление на ведомствата и общините. Имоти – частна държавна собственост, се предоставят за управление на ведомствата и общините от областния управител по местонахождението на имота.
(3) Министрите и ръководителите на други ведомства могат да предоставят за управление имоти – държавна собственост, предоставени им по реда на ал. 2, на териториалните си административни звена и на други юридически лица на бюджетна издръжка към тях. Копие от заповедта се изпраща на областния управител.
(4) Исканията за предоставяне на имоти на ведомствата се отправят до комисия, чийто състав се определя от Министерския съвет, и се разглеждат от нея в едномесечен срок.
(5) При наличие на подходящи имоти комисията внася предложение в Министерския съвет.
(6) Имоти – публична държавна собственост по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 4 , могат да се предоставят от Министерския съвет за управление на вероизповедания, регистрирани по реда на глава трета от Закона за вероизповеданията , по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При извършване на преценка за допустимост на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК кога се счита, че страната е участвала производството по издаване на акт, след като той е издаден от друг орган?
Ако страната е пропуснала срока да обжалва законосъобразността на административния акт, то това пречка ли е да се позове на чл. 17, ал. 2 ГПК?
Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт или това е служебно правомощие на съда, след като страната твърди незаконосъобразност на административния акт?
Допустимо ли е безвъзмездно предоставяне на държавни и общински имоти под каквато и да е форма на лица, извън кръга на изрично посочените в специалните закони и в частност на търговско дружество за упражняваната от него търговска дейност?
Допустимо ли е административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК да замести липсващото съгласие на собственика на поземления имот да предостави безвъзмездно ползване върху него, след като собственикът не е участвал в административното производство?
Допустимо ли е посредством административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, да бъдат дерогирани разпоредбите на ЗОС и ЗДС, забраняващи безвъзмездно предоставяне на общински и държавни имоти на лица, извън посочените в закона, като по този начин лицето се снабди с „правно основание за безвъзмездно разполагане на обекти“?
Допустимо ли е да се предостави безвъзмездно недвижим имот държавна или общинска собственост, без да се спазят нормативните актове - ЗОС, ЗДС, актовете по прилагането им и без участието на компетентните органи - областен управител, общински съвет, кмет?
Ако административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК е единственото основание, даващо право на лицето да ползва държавен имот, то липсата на изрично определена в разрешението цена препятства ли възможността да се търси обезщетение за осъщественото ползване?
Допустимо ли е съдът да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК когато страната, на която се противопоставя административния акт, не е участвала в административното производство по издаването му, нито в това по обжалването му, но има право да оспорва неговата законосъобразност?
Може ли гражданският съд да упражни правомощията си по чл. 17, ал. 2 ГПК когато административният акт е единственото основание за отхвърляне на иска и върху него не е осъществен пряк съдебен контрол за законосъобразност?
Допустимо ли е съдът да прави инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, ако страната не е направила изрично искане, но своевременно е оспорила правото на ответника, произтичащо от административния акт - противоречие с Решение №235 от 17.04.2024 г. по гр. д. №2314/2023 г. на І г. о. и решение №29/29.05.2017 г. по гр. д.. №3394/2016 г. на ІІ г. о.?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните, фактите на които се основават и доказателствата за тях, когато тези възражения са допустими, относими и определят изхода на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за размера на пазарния наем, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и необоснованост на фактическите изводи; когато отказва събиране на доказателства длъжен ли е въззивният съд да мотивира този отказ; противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК и с решение по гр. д. №2388/2021 г. на ІІІ г. о.?
Липсата на съгласие за ползване на имота от страна на собственика съставлява ли липса на основание за обогатяване, произтичащо от ползването му, по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - противоречие с Решение №677 от 05.11.201 г. по гр. д. №1822/2009 г. на ІІІг. о.?
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част предпоставено ли е от установяване на упражнявана от ответника фактическа власт върху спорната вещ?
Чия е тежестта при ревандикация да докаже, че ответникът упражнява фактическа власт?
За начинът, по който съдът преценява свидетелски показания?
За дейността на въззивната инстанция и задължението й за самостоятелна преценка на доказателствения материал, обсъждане доводите и възраженията на страните?
За критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собственик при съобразяване индивидуалните особености на имота: предназначение местоположение, начин на ползване?
Следва ли да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на правно основание за осъщественото ползване?
Следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД да се съобразят особеностите на ползвания обект?
Длъжен ли е съдът да мотивира своето решение като изложи мотиви за правните си заключения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2020

Относно приложението на чл. 59 ЗЗД и легитимацията на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ с предоставено право на управление върху имот - частна държавна собственост, да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за неоснователното ползване на имота от трето лице.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №****/**.**.2021 по дело №****/2021

Кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен ревандикационен иск за имот, който се владее от държавата чрез другиго в хипотезата на чл. 14 ЗДС, във вр. с чл. 15, ал. 2 ЗДС, във вр. с чл. 31, ал. 2 ГПК?
Кой е пасивно легитимиран да отговаря по заведен иск по чл. 59 ЗЗД, когато е съединен с иск по чл. 108 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2018 по дело №****/2017

са следните: 1. Простира ли се силата на пресъдено нещо по спор за собственост върху недвижим имот и спрямо носител на ограничено вещно право, който не е участвал в процеса за спорното право на собственост, но е носител на ограничено вещно право, учредено му от една от страните по делото и 2. Допустимо ли е съдът при упражняване правото си сам да даде правна квалификация на спорното право, да може да конкретизира чии права защитава ищецът – свои самостоятелни или чужди.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗДС /ред. ДВ бр. 124/98 г/ държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост върху предоставените им за управление недвижими имоти от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на закона.С предоставянето на управлението на имота, публичното тяло, което упражнява правото на държавна собственост се явява процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация, който може да брани това право чрез иск и да претендира от свое име последиците от лишаването му от ползване/респ.срещу него да бъде предявен такъв иск/. Редакционното изменение на текста /ДВ бр.32/2005 г/, съгласно което управлението върху обекти, имоти и вещи-държавна собственост включва правото на ведомствата и общините да ги владеят, ползват и подържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност, не променя статута на ведомствата на процесуални субституенти на държавата при упражняване на правата върху предоставените им за управление имоти.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Любка Андонова

Решение №****/**.**.2014 по дело №****/2013

На основание чл. 151 ЗИН /отм./ ако след изпълнението ѝ конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници, а когато връщането е невъзможно, се заплаща тяхната равностойност, което обаче намира приложение само по отношение на имуществата, които се намират в гражданския оборот.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Нинова

Решение №****/**.**.2011 по дело №****/2009

Относно правото на държавно ведомство да защитава правото на публична държавна собственост върху предоставените му имоти и да претендира от свое име последиците от ползване на имотите не по предназначение и извън нуждите, за които са предоставени. Какви са последиците от ползването на имот публична държавна собственост не по предназначението му?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светла Цачева

Решение №****/**.**.2010 по дело №****/2008

За предпоставките за реституция на гори по реда на ЗВСГЗГФ и затова считат ли се за законни строежите, изградени без строителни книжа от Държавата преди реституцията на горската територия, върху която са изградени тези сгради.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Решение №****/**.**.2010 по дело №****/2008

Относно наличието на пасивна материално правна легитимация по ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. В разглеждания случай това е и въпрос за легитимацията по чл. 14, ал. 1 ЗДС /ред. ДВ бр.32/ 2005г./ на лицето, което се намира фактически в имота.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела